Изборите в САЩ – факти и очаквания

На 3 ноември в САЩ ще бъдат произведени избори за президент, за подновяване на състава на цялата Камара на представителите и на около една трета от състава на Сената. Ще бъдат произведени също редица щатски и местни избори и референдуми, като в 13 американски щата и територии ще гласуват и за нов губернатор.

Непреки президентски избори

Президентските избори в САЩ по конституция се организират на всеки четири години и са непреки. Първо гласуват регистрираните избиратели в 50-те американски щата и федералния окръг Колумбия, който включва столицата Вашингтон за предпочитаната от тях двойка кандидати за президент и вицепрезидент. По традиция това става във вторника след първия понеделник на ноември .

Тази година датата е 3 ноември. От народния вот зависи как ще гласуват неговите представители в Избирателна колегия, която избира новия президент и вицепрезидент.

Колегията има 538 членове. Броят на представителите на всеки щат е пропорционален на населението му. Всеки щат има по един електор за всеки свой член на Камарата на представителите и Сената. Така най-много електори (55) има щатът с най-голямо население – Калифорния. Следват Тексас (38), Ню Йорк и Флорида (по 29). Най-малко електори (по 3) изпращат Аляска, Делауер, Върмонт и Уайоминг, както и федералният окръг Колумбия, който няма свои представители в Конгреса.

Избирателната колегия официално избира президента и вицепрезидента в понеделника след втората сряда на декември, т. е. тази година на 14 декември. Гласуването на практика е формалност, тъй като по традиция електорите се съобразяват с народния вот в своя щат. Федералната конституция не задължава членовете на Избирателната колегия как да гласуват, но много щати са приели закони, които не позволяват на електорите да пренебрегнат народния вот.

В 48 щата кандидатпрезидентската двойка, спечелила народния вот, си осигурява подкрепата на всички електори. В Небраска и Мейн двама електори се определят от народния вот в целия щат, а останалите – според народния вот във всеки конгресен район.

Изборната система определя характера на надпреварата

Непрякото гласуване и монолитността на делегациите на почти всички щати в Избирателната колегия водят до няколко важни последици, като правят характера на надпреварата и предизборната кампания различни от тези при пряка избирателна система, особено пропорционална.

Според критиците системата е недемократична и придава непропорционално голямо значение на т. нар. колебаещи се щати. Според нейните привърженици обаче тя подчертава федералния характер на държавното устройство и дава възможност да се чуе гласът на по-малките щати.

Първо, системата прави възможна победата на кандидат, който е получил по-малко гласове в народния вот от своя съперник. Това се е случвало пет пъти в историята на САЩ – три пъти през 19-и век и два пъти през най-новата история. През 2000 г. републиканецът Джордж Буш-син победи демократа Ал Гор след като си осигури подкрепата на повече електори, въпреки че загуби народния вот с 47,9 срещу 48,4 процента.

Ситуацията се повтори на последните президентски избори, през 2016 г., когато кандидатът на републиканците Доналд Тръмп спечели срещу демократката Хилари Клинтън, макар да получи с 2,1 процента по-малко от нея (46,1 срещу 48,2 процента).

Второ, при тази система кандидат извън някоя от двете водещи партии на практика няма никакви шансове да бъде избран за президент. Такива претенденти обаче може да повлияят на резултатите в отделни щати, а оттам – и на изхода от цялата надпревара.
Трето, предвид факта че голямата част от щатите традиционно клонят към Републиканската или Демократическата партия, там много рядко има изненади на президентски избори.

Това като че ли намалява значението на предизборната кампания в тези щати, още повече че победителят си осигурява подкрепата на всички електори. Така системата прави решаващо влиянието на „колебаещите се щати“, макар да са само десетина на брой. Съответно кандидатите съсредоточават усилията си и хвърлят повече средства именно там, особено в тези, които изпращат най-много делегати в Избирателната колегия – Флорида (29), Пенсилвания (20) и Охайо (18).

През 2016 г. Тръмп, който изоставаше от Клинтън през цялата кампания и в крайна сметка получи с близо 3 милиона гласа по-малко от нея в народния вот, изненадващо спечели. Това стана възможно благодарение на победата му не само в повечето колебаещи се щати, но и в няколко, традиционно подкрепящи демократите.

Сега президентът републиканец отново изостава в проучванията от кандидата на демократите Джо Байдън, който изглежда почти сигурно ще спечели народния вот. Повечето сондажи дават преднина на Байдън и в почти всички колебаещи се щати, където двамата претенденти очаквано са съсредоточили своите усилия. С наближаването на деня на изборите Тръмп, Байдън и техните щабове агитират особено енергично във Флорида и Пенсилвания.

Очертават се напрегнати избори

59-ите президентски избори в САЩ се очертават като едни от най-напрегнатите в историята, заради поляризиращата личност на президента и заплахите за съдебни оспорвания на резултатите на фона на пандемията от новия коронавирус.

