Сирия в руини след 50 години управление на семейство Асад

Башар Асад. Снимка: от тв екрана

На 13 ноември 1970 г. млад офицер от военновъздушните сили, родом от хълмистите крайбрежни райони на Сирия, извършва безкръвен преврат. След получаването на независимостта от Франция през 1946 г. това е поредното вземане на властта в страната от военните и нямало никаква причина да се смята, че то ще бъде последното.

50 години по-късно обаче семейството на Хафез Асад все още управлява Сирия.

Страната е в руини след десетилетие на гражданска война, отнела живота на половин милион души, прокудила половината население от домовете му и заличила икономиката. Цели области са вън от контрола на правителството. Но хватката на сина на Хафез Асад, Башар, върху това, което е останало, не подлежи на съмнение.

Неговото управление, половината от което дотук премина във война, в някои отношения се различава от това на баща му – зависимо е от съюзници като Иран и Русия и не излъчва арабски национализъм, клептократично е с роднински и приятелски назначения, а не социалистическо. Средствата са същите: репресии, отхвърляне на всякакви компромиси и брутални кръвопролития.

Подобно на семейство Кастро в Куба и династията Ким в Северна Корея Асадови прикачиха своето име към страната си по начин, по който малцина немонархически управници са го правили.

„Не може да има никакво съмнение, че 50-те години на управление на семейство Асад, което беше безмилостно, жестоко и саморазрушително, доведоха страната до състояние, в което тя може да се опише единствено като разбита, провалена и потънала в почти пълно забвение“, каза Нийл Куилям, изследовател от програмата за Близкия изток и Северна Африка на Института „Чатъм Хаус“.

БЕЗМИЛОСТЕН, НО МНОГО УМЕН

След като през 1970 г. завзема властта, Хафез Асад я консолидира. На ключови длъжности той назначава представители на своята алауитска общност, представляваща малцинство в сунитска Сирия, и изгражда полицейска държава с еднопартийно управление от съветски тип. Властта му е абсолютна. „Мухабарат“, или служителите на неговото разузнаване, са навсякъде.

Той превръща Сирия в близкоизточна сила. В арабския свят Хафез Асад получава уважение заради безкомпромисната си позиция по въпроса за Голанските възвишения – стратегическите височини, загубени в полза на Израел във войната през 1967 г. Той започва в мирни преговори с посредничеството на САЩ, понякога като че ли смекчавайки позицията си, само за да я втвърди отново и да поиска повече територии, разочаровайки американците.

През 1981 г., по време на войната на Ирак с Иран, той застава на страната на иранците срещу целия арабски свят, който подкрепя Саддам Хюсеин – поставяйки по този начин началото на съюз, който впоследствие ще помогне за спасяването на сина му. Хафез Асад подкрепя оглавяваната от САЩ коалиция през 1991 г. за освобождаване на Кувейт след нахлуването на Саддам, с което печели точки в очите на американците.

„Той беше безмилостен, но много умен човек, който веднъж заличил цяло село за назидание на противниците си“, пише в мемоарите си „Моят живот“ бившият президент на САЩ Бил Клинтън, който се е срещал няколко пъти с Хафез Асад.

Клинтън визира клането в Хама през 1982 г., когато силите на Асад убиват хиляди, за да смажат бунт на (ислямисткото движение) „Мюсюлмански братя“.

Клането, което е едно от най-печално известните в съвременния Близък изток, оставя след себе си омраза, която години по-късно ще разпали пламъците на бунт срещу сина му Башар.

„Един от ключовите елементи за оцеляването на режима на Асад се състои в следното: никакви компромиси във вътрешен план, възползване от геополитическите и регионалните промени, бъди по-търпелив от враговете си“, каза Сам Дагър, автор на книгата „Асад или изгаряме страната: Как жаждата на едно семейство за власт разруши Сирия.“

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

След смъртта на баща си през 2000 г. Башар Асад заимства доста от тези съвети. Според критици обаче, за разлика от баща си, той многократно е пропилявал възможности и е отишъл твърде далеч.

Приветстван отначало като реформатор и модернизатор, Башар, по професия очен лекар с британско образование, отвори страната и позволи политическите дебати. Скоро след това обаче той отстъпи от това, когато се сблъска с предизвикателствата на бързо променящия се свят, в частност след атентатите на 11 септември 2001 г. срещу Америка.

Башар Асад се противопостави на оглавената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г., разтревожен, че той ще е следващият. Той позволяваше на чуждестранни бойци да влизат в Ирак от негова територия, подхранвайки бунта срещу американската окупация и разгневявайки американците.

Башар Асад принуден да сложи кра дългогодишното господство на Сирия в Ливан, след като Дамаск беше обвинен за убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири. Въпреки това той засили връзките с ливанското движение Хизбула.

Подобно на баща си, Башар издигна свои роднини на властови позиции, за да запази властта си – тези роднини бяха по-млади, ново поколение, което обаче мнозина сирийци смятат за по-алчно в трупането на богатства.

Най-голямото предизвикателство за семейство Асад дойде с бунтовете от Арабската пролет, която заля региона и през март 2011 г. достигна и Сирия.

Неговият отговор на отначало мирните протести беше да изпрати срещу тях силите си за сигурност, за да ги потуши. Но вместо това протестите се разраснаха и впоследствие се превърнаха във въоръжен бунт, подкрепян от Турция, САЩ и арабските страни от Персийския залив. Армията на Башар Асад се разпадаше.

Когато тя вече беше пред рухване, Асад отвори територията си за руските и иранските военни и техните проксита. Цели градове бяха превърнати в прах. Башар Асад беше обвинен, че използва химическо оръжие срещу собствения си народ и че масово убива или хвърля в затвора своите противници. Милиони сирийци избягаха в Европа и отвъд нея.

За голяма част от света Башар Асад стана парий. Той обаче майсторски представи войната като избор между светското си управление и ислямски фанатици, включително групировката „Ислямска държава“. Много сирийци и дори европейски държави бяха убедени, че той е по-малкото зло.

В крайна сметка Башар Асад на практика премахна военната заплаха срещу себе си. Почти сигурно е, че той ще спечели президентските избори догодина в своята разрушена Сирия.

Но независимо от всичко, според Дагър, войната е преобразила сирийците по необратим начин. Икономическият колапс и растящите трудности може да променят сметките.

„Цяло поколение хора се пробуди и то в крайна сметка ще намери начин да си върне страната и бъдещето“, каза той.

Когато дойде новината за резултатите от президентските избори в САЩ, показващи победа за Джо Байдън, мемета на сирийски опозиционни тролове осмиваха това как Асадови са надживели деветима американски президенти от Ричард Никсън досега.

„През моя съзнателен живот сирийците трябваше да гласуват четири пъти за единствения президент на бюлетината – Хафез Асад. Синът му все още е президент. Откакто имигрирах в САЩ, съм гласувал за шестима различни президенти“, заяви Захер Сахлул – лекар в Чикаго, напуснал Сирия през 1989 г. „Пожелавам си някой ден и моята родина да види свободни избори.“

Наследството на Хафез Асад можеше да изглежда по съвсем различен начин, ако не беше наложил Башар за свой приемник, каза Куилям.

„Няма да прозвучи благосклонно, но наследството на Башар ще засенчи това на (семейство) Асад и ще го превърне в синоним на жестокост, съзнателното разрушаване на една велика страна и оскотяването на един прекрасен народ“, заяви той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.