Изгнанието на Тръмп или три урока от отиващата си епоха

Путин и Тръмп на срещата на г-20 в Осака. Снимка: от тв екрана

Изглежда се сбъдва заветната мечта на американските демократи, въплътена в неприкрито презрителния поглед и в действията на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси, за целенасочено, демонстративно и методично натикване в ъгъла на ненавистния президент през всичките му четири години на управление. След два шумни, но неуспешни опита за прекратяване на неговите пълномощия (комисията на спецпрокурора Робърт Мълър и импийчмънт) изглежда, че предизвикалият небивал трус в цяла Америка, непоклатимият Доналд Тръмп, най-сетне е повален. А с него си отива и цяла епоха – епохата на най-авторитарния и ексцентричен президент в историята на САЩ, възприеман от мнозина като политическа аномалия, като очевидно и опасно отклонение от нормата. Предстои да видим какво наследство ще остави 45-ят президент на САЩ, но по-важното е друго. Още днес можем да говорим за поне три поуки от отиващата си епоха.

ПЪРВА ПОУКА: АКО НЕ ИСКАШ ДА СЕ ПРОМЕНЯШ, ЩЕ ПОЛУЧИШ ТРЪМП

Гръмката победа на Тръмп през 2016 г., въпреки че беше неочаквана, беше и закономерна. Тя беше резултат от комплекс от процеси и явления, развивали се в САЩ в продължение на дълго време. Глобализацията на икономиката и нейните последици, в частност прехвърлянето на производството към по-евтини източници на суровини, работна сила и пазари, доведоха до недоволство в редица сегменти на американското общество и промени в електоралните предпочитания. Десетилетните натрупвания на проблеми в имиграционната сфера, здравеопазването и социалното осигуряване създадоха критична маса на противоречия. За появата на Тръмп във Вашингтон съдейства и влизането на демократа Барак Обама в Белия дом, съпътствано от неоправдани надежди и силно „олевяване“ на политически спектър. То породи ответна реакция на десните консервативни сили, изразена най-ярко в движението на „Чаеното парти“.

Този пръв силен сигнал за нуждата от промени не бе възприет тогава от елита на Републиканската партия. Непроменяла се в продължение на десетилетия, тя бе поразена от три кризи едновременно: електорална, програмна и лидерска. Неповратливият републикански елит неизбежно трябваше да се сблъска с вътрешна съпротива и тази сила се оказа лишеният от навиците на държавно управления популист, милиардер и шоумен Тръмп. Като организира вътрешнопартиен бунт и влезе в битка за Овалния кабинет с обещанието „да върне властта на народа“, той с лекота преодоля на републиканските първични избори всички свои конкуренти. Въпреки съпротивата на партийното ръководство той се сдоби с номинацията на партийния конгрес, привлече част от електората на Демократическата партия и удържа шокиралата всички победа над кандидата на демократите Хилари Клинтън. По този начин неспособността на бюрокрацията своевременно да се промени и да промени страната доведе до появата на Тръмп, който впоследствие се оказа политически разколник, който взриви отвътре както Републиканската партия, така и цялото американско общество с неговия традиционен двупартиен консенсус.

ВТОРА ПОУКА: ЗА СЛОЖНИТЕ ПРОБЛЕМИ НЯМА ПРОСТИ РЕШЕНИЯ

В качеството си на мощен мобилизатор на консервативните електорални маси Тръмп (като истински популист) предложи на американците прости и разбираеми, но радикални и смели рецепти за решаване на отдавна натрупалите се проблеми. За да се осигури безопасността на границата и да бъде спрян потокът от имигранти, а заедно с това да се реши проблемът с престъпността, наркотрафика и заетостта, той предложи просто да се построи стена на границата с Мексико. За избавянето от ненужни международни ангажименти Тръмп също предлагаше просто те да бъдат прекъснати. Такава участ сполетя Тихоокеанското партньорство, Североамериканската зона за свободна търговия, сделката с Иран, Парижкото споразумение за климат, Договора о ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, членството в Световната здравна организация.

Той възнамеряваше да осигури възход на икономиката чрез намаляване на данъците и въвеждането на протекционистки мерки; такива прости и бързи решения Тръмп предлагаше и за реформата в здравеопазването и социалното осигуряване, както и за много проблеми в световната политика. Но внезапната коронавирусна пандемия, икономическата криза и протестните акции в разгара на предизборната кампания промениха нейния фокус и бързо обезсмислиха всички постижения на републиканската администрация. При това, давайки воля на своя авторитаризъм, президентът действаше твърдо и устремно, без да се опитва „безполезно“ да търси компромис с демократите. Ако се перефразира Роналд Рейгън, в опита си да реши проблемите на страната той „сам стана нейният главен проблем“. Реформаторският радикализъм на неуправляемия Тръмп, стремежът му към постигане на бързи резултати, неприемливият му стил на общуване с политическите опоненти и пресата и накрая неговото хипертрофирано високо самочувствие и самореклама му изиграха лоша шега.

ТРЕТА ПОУКА: ИЛЮЗИИТЕ ВИНАГИ СА ОПАСНИ

Президентската кампания в САЩ през 2015 г. се въртеше около проблема с руската намеса и някакъв „сговор“ между Тръмп и руския президент Владимир Путин, в резултат на който първият се озовал в Белия дом. Вниманието на медиите към тези проблеми и резултатите от дейността на комисията на специалния прокурор Мълър окончателно убедиха огромното мнозинство обикновени американци и целия политически елит на Америка, че тези твърдения са верни. Това явно и досега необяснимо предпочитание от страна на Русия към Тръмп, още повече ги убеждаваше, че „руската следа“ е не само фантазия на демократите, а съвсем обективна действителност. В резултат в руското масово съзнание и в психиката на родния политически елит целенасочено бе формиран култ към личността на Тръмп – рушител на устоите, способен да се разбере с Путин, да отчете руските интереси и да намали напрежението в двустранните отношения.

При това с проруската си реторика Тръмп редовно подхранваше това убеждение, като галеше слуха на родния политически елит и така продължаваше да формира създадения още през 2016 г. в очите на руснаците негов „светъл“, но илюзорен образ. Освен това неговите системни заклинания за необходимостта да се сдобри с Русия и със самия Путин, периодичните му реверанси по адрес на руския президент (силен лидер) създаваха атмосфера на празни и неоправдани надежди и безпочвени очаквания. Та нали нито една от личните срещи на Путин и Тръмп така и не доведе до сериозни резултати.

Устните договорки не се изпълняваха, а за писмени споразумения двете страни явно не бяха готови. Даже безкрайното засилване на санкционната спирала, формирането на нейна основа на западна антируската коалиция начело със САЩ и методично прокарваната от тях политика за възпиране на Русия не отрезвиха нашите носители на святата вяра в новия месия, уж слязъл на земята, за да отърве най-сетне света от руско-американското противопоставяне. Съчетаването в него на приспивна проруска реторика с небивала досега антируска практика и разширяващи се санкционни списъци стана визитна картичка на обитателя на Белия дом.

Очакванията на руските власти към него можеха окончателно да изчезнат само с оттеглянето на техния носител, чието поражение на изборите през 2020 г. и идването на Байдън в Белия дом несъмнено ще създадат друга, по-спокойна атмосфера в самите САЩ, в които едва ли е възможно второ пришествие на оставащия вече в историята, но вкопчил се във властта Тръмп. Има надежда, че именно тази атмосфера няма отсега нататък да формира нови илюзии и безпочвени очаквания, пораждайки сляпа вяра в заветното чудо.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.