Макрон-Ердоган: списък на разногласията, който всеки ден става все по-дълъг

Ердоган и Макрон. Снимка: видеокадър

Докъде ще стигнат те? Френският президент Еманюел Макрон и турският Реджеп Тайип Ердоган увеличават споровете и стратегическите противопоставяния, довеждайки днес до отношения, сведени до нападки, дори до обиди.

Дипломация, геополитика, отношение към исляма… темите се трупат от една година и напрежението по тях се задълбочава от началото на лятото. Един подробен обзор, след като посланикът на Франция в Турция бе отзован в Париж за „консултации“.

Усложнено наследство в двустранните отношения

Когато Еманюел Макрон поема президентския пост през 2017 г., двустранните отношения са вече обтегнати. Париж никога не е бил ентусиазиран от идеята за присъединяване на Турция към ЕС. И през 2001 г. Франция призна арменския геноцид, предизвиквайки реакции на възмущение от страна на Анкара.

Оттогава въпросите, по които съществува разногласие, се увеличиха и с тях и случаите на конфронтация. Един диалог на глухонеми и „по-сериозно – отказ за опит да се разбере логиката на събеседника“, отбелязва Дидие Бийон, специалист за Турция и заместник-директор на Института за международни и стратегически отношения. „Противоположни идеологически визии изглежда сега взимат връх и довеждат до патова ситуация“.

Сирия, Либия, Средиземноморието, Кавказ…

Двустранните отношения се обтегнаха около това, което Париж нарича „турската дързост“. В Сирия през октомври 2019 г. Анкара вбесява Париж като завзема от кюрдските сили, съюзник на Запада в борбата с групировката „Ислямска държава“, 120-километрова гранична ивица на сирийска територия.

В Либия Ердоган се включва във военно отношение на страната на правителството на националното съгласие на Файез Сарадж, признато от ООН и базирано в Триполи, срещу властите в източната част на страната на генерал Халифа Хафтар. Париж, който понякога е обвиняван, че подкрепя Хафтар, осъжда днес всички чуждестранни намеси и отказва да остави Турция да стъпи твърдо в Либия, откъдето тя би контролирала втори пункт за достъп до миграционните пътища към Европа.

Друга тема: Източното Средиземноморие. Турция се основава на споразумение за делимитиране на морските граници, подписано със Сарадж, за да претендира за значително по-разширен континентален шелф, където тя провежда проучвания за природен газ, предизвиквайки силното възмущение на Гърция и Кипър.

Последният по време фронт – Кавказ. Турция подкрепя Азербайджан в конфликта му с Армения за Нагорни Карабах. Президентът Макрон осъди във връзка с това изпращането на фронта на сирийски наемници от Турция.

Кучета и котки в НАТО

Северноатлантическият алианс, в който членуват двете страни, е също терен за раздори. През ноември 2019 г. Еманюел Макрон критикува състоянието на „мозъчна смърт“ на организацията. В отговор Ердоган го прикани „да провери своята собствена мозъчна смърт“.

Ситуацията рязко се промени в началото на лятото, когато Париж осъди „изключително агресивното“ турско поведение срещу френска фрегата, участваща в мисия на НАТО в Средиземно море, по време на опит за проверка на товарен кораб, заподозрян, че транспортира оръжия към Либия. Анкара отхвърли обвиненията като „безпочвени“.

Парливият въпрос за исляма

По религиозния въпрос между тях има разногласия, пренасочващи двете столици към вътрешни проблеми. Анкара реагира гневно на речта на президента Макрон за „ислямисткия сепаратизъм“ и необходимостта от „структуриране на исляма“ във Франция.

От своя страна Париж обвини турските власти, че не са осъдили обезглавяването на 16 октомври на Самюел Пати заради това, че е преподавал за карикатури на пророка Мохамед. Анкара заявява, че е поднесла своите съболезнования още на следващия ден и официално осъди в понеделник „чудовищното убийство“ на учителя.

Али Бакир, турски политически анализатор, базиран в Анкара, изтъква, че изказванията на Макрон по отношение на исляма във Франция можеха само да шокират неговия събеседник. „Ердоган трябваше да избира между това да бъда съгласен с това, което казваше френският президент, изглеждайки по този начин слаб и без решение за своите сънародници и мюсюлманите, които вярват в неговата лидерска роля, или да отговори. Разбира се, той избра да отговори“.

Лична конфронтация

И той избра в събота да го нападне лично, нагнетявайки една обстановка на антифренски настроения, които са много силни в мюсюлманския свят. „Всичко, което може да се каже за един държавен глава, който третира по този начин милиони членове на различни религиозни общности, е: отидете първо да се прегледате за психично здраве“.

В понеделник турският проправителствен вестник „Дейли Сабах“ публикува на първа страница снимки на френския президент и на нидерландския крайнодесен лидер Герт Вилдерс. Под заглавие: „Макрон и Вилдерс, двете лица на омразата и на расизма в Европа“.

„Стратегията на Ердоган се състои в това да тласне Франция към грешка, като увеличава директните вербални провокации, за да предизвика фурор и да отвлече вниманието“ от неговите вътрешни и външни проблеми, смята Пиер Разу, научен директор на Средиземноморската фондация за стратегически изследвания.

„Ердоган се опитва да изолира Франция и да раздели европейците и съответно пуска в ход всички средства“, смята Разу.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.