Колко струват един депутат, една партия, един избирател… – забавна математика

Полиция охранява парламента. Снимка: Адриана Николаева

 

Сега има пандемия, идват избори, идват големи пари от Европа. Вече сме и в бюджетна процедура и се водят кандърми кой колко да харчи догодина. И трябва пак да питаме защо така става, че едни хора си осигуряват доста прилично съществуване с обществени пари.

Малко спомени за сравнение…

Когато дойде демокрацията, избухна възмущение, че висшите партийни велможи са имали разни привилегии. Настана вой до небесата.

Новите политици анатемосваха привилегиите и се кълняха, че ще ходят да управляват държавата пеша или най-много с трамвай, че ще си живеят по личните апартаменти и ще се обличат само от български шивачници или с домашни пуловери. Кълняха се, че всичките резиденции ще станат детски лагери, а управниците ще почиват на палатка и ще плащат всичко от джоба си.

От ония години изтече много вода. Някои се преселиха в по-добрия свят, други си преместиха задниците от волги и лади в мерцедеси и БМВ-та. Татовите резиденции заприличаха на кокошарници в сравнение с резиденциите на новите баровци. Детските лагери не само че не се увеличиха, ами се реституираха и приватизираха, и децата сега са пазарна ниша (таргет група) за бизнес. Почиват тези, за които мама и тате могат да плащат.

За по-младите поколения пояснявам – волга е нещо като съветски мерцедес, а лада е нещо като съветски Голф 2. Лимитът на годишния пробег на служебните коли беше около 30 000 км. и ги бракуваха на около 120 000 км.

Министрите и зам.-министрите се возеха на волги, а по-дребните началници, ако се наложи, с разрешение на началник, викаха кола от общия гараж на ведомството, която беше обикновено лада.

 

Командировките в страната бяха с влак втора класа, с автобус,

 

а по рядко със самолет, където имаше летище. За по-младите пояснявам – летища имаше в Бургас, Варна, Видин, Силистра, Горна Оряховица, Търговище, Русе и Кърджали (хеликоптер), а по-рано имаше и в Стара Загора. Билетите за влак и автобус се отчитаха с командировъчното в касата, а командировъчното се подписваше от началника. И фактурите за хотел се отчитаха, докъм 80-те имаха лимит 7 лева на нощувка. Ако се ползва такси (по изключение) се вземаше фактура и от таксито.

В държавата имаше и 20-30 мерцедеса за Политбюро, Министерски и Държавен съвет. Около 8 декември Тато се шегуваше пред студентите, че и той се вози на 280, ама на Мерцедес 280…

Соц-депутатите се събираха на сесии май по два-три пъти в годината за по два-три дена. Гласуваха каквото им спуснат от правителството, пазаруваха в ЦУМ и се връщаха по родните си места. Много от тях пътуваха с влак или самолет и продължаваха да си изкарват хляба кой както може – кой министър, кой директор на нещо си, кой офицер от армията, кой писател, артист, кой активен борец да разказва лакардии за партизанското движение, кой за бригадирското движение. Имаше и знатна тъкачка, краварка, герой на труда и др.

Ще питате – що ви занимавам с тези спомени?

Преди да разгледаме сегашната справка за депутатските разходи, нека уточним малко какво всъщност прави сега народният представител. Отговорът не е никак прост. От това, дето го пише разбираме, че депутатът трябва да прави закони – да чете проектите (май не е задължително според един зам.-председател на парламента), да ги обсъжда в комисии, да внася предложения за закони, да пита изпълнителната власт за разни проблеми. Аз предполагам, че за да върши тия важни работи депутатът трябва да събира информация, да чете много, да обсъжда идеите си с тесни специалисти, експерти и учени хора, да пише становища и, разбира се, да се среща с хората, които са го избрали.

Това последното е деликатна работа, щото веднъж избран депутатът уж бил ставал представител на всички избиратели. Следователно трябва да се среща със своите и с чужди избиратели. Излиза, че да се срещаш с избиратели може да е депутатска работа, ама може и да е партийна агитация, и за това самите депутати са наложили партиен данък на населението. Той се нарича партийна субсидия и се взема на спечелен глас на избори. Както се печелят пари на брой продадени марули на пазара.

Къде във всички тези важни дейности видяхте необходимост

 

депутатът да има кола, платена с публични пари

 

от данъкоплатците? Кое от тези му предполагаеми задължения му пречи да пътува с влак, автобус или самолет? Освен суетата и страхът да не го разпознаят, да го напсуват или да го набият, да не дава Господ.

