В „новия живот“ след пандемията ще се справя добре само Китай. Русия ще изостане още повече

В метрото в Пекин в условията на коронавирус. Снимка: АП/БТА

Дори сега началството в Русия все още повтаря, че неговите победи над коронакризата са пример за останалото човечество.

„Изминахме този труден период… по-добре от цял ред страни… По динамика на БВП през второто, най-трудното тримесечие Русия изглеждаше по-примамливо от Германия, Италия, Франция, Великобритания и Испания …

Икономиката се възстановява по-бързо от предвиденото…“, заяви премиерът Мишустин в обръщение към инвеститори от чужбина. Представете си, такива има даже и днес. Но суровият подбор в редиците им, осъществен от нашия климат, остави само хора, готови да изслушват всички възможни фантазии на чиновниците у нас.

Нека обаче погледнем ситуацията в световната и руската икономика със собствените си очи.

Някои експерти предлагат да наричаме ковидната епоха не временна криза, а „нова реалност“ или дори „нов живот“ в смисъл, че миналото няма да се върне. Не съм много съгласен, но ще го приема като работна формулировка. С акцент, че правилата са променени не на шега – това помага да схванем много неща.

Вече се вижда кой печели в този „нов живот“, а кой губи – и защо. Ще използваме прогнозите на международни и национални икономически организации за 2020-2021 г. Предвижданията не са точни, но дават възможност за предварителни изводи.

По изчисления на руското икономическо министерство и Централната банка, през 2020 г. нашият БВП ще спадне с около 4-5 на сто, а през 2021 г. ще нарасне с 3-4 процента. Тук не е взето предвид забавящото въздействие на втората вълна от ковид, също и твърде дълбокият спад в неформалния сектор, почти необхванат от статистиката. Затова ще смятаме тези скицирани преценки за възможно най-оптимистичните. Но дори и те показват, че през 2021-а руската икономика все още няма да се върне на нивото на предковидната 2019-а.

Сега да видим как стоят нещата другаде. Михаил Мишустин с пълно право казва, че по формални цифри Европа изглежда още по-зле от нас. Според МВФ тази година БВП на еврозоната ще спадне с 8,3 на сто, а през 2021-а ще нарасне с 4,7 на сто и съответно ще е доста по-нисък от предкризисния.

Според същата международна организация обаче световният БВП през 2020 г. ще спадне с 4,4 процента, а през 2021-а ще се увеличи с 5,2 на сто, тоест осезаемо ще надхвърли нивото от 2019-а. Причината е, че неевропейските страни се приспособяват към „новия живот“ по-бързо, отколкото ЕС и Русия.

В САЩ, сочат прогнози на Федералната резервна система, спадът през 2020 г. ще е 3,7 на сто, а подемът през 2021 г. – 4 процента, значи ще бъде задминат резултатът от 2019 г.

В Китай, след кратко, макар и рязко свиване през февруари, производството месец след месец върви нагоре и за 2020 г. се очаква ръст от близо 2 процента.

В другите големи икономики от Далечния изток (Япония, Индонезия, Корея, Виетнам) тазгодишният спад явно няма да е голям (с 1-2 на сто), а ръстът през 2021 г. ще е ясно забележим.

В общността на страните без късмет, трудно възприемащи новите правила, виждаме и западни, и латиноамерикански, и азиатски държави. В момента обаче те вече не са мнозинство.

Пример за това е нестабилното, но забележимо стопанско оживление в САЩ. Нищо че „новият живот“ удря особено силно богатите икономики с мощен сектор на услугите. Защото човек се ограничава днес в пътуванията, покупките и развлеченията дори независимо предвиждат ли го държавните карантинни забрани. И щом острата фаза от пандемията приключи, изолационистките навици няма да изчезнат бързо. Въпреки това почти навсякъде хората се нагаждат към новата реалност.

Най-големи успехи обаче постига Китай. Той се чувства в „новия живот“ просто като риба във вода. Още към края на лятото месечните темпове на растежа там (пресметнато за годината) се качиха до обичайните 6 на сто. Китай единствен сред великите икономически сили успя през 2020 г. да увеличи своя бездруго огромен износ. Страната излезе готова да даде на света, обхванат от ковид, буквално всичко, от което той имаше нужда – от лаптопи и таблети, необходими за дистанционна работа, до маски, чийто износ от Китай нарасна 35 пъти по време на първия епидемичен пик. И всички това на фона на тоталитарни, но ефикасни мерки, които удушиха първата епидемична вълна и засега не допускат втора.

Едно сравнение с нещата у нас. Надеждите на началството да повторим в нещичко поне китайския възстановителен скок се оказаха поредната фантазия.

Неенергийният износ на Русия като цяло не се увеличи, а по много позиции видимо намаля. Руската икономика не сварва да произведе стоките, внезапно станали жизнено необходими, дори за самата страна, камо ли за другите. А петролните доходи, осигурявали толкова години живот без лишения, спаднаха не само заради намалелите цени, но и заради пониженото световно търсене. И надеждите за възстановяване на това търсене са все по-слаби и по-слаби.

Колкото до сектора на услугите, началството у нас само подпомага неговото разпадане с мятания насам-натам, редуващи се „отваряния“ и „затваряния“, да не забравяме отказа да подкрепя фалиращите с пари.

И тук, и там по света „новият живот“ удря вътрешната търговия, услугите и развлеченията, но разкрива покрай това и нови стопански възможности. Но не и за нашата путиномика. У нас приспособяването към епидемичната реалност означава пак същата стагнация, но на по-ниско равнище – и пак същото увеличаващо се изоставане от успешните страни.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.