Катедралата и самотата в мегаполиса
Предложението на редактора на е-вестник да пиша писма от Ню Йорк ми дойде като гръм от ясно небе. Аз, както вече сте разбрали от предишното писмо, съм актриса. При това руса. Писма прописах когато започнах да се мотая по света и защото има Интернет. А когато разбрах, че трябва да продължа започнатото от такъв майстор като Енчо Господинов, че и да се мъдря до писател като Милена Фучеджиева, бях почти готова да се откажа да участвам в увеличаването на броя на пишман писачите.
Но предизвикателствата са моя начин на живот.
Непрекъснато се изненадвам какви ги върша. Изненадана бях и че съм в Ню Йорк. В началото нямах представа какво правя тук.
За първи път дойдох през лятото на 1997. Дойдох за малко. Тогава не ми хареса.
Но минаха десет години и, ако се вярва на една реплика на Кери Брадшоу от „Сексът и градът”, толкова ти трябва за да се превърнеш в истински нюйоркчанин. И макар че всяка година съм се връщала в София дори и по два пъти, че пътувах и другаде, за тези години градът здраво влезе под кожата ми.
Живея в Манхатън, на Бродуей и пет преки от Колумбийския университет. Мястото е Ъпър Уест Сайд (Upper West Side), тихо и зелено, намира се между три големи парка и е пълно с книжарници, банки и ресторанти. Повечето ми съкварталци са студенти или млади семейства, но пък срещу катедралата „Сейнт Джон дъ дивайн “ („Saint John the Divine”) има и два старчески дома за каквито чак да се размечтаеш.
От север на юг Бродуей пресича Upside и с цветната си алея от храсти дървета и цветя между двете трилентови платна. Пейки за почивка на всяко кръстовище и ресторанти с маси на широките си тротоари, придават доста Европейски вид на тази част от града. Но разбира се, най известните дестинации за двуетажните автобуси на туристическата обиколка на Ню Йорк, са катедралата и Колумбийския университет.
”Saint John the Divine”, величествената и най голяма в Северна Америка католическа катедрала, всъщност още не е завършена. Земята за нея е купена през 1887 на мястото, където тогава е имало сиропиталище. Основният й камък обаче е положен едва през 1892 и от тогава до днес тя се довършва! Дори сeга може да се види скелето обгръщащо недовършената южна кула. Строителството й е спирало десетки пъти. Поради смъртта на основателя на фонда, поради войните или най-често заради недостиг на средства. Това дало повод на кмета на Ню Йорк през 1979, Ед Коч, саркастично да отбележи, че катедрали от такъв мащаб обикновено се строят за половин хилядолетие. Та какво толкова, Ню Йоркската е едва в първото си столетие! От тогава нюйоркчани шеговито я наричат – катедралата във вечно довършване. Но изглежда, че шегата ще се превърне в нейна съдба. Това което я различава от останалите католически храмове в града, като прочутите “ Saint Trinity” или “Saint Patrick” е, че тя е отворена за вярващите от всички религии и е седалище на нюйоркския архиепископ. Основните символи на юдаизма, исляма, будизма и източното православие ви посрещат още от входа. Огромният стъклопис, изобразяващ божията майка в центъра на олтара, е подарък от руската патриаршия, а в подножието му дори има мраморни скулптори на духовните гении на човечеството от Шекспир до Махатма Ганди, а и места за добавяне на нови в бъдеще. След пожара в подземията и през 2001, който унищожи някой от гигантските й и много ценни гоблени, и задръсти със сажди огромния и орган, го свалиха и разглобиха буквално тръба по тръба за детайлнo и много скъпо почистване. То, заедно с ремонта трябва да завърши през юни 2008. Но дори сега, когато половината е в ремонт, катедралата впечатлява. Казват че под основния й купол може спокойно да се разположи Статуята на свободата.
Беше невероятно вълнение на първата ми Коледа в Ню Йорк, когато отидох в „Saint John” на коледна меса и слушах детския църковен хор под звуците на величествения орган между каменните колони.
Катедралата, както и всички религиозни центрове в Америка, е място за благотворителност – столова за бедни и приемане на дарения от пари, стари дрехи и всякакви вещи, скъпо частно училище, място за концерти, театрални представления, литературни четения, книжарница и художествена галерия, та до спортна зала с игрище за баскетбол и гимнастически салон. В катедрала работи приют за бездомни, доброволно сдружение за съдействие при настаняване на работа и намиране на жилище и дори психологическа помощ за хора в тежка ситуация или депресия. Неизменно започваш да се питаш кога нашата църква ще започне да изпълнява подобни функции за които всъщност е призвана?
Срещата с Ню Йорк е нещо много лично.
Градът открива тайните си бавно и всеки има своя уникална идея за красивите и грозните му страни.
Първото което стресна мен, още на самото летище, е самотата. Като в клип, в който си спрял насред пуснати на висока скорост, прелитащи около теб тълпи от хора и е невъзможно тихо. И невъзможно самотно.
Самотата. Тук можеш да я усетиш, да я помиришеш, да я нарежеш. В този свръхнаселен мегаполис си сам. Анонимен.
Някой, в тълпата от раси, езици, култури, религии, възраст.
Всъщност никой.
После често се питах защо навсякъде сме толкова самотни, в този така лесен за общуване век. Ничии. Сами.
Тия дни магазинът на катедралата предлага прекрасни, обсипани със сърца картички и красиви дреболии за Свети Валентин. Празник отдавна излязъл от религиозния си корен и настанил се в самотните ни, неспирно надяващи се на любов сърца, където и да сме в този малък свят.
Ваша Мадлен