Без особен шум преди време мина един списък на депутатите с изминатите от тях километри със служебна кола на парламента през 2019 г.

Урна с бюлетини за парламентарните избори. Снимка: от тв екрана

Според пробега на някои депутати със служебните коли на парламента ще се опитаме да разберем има ли закономерност някаква и защо, аджеба, ние всички плащаме за тези пътешествия. Ще се вгледаме в няколко случая, щото няма място за всичките 240 народни любимци.

Според тая справка за 2019 г. депутатите били изминали над 2 млн. километра. Ако приемем среден харч на колите, то за тоя пробег са изгорили към 140 тона гориво и ако литъра е средно 2,25 лева, това са 315 хил. лева. Толкова са дали българските избиратели за патешествията на депутатите. Поддръжката, гуми, консумативи, винетки и застраховки, както и заплата на шофьор, са платени отделно, ама не знаем колко.

От всичките 240 народни любимци поне 92-ма не са ползвали служебни коли през 2019 г. Имат по нула (0) километра. Те не са безинтересни. Дали се возят на каквото намерят и не харчат публични пари? Или получават пари за ползване на личните си коли? Мистерия има в тая работа. Парламентът не дава справка за това.

Отиваме при другите.

 

Шампион с 52 763 км за една година

 

е депутатът Борис Ячев от обединените патриоти, в 17-и многомандатен избирателен район (МИР) Пловдив. Ако приемем, че тоз човек е ходил да се среща с избирателите си, излиза, че за една година е ходил до Пловдив и обратно 183 пъти или по 3-4 пъти на седмица. Ако махнем парламентарните ваканции ще излезе, че човекът всеки ден ходи и се връща до избирателния си район. Обединените патриоти имат в тоя МИР 14 240 избиратели и тоя депутат с толкова посещения в района си сигурно ги познава поименно. Излиза, че за тези пътешествия данъкоплатците сме платили 8310 лв. само за бензина но този депутат.

Да видим сега колко са се возили другите депутати от същия МИР. Четиримата от БСП са минали общо 6606 км. Нищо работа, тия там избиратели нямат ли? От ГЕРБ са по-сериозни, ама и те са далеко от рекорда – минали са само 22 562 км. ДПС в Пловдив също са скромни с 410 км., ама не навсякъде е така. Техният човек Халил Латифов от 27-и МИР Стара Загора е трети в класацията с 43 210 км. Значи е ходил до Стара Загора и обратно 92 пъти за година. А можеше с тия километри да обиколи земята по екватора и пак да му останат 3000 километра да обикаля 27-и МИР. За срещи с избиратели. Всичките избиратели на ДПС в тоя МИР са 12 504.

Много добре се е представил и депутатът Маноил Манев от ГЕРБ – прелетял е със служебния транспорт 20 070 км. пак до 27-и МИР. По всяка вероятност и колегите му са пътували с него, защото те пък нямат километри.

Втори в класацията е единственият патриот от 19-и МИР Русе Искрен Веселинов с 48 360 км.

Сега да погледнем по-наедро. Общо 15 депутати са изминали по над 30 хил км само за 2019 г. От тях 11 са от ГЕРБ и по двама от ДПС и Обединените патриоти. Някои от тях неизвестни за мен, но има и популярни лица като Даниела Дариткова (Смолян)– 34 583 км., Хамид Хамид (Бургас) – 36 526 км., Пламен Нунев (Русе) – 39 395 км. Много интересно е, че по две депутатки от Сливен (ГЕРБ) и по две от Варна (ГЕРБ) и цели трима от Бургас са сред тези пътешественици с по над 30 000 км. Не се ли координират тия хора, бе? Нали са от една и съща партия?

Какво правят толкова често в избирателните си райони всеки с отделна кола?

 

Няма ли там областни управители, кметове и друга местна власт, че се налага депутатите да идват през ден от София? Или май наистина някои депутати държат местната власт на къс синджир и пряко управляват подопечните си области.

Сега да видим по-скромните пътешественици – между 20 хил. и 30 хил. километра. Те са 11. От тях шестима са от ГЕРБ, трима от „Воля“, между които и очарователната Елена Пешева, дето ще готви новата конституция (бел. ред. – бивша плеймейтка, чиито снимки като танцьорка в бар публикаваха някои медии, е член на комисията за нова конституция). По един има от патриотите и БСП. Има пак депутати от ГЕРБ от Сливен и Бургас, чиито колеги в същите райони са сред рекордьорите с по над 30 хил. километра.

