Мадона като кинорежисьор в Берлин + фотогалерия
“През август ще станете на 50, а сега като ви гледам, най-много 27 години мога да ви дам” – отбелязва журналистка по време на пресконференцията на Мадона в Берлин. Певицата е тук за представянето на режисьорския си дебют “Мръсотия и мъдрост”, включен в програмата “Панорама” на международния кинофестивал. “Благодаря за комплимента – отвръща Мадона – но всъщност така ви се струва, защото сте доста далеч в залата.”
Мадона е права и явно има точно чувство за реалността. Със семплата си, черна рокля, изключително пестелив грим (леко червило) отдалече наистина може да бъде взета за момиченце. Илюзията се разбива при поглед отблизо. Не, чак 50 – не, но се вижда, че тази жена в никакъв случай не е водила спокойния живот на домакиня и че всичките й битки за утвърждаване и слава са се отбелязали върху лицето. Не под формата на бръчки, повече като излъчване. Силна амбиция владее лицето й. Не е препоръчително да се изпречвате на пътя й. Всъщност добре е, че такава възможност за нас не съществува.
Още преди срещата на живо немската преса нарече филма на Мадона “част от личния й пърфоманс”. Какво толкова й липсва, та иска да прави и кино, бе постоянният въпрос в медиите. Като целият свят знае, че поради големия броя на спечелените “Златни малини” се е сдобила с прозвището “най-лоша актриса на столетието”.
“Винаги съм искала да съм неконвенционална”, гласеше отговорът на Мадона. Да, съгласиха се журналистите – като напоследък прави това, което не може. Вероятно за да я защитят от разочарования, организаторите са сложили филма й в извънконкурсната програма. В него тя разказва за неколцина емигранти, които се опитват да оцелеят сред жестоките условия на Лондон. Една от главните роли се изпълнява от източноевропейския музикант Юджин Хътц. С неговата циганска група “Гогол Баргело” Мадона вече се явява на концерт в Лондон миналата година. Без да остави незабравимо впечатление у публиката. Но явно връзката между двамата се е заздравила. “Той е страдал много, той чете книги, той е автентичен”, казва Мадона за своя изпълнител и го подканва да изпълни някоя циганска песен. После обяснява, че страхотно си пада по тази музика, защото най-вероятно в нея “тайно дреме някоя циганка”.
Искала да направи 20-минутен филм, разказва тя. Но така се увлякла по героите, та решила да допише сцените, да разшири диалога, изобщо да продължи да снима. Мадона остава зад камерата, но освен режисьор тя е и сценарист и продуцент на “Мръсотия и мъдрост”.
“Темата на филма ми е борбата за оцеляване. И сега все още се чувствам като моите герои, те са в мен. Спомням си отлично всички тия моменти от кариерата си, когато всеки път се налагаше да започна отново.”
Мадона е поредният флирт на фестивала с масовата публика, стръвта, която се подхвърля към непрофесионалния зрител, за да бъде вкаран в киното. Разбира се, всичко това се извършва с множество театрални действия – часове преди пристигането й на Постдамер плац хотелът се огражда с железни парапети, улицата се изпълва с полицаи, които над униформите си са надянали и жълти, светлоотразителни жилетки. Полицаите честичко говорят по своите уредби, така че отстрани имаш чувството, че получат наредби едва ли не от небесата за наближаващото висше присъствие. Най-вероятно горките момчета оплакват съдбата си, че са ги турили безсмислено да висят на студа, но нито едно представление на звезда от ранга на Мадона не би достигнало своя краен ефект, ако се разиграва без охранителни мерки и полиция. Иначе как ще разберем, че става дума за опазването на нещо безкрайно ценно.
На специален режим бяха подложени и журналистите. За да се влезе на пресконференцията, трябваше да се чака един час отвън, а акредитираните фотографи се наложи да си извадят допълнително разрешение, за да снимат Мадона.
Певицата е свикнала с тълпите. Нова за нея обаче е ролята й на режисьор, в каквато се явява тук. При това си изпълнение тя е все още натурщик, далеч от професионализма. “Преди 25 години излезе първият ми сингъл. Тогава си казах – е, мечтите понякога се сбъдват! И сега се чувствам по същия начин. Страшно нервна и със свит стомах.”
Мадона няма да си тръгне със “Златна мечка”, защото не се бори за нея. Но пък сигурно ще прочете критиките по вестниците. А те са безмилостни. Филмът не е чак толкова лош, отбелязват почти всички издания, но пък е клише до клише. Тогава защо беше този бой за влизане в киното, блъсканицата пред залата за пресконференции?
Режисьорката смятала да качи филма в Интернет. А за фестивала в Кан приготвяла следващото си предизвикателство – документален филм за Малави, откъдето е осиновила момченце.
“Аз все още се намирам между светлината и сянката, лутам се между илюзиите си и се старая да не се изгубя в тях”, обясни тя състоянието си на напрегнатост. Явно то й попречи да съобщи други мъдрости на журналистите. Бе лаконична и избягваше лични въпроси, обикновено ги отхвърляше с контравъпрос. Например ето проведе се такъв диалог:
Журналист: “Вече сте омъжена. Това значи ли, че не сте така страстна?”
Мадона: “Страстта не изчезва с брака. Вие женен ли сте?”
Журналистът: “Не.”
Мадона: “Е, като се ожените, елате и ме попитайте пак същото.”
Съмнявам се, че някой отново би имал желанието отново да общува с Мадона и нейните кинопродукти. Всичко на Берлинале около нея си беше “много шум за нищо”. Но може би това е за добро и вече почти 50-годишната блондинка да реши да се хвърли към ново, неочаквано начинание. Някъде между светлината и сянката.