Инж. Любош Павлас: В Чехия убеждавахме, че топлофикация не е нещо социалистическо и неефективно

5-7% от топлината за парното в Прага идва от горене на отпадъци, твърди бившият му шеф

Инж. Любош Павлас е бил прокурист на топлофикационното дружество на Прага – „Prazska Teplarenska” от 1993 до 2005 г. Заемал е последователно различни ръководни позиции в компанията – технически директор, председател на Борда на директорите и главен изпълнителен директор. Инженер Павлас е регионален мениджър на ЧЕЗ (CEZ) за България от януари 2007 г. Чешкият енергиен гигант ЧЕЗ е собственик на 67% от Електроразпределителните дружества в София, София-област и Плевен и снабдява с електроенергия населението в Западна България. Бил е председател на Асоциацията на регионалните топлофикационни дружества в Република Чехия и на Чешката асоциация на работодателите в енергийния сектор. Участвал е в Борда на европейската асоциация Euroheat & Power. Две години е участвал в управлението на CEZ Румъния.
Холдингът притежава 100% от ТЕЦ Варна, участва в конкурса на НЕК за стратегически инвеститор за 49% от АЕЦ Белене, обяви интерес и към приватизацията на “Топлофикация София” и към частни енергийни дружества в България.

– Г-н Павлас, правителството прие програма, в която предвижда “Топлофикация София” да бъде приватизирана до 2009 г. Преди време ЧЕЗ обяви, че има интерес към столичното дружество. Какъв е опитът на компанията в снабдяването с топлинна енергия и откъде идва интересът ви към топлофикацията?

– ЧЕЗ доставя топлинна енергия от всяка своя централа. Ако се пресметне количеството енергия, което ние продаваме, се вижда, че заемаме трето или четвърто място измежду най-големите доставчици на топлинна енергия. Това означава, че сравнително голям дял от комбинираното производство на централите, които са разположени близо до градовете, се използва за осигуряване на топлинна енергия за населеното място. У нас част от енергията за отопление чрез централизирано топлоснабдяване се доставя именно от такъв вид централи. В Северна Чехия, където има мини, големите градове като Хомутов, Мост, Теплице и др. получават топлоенергия от ЧЕЗ. Една от фирмите ни, “Честе пларенска”, екплоатира тръбите, чрез които се подава топлинната енергия до сградите (тоест преносната мрежа), както и съответните абонатни станции в тях. В Чехия този начин на топлоподаване има голяма традиция. Първите доставки са били факт няколко години след 1900 година. След това системата още се е развила и в момента ЧЕЗ има на разположение както най-различни съоръжения, така и най-вече хора, персонал, за който тази дейност не е нова и непозната. Топлоснабдяването е едно от главните ни направления, опорна колона на нашите бизнес действия, защото тя дава възможност да се увеличава производството на електроенергия.

– Имате вече опит в електроенергийната ситуация в столицата. Бихте ли казали как е най-изгодно да се продаде “Топлофикация София” – на отделни топлорайони, централи, цялото дружество чрез приватизационна процедура или чрез пускане на акции на борсата?

– Смятам, че идеален модел не съществува, тъй като всеки има своите плюсове и минуси. Отлично е, че двамата акционери – общината и държавата, все пак се споразумяха. Аз самият работих няколко години в сектор “Топлофикация”. Това се случи точно в периода, когато преминавахме през приватизацията. Затова смятам, че един единствен правилен модел не съществува. В Чехия можете да намерите топлофикации, които са собственост на един субект, такива които принадлежат на различни инвестиционни групи, в собствеността на трети имат участие както частни субекти, така и местната власт. Има и дружества, които са 100% собственост на общината.

Снимки: авторката

– Кои се развиват по-добре?

– Всички се развиват добре. Ние имахме проблем дали да запазим сектора на централизираното топлоснабдяване, дали да запазим въобще топлофикациите и този начин на отопление. При промяната на пазарната среда доста често се появяваше становището, че топлофикацията е нещо социалистическо, мегаломанско и неефективно. Причината беше, че хората са били принудени да изберат този начин на отопление. Не са имали алтернатива.

– Така се говори за топлофикациите и в България. Когато държавата спря да субсидира цената на топлоенергията, се оказа, че част от хората не могат да плащат сметките си, и искаха да имат алтернатива за отоплението си.

– В течение на няколко години ние, в Чехия, се опитвахме да убедим, че може от топлофикация да се направи един добър “бизнес”. Слагам го в кавички, защото думата бизнес се използва, когато човек има още една алтернатива. А в много от случаите такива алтернативи няма. Тоест трябва да има някакъв начин за контрол, регулация, за да се предотвратят злоупотреби на пазара на топлинна енергия.
Всички модели на продажба на топлофикацията, които вие изброихте, могат да бъдат възприети. Но най-важното според мен при процеса на раздържавяване е, че политическите представители на столицата трябва да кажат какво е приоритетно за тях, какво те искат да решат чрез продажбата на дружеството. Дали столичната община иска да участва като акционер или иска да запази само контролната си функция, което е минимума. Защото в случай, че дружеството бъде приватизирано, ако има и докато има проблеми с топлината за града, политиците в общината ще имат проблем.

