Молдова между Европа и Русия в изборите за президент

Игор Додон и Мая Санду. Снимка: от тв екрана

Проруският президент на Молдова Игор Додон и неговата проевропейска противничка Мая Санду се изправят днес един срещу друг на втори тур на оспорваните президентски избори в Молдова – страна, в която Русия се опасява, че може да изгуби своето влияние и обвинява Запада в намеса.

Бившата съветска румънскоезична република, загубила част от територията си заради проруски сепаратисти – Приднестровието – балансира от години между европейските амбиции и сближаването с Кремъл.

Четиридесет и осем годишната Санду, бивша министър-председателка, работила в Световната банка, нанесе неочакван удар на противника си, като излезе начело в първия тур на президентските избори в началото на ноември.

Благодарение на невиждана подкрепа от избирателите, гласували в чужбина, тя получи около 36 процента от гласовете срещу по-малко от 33 процента за Додон. Сондажи, публикувани с наближаването на втория тур, показват, че двамата са с изравнени позиции.

Изходът от втория тур отново може да бъде решен от „диаспората, представляваща според някои оценки до 40 процента от молдовските граждани“, заминали в чужбина, за да избягат от мизерията в една от най-бедните страни в Европа, подчертава американският аналитичен център „Атлантически съвет“.

„Много ще гласуват не за Санду, а срещу Додон“, превърнал се в „символ на корупцията“ през четиригодишния си мандат, казва пред Франс прес молдовският адвокат и активист Стефан Глигор.

„Стабилност“ срещу „хаос“

Санду, лидерка на десноцентристката партия „Действие и солидарност“, призова в Инстаграм „да се гласува за Доброто“. Тя обеща намаляване на разходите на президентството и защита на националните интереси пред Русия, която в зависимост от дипломатическите напрежения налага икономически санкции на малката Молдова.

Санду получи също така подкрепата на румънския президент Клаус Йоханис, който каза, че е щастлив от постигнатия от нея резултат на първия тур.

Представяйки се като гарант на „стабилността“, 45-годишният Додон защитава „добрите отношения с Русия“ и говори за „промени към по-добро“ за 3,5-те милиона жители на Молдова, притисната между прозападната Украйна и еврочленката Румъния.

Додон отправи обичайните нападки срещу противничката си, обвинявайки я, че не се интересува от страната и че прави все повече „истерични изказвания“.

Предвид протестните движения срещу съюзниците й в Киргизстан и в Беларус тази година, Русия не иска да остави нещата в Молдова на произвола на съдбата.

Владимир Путин открито афишира подкрепата си за Додон, приемайки го в Кремъл и обявявайки финансова помощ за Молдова, чиято селскостопанска икономика бе засегната от сушата тази година.

Риск от бунт?

„Надяваме се, че на следващите избори молдовският народ ще оцени усилията на президента си“, заяви руският държавен глава през октомври.

Шефът на руското външно разузнаване Сергей Наришкин размаха, както в много други случаи, американското плашило и обвини Вашингтон, че е организирал „революционен сценарий за Молдова през ноември“.

В миналото в страната имаше много следизборни протестни движения, някои белязани от насилие, от разрушения и плячкосване на държавни учреждения.

Според наблюдатели евентуална победа на Додон може да породи протести, особено в случай на краен резултат, при който неговата преднина е много малка.

„Ако преднината му пред Санду не е по-голяма от 1 до 3 процента, онези, които я подкрепят, ще излязат на улицата“, за да разобличат изборни измами, прогнозира Серхий Герасимчук, експерт по молдовска политика от украински аналитичен център „Призма“ в Киев.

Ако Санду спечели днешните избори, нейните възможности за действие може да се окажат ограничени, тъй като парламентарното мнозинство е лоялно засега на нейния противник.

„Нейната позиция е много несигурна“, казва Герасимчук, защото в случай на предсрочни парламентарни избори „има големи шансове тя да не получи ясно мнозинство“.

Страната от няколко години преминава през повтарящи се периоди на управленческа нестабилност и кризи, дължащи се на корупционни скандали. Най-прочутият от тях бе през 2015 г. и бе свързан с изчезването на един милиард долара от касите на три молдовски банки, което е еквивалентно на 15 процента от националния БВП.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.