Откъс: Жорди Пунти създава проницателен и вдъхновяващ портрет в „Меси. Уроци по стил“

Б.р. – Каталунският писател Жорди Пунти е вероятно най-страстният фен на Меси. Той изследва красотата, грацията и гениалността на играта на футболната легенда. Пунти ни връща назад до почти митичната история на аржентинския младеж, когато светът все още е едно „безкрайно футболно игрище“. През стремглавия възход на терена, ожесточените битки и тежестта на славата, до пълното превземане на футболния свят. Пунти представя Лео Меси в различна светлина – вдъхновяваща и вълнуваща.
„Меси. Уроци по стил“ (Ера, превод Гриша Атанасов) е смел, проницателен и вдъхновяващ портрет на може би най-добрия футболист на всички времена. Следва откъс.

Дузпи

Би трябвало да има клуб на избраните – а може би тайно общество – където членуват всички вратари, спасявали дузпа на Меси. Представям си как се събират веднъж годишно в дискретен хотел в Бенидорм, да речем, и приветстват новите членове в клуба – всеки сезон Меси пропуска поне една дузпа – и обменят информация за последните тенденции при аржентинеца. Дали вече стреля по-често вляво, как да се хване la paradinha (изпълнява се с леко забавяне в края на засилването), дали има някакви вълшебни думи, с които да го смутиш точно преди да шутира.

Галисиецът Диего Лопес заслужава да бъде президент на този затворен клуб като единственият вратар, спасил две дузпи на Меси – и двете в мачове за Купата на Краля. Едната, когато беше вратар на „Виляреал“ през януари 2008 г., а другата десет години по-късно, когато играеше в „Еспаньол“. Вицепрезидент трябва да бъде Рубен, друг галисиец, който играе за „Депортиво“ (Ла Коруня) и също е виждал как Меси бие към вратата му и пропуска две дузпи: първата я спасява, а втората Меси я изпраща в облаците, ако използваме обичайната метафора.

Може да се каже, че дузпите са ахилесовата пета на Меси, но това не бива да ни тревожи особено, защото дори тази слабост си има своята логика. Цифрите му са малко по-слаби, отколкото на други голмайстори, но това ни шокира само защото е непривично, ние очакваме от него да вкарва всяка една. Досега (края на сезон 2018 г.) Меси е изпълнил 99 дузпи в официални мачове за „Барселона“ и националния отбор, а е пропуснал 23 – точно така, това е почти една четвърт. Има две възможни обяснения за случая – едно физическо и едно повече психологическо и креативно.

Физическото обяснение е просто: според проучване на „Ла Вангуардия“ половината от вратарите, спасили негова дузпа, са високи над 1,90 м. Погледнати от точката за изпълнение, от неговите 1,70 м, те са гиганти, които разперват ръце, плонжират и политат, като лесно закриват целия отвор на вратата от едната греда до другата. Но все пак това е оптическа илюзия и всеки Голиат си има своя Давид. Освен това Меси често насочва топката към най-неочаквани места. А ако прегледаме всичките му пропуснати дузпи, ще видим, че той е сюрпризиращ, дори когато не вкарва. Изпускал е вляво и вдясно, шутирал е прекалено леко и прекалено силно, вратарят е предвиждал посоката на удара, подхлъзвал се е преди да бие, удрял е гредата, а в три случая е довкарвал отбитата топка.

Другото, емоционалното обяснение, е много по-смислено: Меси пропуска дузпи, защото да се вкарват, е прекалено лесно. Ето, казах го! Не е трудно да се досетиш, че липсата на голямо предизвикателство, беззащитността на вратаря, застанал пред него, и дори рутинната процедура по вкарването на дузпа, го възпрепятстват. Когато стреля от свободен удар, пред него поне има стена. Нещо повече, дузпата е възможност за обмисляне; твърде много възможности, твърде много варианти. Онази продължителна пауза след мига, в който съдията посочва съдбовната точка, докато Меси нагласява топката, изправя се срещу вратаря и трябва да шутира, навярно е истинско мъчение за него с множеството идеи, завихрящи се в ума му – имам предвид, че той е футболист, свикнал да решава как да постъпи за десети от секундата, воден почти единствено от интуицията си.

Преди години, когато Марадона се завърна да играе в аржентинското първенство след приключенията си из Европа, той пропусна пет дузпи поред. Навярно, неделя след неделя, си е сериозно напрежение.

Макар че да си изпълнител на дузпите, е част от това да си основен реализатор за отбора (и начин да повишаваш головата си сметка), Меси от време на време отстъпва тази чест на своите съотборници. Тази форма на алтруизъм в същото време го избавя от неизбежния embarras du choix при единайсетметровия удар. Виждали сме го да преотстъпва дузпи на Луис Суарес, на Неймар и както вече споменах, на Ибрахимович в Сарагоса.

Най-болезнената пропусната от Меси дузпа до днес – и най-скъпата – навярно е онази за Аржентина, на финала на Копа Америка през юни 2016 г. срещу Чили. Редовното време и продълженията завършиха без голове, а той беше натоварен да започне изпълненията на дузпи за своя отбор. Секунди по-рано Артуро Видал бе пропуснал първата за Чили и сега Меси имаше шанс да насочи Аржентина по пътя на победата, но той изпрати топката в стратосферата, ако използваме друг обичаен израз. Чилийският вратар Браво спаси още една, на Билия, и Чили спечелиха купата.

В другата крайност, Меси е един от малцината играчи, пропускали нарочно дузпа, и това навярно е най-сладкият му пропуск от бялата точка. На 14 февруари 2016 г., на Деня на св. Валентин, в мача срещу „Селта“ (Виго), когато „Барса“ водеше с 3:1, бе изпълнена прочутата дузпа, която обиколи света. Току-що я гледах отново в YouTube. Преди той да бие, Меси и колегите му си размениха бързи погледи. Той се засили към топката, но вместо да я ритне силно, чукна я надясно, лек, неочакван пас, привидно насочен към Неймар, но Суарес стигна пръв до нея и вкара гол. Коментаторите по света си търкаха очите и описваха този ход, сякаш току-що са видели марсианец. Беше някаква абстрактна дузпа, всъщност метадузпа. Рей Хъдсън, смайващият коментатор, с когото се срещахме и по-рано в тази книга, възкликна: „Видяхме направо шекспировска сцена! Но Шекспир е сбъркал: не беше крал Лир, беше крал Лео!“

Меси понякога е толкова добър, че постига добродетелта да следва традицията, да пресъздава митични моменти от историята на футбола. В този случай виждаме ясно отзвук от дузпата (анафора по Кьоно), изобретена от Йохан Кройф през декември 1982 г., когато играе в „Аякс“. В онази оригинална версия Кройф подава наляво, прави двоен пас със съотборник и самият той вкарва.
Решението на Меси навярно е почит към Кройф: предишният ден нидерландецът бе потвърдил на страницата си в интернет, че се бори с рак на белите дробове, но за момента печели мача. Кройф почина след няколко седмици, на 24 март (2016), но аз съм сигурен, че тази дузпа на Меси му е вдъхнала още няколко мига живот.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.