Десетки милиони американци вече упражниха предсрочно правото си на вот, например по пощата, за да избегнат риска от заразяване с коронавируса, който вече причини смъртта на над 220 хиляди човека в страната, която е на първо място в света по брой починали.

Наред с поляризиращата личност на Тръмп, който вся дълбоко разделение в американското общество, това доведе до рекорд по предсрочно гласували – близо 61 милиона души са пуснали своята бюлетина по данни от 26 октомври (две трети от тях – по пощата, и една трета – лично в избирателните секции).

Като дял това е над 44 процента от всички гласували на президентските избори през 2016 г. 138,1 милиона американци! При тези темпове може да бъде достигната най-високата избирателна активност на президентски избори в САЩ от повече от век. Ако се сбъднат прогнозите на професор Майкъл Макдоналд от Университета на Флорида, ръководител на Американския изборен проект, за 150 милиона гласували, това биха били 65 процента от регистрираните избиратели – най-високият дял от 1908 г.

Президентът Доналд Тръмп отказва да каже дали ще признае резултатите от изборите и намеква, че е възможно изходът от надпреварата да бъде решен от Върховния съд. Той освен това нееднократно каза, че по-масовото гласуване по пощата може да доведе до измами – необосновани твърдения, които не са подкрепени с доказателства.

Тази теза обаче вече бе подета от привържениците на Тръмп, още повече че демократите като цяло са по-разтревожени от коронавируса и съответно са по-склонни да изпратят своята бюлетина по пощата.

Някои експерти са разтревожени, че безпрецедентният брой гласове по пощата и очакваните съдебни жалби ще забавят изборните резултати със седмици, предизвиквайки продължителен период на несигурност, отбелязва Ройтерс. Ако например Тръмп води според предварителните резултати, той може да се обяви за победител в съответния щат и после да твърди, че бюлетините, изпратени по пощата и променили изхода от надпреварата, са фалшифицирани.

Ситуацията ще е особено деликатна в колебаещи се щати, където губернаторът е демократ, а законодателното събрание е контролирано от републиканците – Мичиган, Северна Каролина, Пенсилвания и Уисконсин. Американската конституция и изборно законодателство не казват изрично кой – дали губернаторът, или законодателите – утвърждава електорите от съответния щат при такова положение и има правни спорове по въпроса.

Някои анализатори очакват Върховният съд да бъде сезиран да тълкува законови разпоредби, за да бъде намерен изход от евентуална задънена улица. Той вече изигра такава роля през 2000 г., но тогава казусът бе за повторно преброяване на бюлетините във Флорида и решението бе взето преди Избирателната колегия да се събере, припомня Ройтерс.

В тази напрегната обстановка са възможни различни сценарии – дори председателят на Камарата на представителите, демократката Нанси Пелоси, да стане изпълняващ длъжността президент. При равен брой гласове в Избирателната колегия (по 269) президентът ще бъде избран от Камарата на представителите (делегацията на всеки щат има по един глас, т. е. необходима е подкрепата на 26 щата), а вицепрезидентът – от Сената (всеки сенатор гласува поотделно, т. е. нужни са 51 гласа в 100-членната горна камара на Конгреса).

Ще спечелят ли демократите целия конгрес

Големият въпрос на 117-ите избори за Конгрес в САЩ е дали демократите ще имат мнозинство и в двете камари – нещо, което не са постигали от 111-ия Конгрес (2009-2011 г.). Това би осигурило на партията контрол върху законодателния процес, а позициите й биха се засилили още повече, ако Байдън спечели Белия дом (демократите са имали за последно троен контрол при президента Бил Клинтън (1993-1995 г.).

Изборите за двете камари на Конгреса са преки. Отделните щати са представени пропорционално според броя на населението си в 435-членната Камара на представителите, чийто състав се обновява на всеки две години. Според проучванията демократите почти сигурно ще запазят своя контрол върху долната камара на Конгреса, който си върнаха през ноември 2018 г.

Изборите за Сенат се очертават далеч по-интересни. На всеки две години се обновява по една трета от 100-членния състав на горната камара на Конгреса, контролирана сега от републиканците, които имат 53 мандата срещу 47 на демократите. На 3 ноември на карта са заложени 35 места (33 по график и 2 извънредно след кончината на републиканеца Джон Маккейн през 2018 г. и оттеглянето по здравословни причини на неговия съпартиец Джони Исаксън в края на миналата година).

23 от тях сега са на републиканци, а само 12 – на демократи. Според различни изборни модели вероятността Демократическата партия да сложи ръка на Сената за първи път от 2013-2015 г. е над 70 процента.

За целта тя ще има нужда само от 3 или 4 допълнителни мандата, в зависимост от изхода от президентските избори, тъй като по конституция вицепрезидентът изпълнява длъжността председател на Сената и има последната дума при гласувания, когато сенаторите са разделени 50 на 50.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.