Между страхливци, смелчаци, вируса и Борисов

В коридора на болница. Снимка: kevinmd

Българите са жестоко разделени за мерките срещу коронавируса. Едната група получи неособено ласкавото прозвище „Страхливци“, а другата – подигравателното „Смелчаци“.

„Страхливците“ се стремят да спазват мерките, дисциплинирани са, носят маски, спазват дистанция, ограничили са социалния си живот. Те са по-разумната част от населението, която настоява учениците и студентите да преминат на онлайн обучение, и е готова да търпи ограничения за в името на това да се спре лавинообразното разпространение на заразата, да се намали натиска върху здравната система и да се опазят преподаватели, медици и др. За тях материалните загуби не са определящи за поведението им.

„Страхливците“ са тези, които следят статистиките, анализират и се стараят да вникнат в дълбочина. Те са добре информирани, интересуват се от мерките в другите държави, четат научни обяснения от светила в медицината, с които в повечето случаи са на едно мнение.

„Страхливците“, въпреки че са отговорни, дисциплинирани и имат разумни доводи, у нас са малцинство.

„Смелчаците“ са противници на затваряне и налагане на ограничения, не спазват мерки или ги спазват само проформа, настояват децата им да ходят присъствено на училище, а те да са на работното си място дори и когато имат възможност да работят от къщи. В тази група попадат и любителите на моловете, на купони, кафенетата, ресторантите и нощни барове, които не спират да обикалят и по време на пандемия. В тази група попадат и почитателите на пътуванията, от които не могат да се лишат дори за кратко време.

„Смелчаците“ отричат пандемията, за тях вирусът не е особено опасен, тестовете са фалшиви, жертвите са починали от нещо друго, не и от коронавирус. Те подминават професионални мнения на медици, отричат препоръките на СЗО и държат на „Шведския модел“ в страната, макар и съчетан с родното западнало здравеопазване.

„Смелчаците“ отричат статистики, а

 

единственото мнение, което признават е това на доц. Мангъров

 

Самият доцент е скандален пример за неспазване на мерки и нещо повече – той е техен противник. Според неговите признания той влизал в ковид-отделението на болницата без маска, след което се качвал в автобуса отново без маска и отивал да преглежда пациенти. Неговите последователи следват съветите му и възприемат подобно отношение към мерките. Те искат да запазят живота си такъв, какъвто е бил преди коронавируса, защото за тях това е белег на нормалност и сигурност. Изживяват се като бунтари и като защитници на гражданските права и демократичните свободи, представяйки изкривено ситуацията. Някои демонстрират непукизъм – страхът от смъртта е незначителна дреболия.

Най-крайното крило от „Смелчаците“ е и най-фанатично. Техните доводи са чисто конспиративни, информацията им винаги е от алтернативни източници и рядко се покрива с обективната действителност – чипиране, пръскат ни от самолети, извършва се химическа атака, 5G, Сорос, Бил Гейтс, ваксини, които променят ДНК, контрол на съзнанието, колективно следене, намаляване на населението и превръщането ни в роби на Новия Св

Брой умирания по седмици за 2020 г. (червената линия), сравнено с предишни години. Източник: НСИ

етовен Ред. Те са най-некритични към този тип информация и не успяват да видят пробойните в нея. В тази група влизат и класическите дениалисти.

Групата на „Смелчаците“, въпреки своята разнородност в концепциите, е обединена от общата идея, че ежедневието им трябва да се запази такова, каквото е било преди пандемията, и не желаят никаква, дори и временна промяна. Според някои проучвания тази група представлява стряскащите 70% от населението на страната.

Разбира се, групите на „Страхливците“ и „Смелчаците“ не са в мирно съжителство. Водят жестоки битки помежду си, а социалните мрежи са превърнати в бойни арени на техните сблъсъци. Всекидневно валят обвинения, нападки и откровени обиди в профили, страници и групи.

„Страхливците“ обвиняват „Смелчаците“ за увеличените случаи на заразени и починали в страната. Сочат „Смелчаците“ като безотговорни, егоистични и агресивни. Липсва им емпатия, имат скотско мислене и не зачитат чуждото здраве и живот. Заради техния отказ да спазват правилата здравната система е пред срутване, а образователната, поради големия брой болни преподаватели, едва се крепи. „Страхливците” защитават доводите си с локдауните в цяла Европа, посочват за пример населението там, а също и шведите, които сами отрекоха модела си. Прогнозират, че ако нещата продължават да ескалират по този начин това ще доведе страната до много жертви и спонтанен локдаун. Надяват се за изход на масовата ваксинация.

„Смелчаците“ от своя страна смятат „Страхливците“ за психически неустойчиви, паникьори, неуравновесени и истерични индивиди. Държат ги отговорни за краха на икономическата система и финансовата стабилност, за повишената безработица и фалитите на фирми. Изтъкват, че много хора, загубили работата си, ще изпаднат в невъзможност да изплащат своите кредити и сметки. За повишения брой заболели и починали те обвиняват здравната система, че лекува неадекватно болните и не се отзовава навреме. И най-вече сочат джипитата, по примера на доц. Мангъров. Като изход от ковид-кризата разчитат на естествен стаден имунитет, без оглед на това колко „сухи съчки“ ще изгорят.

Българите отново са разделени, а единственото обединяващо звено между тях е, че искат да са разделени.

Ако обаче човек се вгледа внимателно в ситуацията неизменно ще забележи, че всъщност „Смелчаци“ тук няма.

 

Практически и двете групи са „Страхливци“,

 

а разделението идва оттам, че те противопоставят едни на други своите страхове. „Страхливци“ №1 са загрижени за своето и на хората здраве и живот. „Страхливци“ №2 са загрижени за своята работа и финанси.

Генезисът на страховете и на двете групи е един и същ – и двете групи изпитват дълбоко недоверие към правителството и властите в страната. Според едната група правителството не може да се погрижи адекватно за населението, държавата е оставена на автопилот, здравеопазването колабира, а реални мерки за справяне с бедствието практически липсват.

Другата група не вярва, че държавата ще ги обезщети за въвеждането на мерките, както не ги обезщети адекватно и през първия локдаун през пролетта. Тази група изпитва несигурност за своята работа, а оттам – и осигуряване на издръжка на семействата им. Подчинени на страховете си, те възприемат като защитна реакция пълното или частично отричане на здравния проблем и настояват живота да продължи, както досега, защото това им гарантира запазване на работните места и доходи.

Заети да се изяждат помежду си тези две групи не забелязват или се правят, че не забелязват третия и най-важен участник – а именно властта, в лицето на премиера Бойко Борисов. Въпреки, че от него произтича тяхната несигурност. Дали страхът от властта се оказва по-силен и от страха за здравето и за финансите? Двете групи продължават да се нападат и обвиняват едни други за ситуацията. Страхът пречи да насочат претенциите си към правилния адресат.

Един бегъл поглед към премиера показва, че той също се тресе от страх. Едва удържа кормилото на властта и прави това с изкривяване на информацията, поднасяна от обслужващи медии, хаос, противопоставяне на различни групи едни срещу други, използване на диктаторски похвати и налагане на репресии върху отделни хора, които трябва да служат за назидание на цялото общество.

Погълнат от страховете си, той се е оттеглил в своя паралелна реалност и е абдикирал от дейстителните си управленски задължения.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.