– Но Министерството на икономиката и енергетиката (държавата) и общината се надяват, че като продадат „Топлофикация София“, ще им свършат проблемите?

– Точно затова ви казах, че даже топлофикацията да бъде 100% приватизирана, продадена, може в условията на приватизация да се запише, че всякакви промени в цената на топлоенергията или някакви мащабни инвестиционни намерения, трябва да бъдат консултирани със столичната община. Или представителите на столичната община винаги да имат право да участват в управителните органи с някаква бройка, която да може да блокира ценово решение, ако столичната община не е съгласна с него. Тоест винаги в процеса на приватизация могат да се договорят най-различни условия и моменти на бъдещото управление на дружеството. Но трябва да е ясно и друго. Колкото повече условията обвържат инвеститорите, толкова по-малък интерес или по-ниска цена ще бъде предложена. Но аз лично смятам и се базирам само на опита, който имам от Чешката република, че ако говорим за сектора топлоснабдяване, столичната община би трябвало да може да упражнява някакъв контрол. Затова не е важно дали ще бъдат продадени 100% или 20% . Смятам, че процентът зависи и от други параметри и критерии – дали иска държавата или столичната община да инкасира парите от сделката веднага при самата продажба или част от тях да си получи по-късно, примерно от дивидент, ако остане съакционер.

– Би могло част от парите от продажбата да бъдат инвестирани в когенерации (б. р. – централи, които произвеждат и ток, и топлина за парно) или други съоръжения, които да намалят цената на топлоенергията?

– Да. Когенерационните капацитети са интересни точно за доставката на топлинна енергия. Но вие може да доставяте топлинна енергия и само в един индустриален обект например. Това също е когенерация. Аз смятам, че решението колко процента от „Топлофикация“ да продаде е най-вече стратегия на столичната община. Колкото до държавата, тя трябва да си каже мнението, тъй като притежават акции, но “Топлофикация София” и дейността й са нещо, което пряко засяга общината.

– Имате ли опит в производство на топлоенергия от боклук? И бихте ли включили във вашата оферта за “Топлофикация София” производство на електро и топлоенергия от изгаряне на боклука на столицата?

– Задачата никак не е лесна, тъй като от приемането на такова решение до неговата реализация са необходими няколко години. Миналата година имаше промени в становището по какъв начин трябва да се третира боклукът. Най-напред боклукът се извозваше в някакви депа, което не е добро решение. След това започнаха да се изграждат специално подсигурени за тази цел депа, което е нещо по-добро, но не идеално решение за отпадъците. Сега започват да сепарират боклука. Въпросът е дали от рециклирането процесът на депониране няма да излезе по-скъп. Аз не съм специалист, що се отнася до боклука, разглеждам го като гориво, тъй като в него има енергия.

– Какъв може да бъде енергийният капацитет на боклука?

– Отпадъците съдържат горивни вещества. Колкото повече изкуствени предмети се използват, толкова по-голяма е енергийната калорийност на боклука. Така че съхранението на отпадъците на някакво поле означава, че вие изхвърляте първична енергия с него. Затова е важно да се избере възможно най-правилният подход. Това, което заслужава наистина, да бъде разделено и обработено (рециклирано). А това, което остане след селекцията, най-вероятно трябва да бъде изгорено и енергията да бъде използвана както за получаване на топлинна, така и за електрическа енергия. Но смятам, че идеалният вариант в реалния живот се ограничава от различни фактори… Мога само да ви кажа, че в Прага 5 до 7 % от цялостното потребление на топлинна енергия се доставя от изгарянето на такива отпадъци. Имаме съоръжение, което изгаря боклука в специални котли. Там от отпадъците, които изхвърляме, се произвежда пара и тя се използва за отопление. Съоръжението е свързано с топлофикационната система на града. Този завод се управлява от Пражката столична община.

– Общината на Прага ли е собственик на завода?

– Не е 100% собственост на града. Две трети притежава градът и една трета някакъв друг субект. И смятам, че в един такъв голям град да се използват отпадъците за получаване на топлина и ток е важен въпрос. В столици като Прага и София боклукът може да се използва и по друг начин.

– Какъв?

– Съществува пречиствателна станция на отпадни води. И в това съоръжение има едни резервоари, в които мръсната вода ферментира и се получава биогаз. Този биогаз съдържа 30-40% метан. Той може да се използва като гориво и отново може да се произведе топлина и електроенергия.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.