С какво се промени вкусът на виното и търсенето?

В последните години има много по-големи претенции към вината като вкус и стил. Снимка: Ийтдис

Ценителите на виното в последните години търсят по-различни вина, отколкото преди 10, или преди 15-20 години. С какво се промени вкусът към виното?

1. По-младите вина започнаха да се харесват повече.

За белите вина това вече е правило – последна и предпоследна реколта, макар че има и залежали в магазините реколти отпреди 3-4-5 години, поради висока цена и конкуренция.
За червените е по-различно – потребителят се е научил да търси по-стари реколти, но при евтините вина реколта отпреди 5-6 години може и да е минала зенита си и дори виното да е започнало да деградира.
Младите червени вина са по-плодови, по-леки като структура (зависи и от технологията). Тази мода навлезе още преди 20-ина години от австралийските вина (също Нова Зеландия, Чили, ЮАР) и предизвика промяна в тенденциите на вкуса към виното в цял свят. Пострадаха най-вече френските вина с традиционен стил, отлежали, танинови, Стар свят, както им казват. И в Европа започнаха да правят вина в стила на Новия свят. Включително в България.
Новият свят изкара по-сочни вина, с усещането на сока от гроздето, плодови, с агресивен вкус. И сега се пият отлежали червени, но на не много голяма възраст – 2-3 години. Стилът преди 20-ина години беше друг – популярни бяха вина с акцент на дъбови аромати, дъбов нюанс. Вкусът сега е към по-силна плодовост. Това е водещото. Има и вина с дъбови нюанси, но балансирани. Нещо като баланс между Стар свят и Нов свят.
Промяната се вижда и на пазара у нас. Сега има скъпи червени вина на 2-3 години, дори от последна реколта, а по-рано при скъпите вина бяха на 5-6 години и повече.

2. Силно се увеличиха продажбите на вина розе.

Търсенето им толкова главоломно се увеличи в световен мащаб, че производството им в последните 10 години се е удвоило. А у нас се е утроило. Дори заради голямото потребление на вина розе леко са намалели продажбите на бели вина.

Вината розе, които се продават у нас, са сравнително скъпи и с висок алкохолен градус. Липсват евтини, леки вина розе. Снимка: виноблог

Почти няма вече изба в Българи, която да не прави и вина розе. Не всички са на ниво, но потребителят, особено жените, са направо луди по розе. Превърна се в мощна модна вълна.
И особеното при розетата е, че водещо в търсенето е цветът (и цената, разбира се). Това е тенденция в цял свят – има предпочитания към нежни, бледи розета („блъш“), или към отчетливо по-розов цвят, или към цвят „корал“ (наричан още цвят „сьомга“) или цвят „пъпеш“ и др. Има скала с десетина определения на цветовете на вина розе.

3. Продажбите на бутилирани вина в последните години са се увеличили,

тоест увеличило се е търсенето на качествени вина. Но в момента продажбите на вина в стъклени бутилки са само около една трета от пазара на вино. Това показват пазарните проучвания за последната година. Били са и двойно по-малко преди 15-20 години. Нараснало е търсене на вина в кутии по 3 или 5 литра (бег-ин-бокс) – 44-45% от пазара на вино. Вината в такава опаковка се търсят заради по-ниската цена, а качеството не отстъпва на бутилираните. Намалели са продажбите на вина в пластмасови бутилки (онези по 2 лв. 2 литра дори не може да се каже, че са вина). Но пък избите продават на място наливни вина в 5-литрови пластмасови бутилки от минерална вода, които са качествени.

4. Вече има претенции и предпочитания към определен вкус,

за качество на вината. Увеличи се винената култура и това влияе на търсенето. Излязохме от период, в който оценките се свеждаха до „харесва ми – не ми харесва“. И в който беше валидна поговорката „Няма лошо вино, има лоши мезета“. Демек – всичко ще изпием, няма лошо.
Сега вече на пият всичко, не пият каквото дойде. Избират, има повече претенциозни потребители, има и винени сноби, познавачи и псевдо познавачи. Навъдиха се винени консултанти, блогъри, дегустатори, сомелиери и множество малки производители, които имат претенциите, че правят шедьоври за 40-ина лева бутилката и нагоре. Само че производството на вино в България намалява, и площите на лозята намаляват прогресивно. Това се случва в страна с уникален терен за лозя, и с едни от най-добрите тероари в света. Пиенето на вино (като изключим домашното) е по-назад от другите напитки. Бирата се рекламира мощно, виното – не. Баровете, които предлагат вино, са малко, и то е повечето вносно.

5. Станаха мода и винени коктейли

Най-често с лед пият бели вина и розе, но някои слагат и в червени вина. Снимка: Уайнблог

и табиети за пиене на вино с лед, разредено, смесено с безалкохолна напитка или плодов сок. В ресторант вече е обичайно да ти поднасят лед с бялото вино и розето, дори и с червеното. Така още преди години стана мода да слагат лед в ракията. Това беше непознато, но кръчмарската култура през 90-те сложи лед в ракията, както в уискито. Сега вече е мода и с виното.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.