Елена Пешева, депутатка от „Воля“, бивша плеймейтка, е член на комисията за нова конституция. За миналата година е изминала със служебна кола на парламента над 20 хил. километра. Снимки: Флагман.бг

С тези, които са минали по-малко от 20 хил. километра, няма да се занимаваме. Да не ни обвинят в дребнотемие и счетоводителски подход към големите въпроси на българското битие.

Като гледа човек фейсбук-страниците на на някои депутати, се пита дали откриването на физкултурни салони, поставянето на нови пейки и боядисване на старите, озеленяване, обновяването на детски площадка, новите тротоарни плочки и запълване на дупките наистина изискват присъствието на депутат? Не могат ли да минат само с избрания кмет или областен управител? Срещите с пенсионери от някой квартален клуб – за тях си трябва депутат. Но той може да отиде там и с влак или с автобус…

За някого тези бакалски сметки наистина може да са заяждане на дребно. Само че, скъпи приятели, имате ли усещането, че резултатите от управлението си заслужават инвестициите? С колко се подобрил животът в сливенско, след като до там са ходили толкова често депутати. Или в русенско, бургаско, варненско…

И нека видим какво са говорили някои депутати през 2009-а година:

„Депутатите ще отиват до парламента за работния си ден с микробуси и няма да ползват служебни автомобили. Това съобщи русенската депутатка от ГЕРБ Десислава Атанасова пред БНР. Народните представители ще ползват служебните коли на парламента само ако получат разрешение от председателя на Народното събрание Цецка Цачева. За да се свият максимално разходите сутрин микробусчета ще минават по специален график през кварталите, където живеят народните избраници, и след това ще ги откарват до парламента. По думите на Атанасова депутатите щели да ходят на работа и като редовите софиянци с масов транспорт. Заявки за ползване на коли за служебни цели може да одобрява само председателят Цецка Цачева, уточни Атанасова.
„Ще бъда със служебен транспорт само когато сме цяла делегация по работа”, категорична бе и колежката й Моника Панайотова, цитирана от „Новинар“. В предишното Народно събрание всеки един депутат можеше да използва служебна кола, след като подаде заявление в администрацията“ (виж тук).

 

Смешно ли е?

И малко информация за сравнение:

В Австрия служебни автомобили се полагат само на председателите на Националния съвет, председателя на Федералния съвет и на Генералния секретар на Австрийската парламентарна администрация. Годишният бюджет за закупуване на коли възлиза на 66 000 евро (тоест по 1 до 2 коли годишно, според марката).

Великобритания – на членовете на Камарата на лордовете не се полагат служебни автомобили. За сметка на това те имат право да им се покриват пътни разходи, свързани със служебните задължения – самолет, влак и част от разходите им за гориво за личните автомобили.

Кипър – парламентът има само два служебни автомобила за председателя и секретаря. Депутатите, ако желаят, трябва сами си купуват автомобили, без мито, според закон от 2004 г. На депутатите се осребряват пътните разходи в зависимост от местата до които пътуват (виж още тук).

 

Има ли училище или болница, които да си събират даскалите, докторите и мед. сестри с „микробусчета по специален график от кварталите, в които живеят“? В градския транспорт се возят доценти, професори, даже академици съм виждал, ама жив депутат не съм виждал. Може и да има. Ама нали знаете отговора на Айшето като я питали дали е девствена – „Ха дано, ама надали“.

За един мандат всеки избирател в България по избирателен списък, без да гласува, дава на властта за управление близо 30 хил. лева. А всеки един действителен глас дава 60 хил. лева на парламента да ги управлява. Така всеки един депутат управлява 800 милиона лева. С пръстчето си. За да има за микробусчета, мерцедесчета, пасатчета и др. депутатски радости на паркинга. И за други работи… например за електронни камбани на храма „Св. Св. Онуфрий, Дамаскин и всех мучеников Габровских”…

И се питам като прост човек – как стана така, че за 30 години демокрация си отгледахме нова партийна номенклатура, която по нищо не отстъпва от привилегиите на предишната и ги надминава даже?

Как стана така, че партиите се превърнаха в компании за политически услуги, които ни обложиха с данък, за да могат да хранят партийните си активисти?

Колко души членуват във всяка партия?

Колко ни струва всяка партия и всички заедно?

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.