Стрелба между спомени

„Зависи доколко ще успееш да надхитриш фашиста. Зависи и от местността. Моето любимо разстояние е шейсет-сто метра от траншеите им. Колкото си по-близо до немците, толкова според мен е по-безопасно: и те се виждат добре, и има гаранция да не се загине от немски снаряд”, отговаря Евгений Николаев на въпроса „На какво разстояние обикновено стреляте?”.

Той е снайперист, „Снайперски дуели” (Прозорец, превод Георги Рачев) са спомените му за Втората световна война. Активът му: 324 хитлеристки войници и офицери, вкл. генерал. Стигнал до Берлин. След войната е журналист и личи по почерка му: снайперски белетристичен усет. Първата версия на спомените пише по поръчка на Андрей Жданов през 1943 г.: „За да стане опитът Ви достояние на целия ни фронт”.

Рядко съветско участие в поредицата с бойни спомени от войната, подчертано доминирана от немски като „Пръв и последен” на Адолф Галанд (Прозорец, превод Ленко Веселинов). Прочут пилот, израснал до командващ изтребителната авиация под крилото на Херман Гьоринг. Изявил се още през Гражданската война в Испания.

Спомените си пише, както повечето си колеги веднага след войната, пропити с гордост от подвизите и мъка по капитулацията… Защо не, бива да се чуят и двете страни. Но прецизната цедка за спомените от „червената” за сметка на тоталното присъствие на другата отпраща към бездънна политкоректност. А вече имаме и издателство за откровено фашистки четива, някой забеляза ли?

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.