Нови назначения: Джо Байдън сменя курса

Джо Байдън и Камала Харис. Снимка: от тв екрана

Новоизбраният президент Джо Байдън днес официално ще представи своя екип по националната сигурност, съставен от хора от администрацията на Обама. Това е сигнал за промяна на политиката на Тръмп „Америка на първо място“ и за връщане към ангажиментите на САЩ на глобалната арена.

Шестте назначения, включващи и бившия държавен секретар Джон Кери, бележат възстановяване на по-традиционния подход към отношенията на САЩ с останалия свят и отразяват обещанията на Байдън по време на предизборната кампания, че неговият кабинет ще е огледало на многообразието на Америка.

Подбирайки ветерани във външната политика, Байдън очевидно се стреми да прекрати войната на президента Доналд Тръмп срещу т.нар. „дълбока държава“, в резултат на която редица висши и от средно равнище кариерни служители напуснаха правителството, особено от Държавния департамент и Съвета за национална сигурност. Някои от тях бяха уволнени, след като дадоха гласност на опозицията си срещу ходовете на правителството.

Байдън ще номинира своя отдавнашен съветник Антъни Блинкън за държавен секретар, адвоката Алехандро Майоркас за министър на вътрешната сигурност и Линда Томас-Грийнфийд за посланик в ООН. Бившата заместник-директорка на ЦРУ Аврил Хейнс ще бъде предложена за шеф на националното разузнаване – първата жена на този пост.

Новият президент ще назначи Джейк Съливан за свой съветник по националната сигурност, а Джон Кери – за свой специален пратеник по въпросите на климата. Тези постове не изискват утвърждаване от Сената.

Всички те ще присъстват заедно Байдън и с бъдещата вицепрезидентка Камала Харис на събитие в Уилмингтън, щата Делауер. Министрите в кабинета на Байдън се очаква да бъдат по-видими публично от онези в предишните администрации, което е част от усилията на бъдещата администрация да представи пред американския народ намеренията си за съществени реформи.

Изборът на тези хора отразява намерението на Байдън да състави един многолик екип, в който чернокожата Томас-Грийнфийлд ще оглави мисията на САЩ в ООН, а Майоркас – американец от кубински произход, ще бъде първият латиноамериканец начело на министерството на вътрешната сигурност.

Очаква се също Байдън да номинира Джанет Йелън – бивша шефка на Федералния резерв, за министър на финансите – първата жена на този пост, твърди човек, запознат с плановете на новия президент, пред АП при условие за анонимност.

Те „са опитни, проверени в кризисни условия лидери, готови да хванат бика за рогата още от първия ден“, се казва в изявление на преходния щаб. „Тези официални служители ще се захванат незабавно с работа по възстановяване на нашите институции, по обновление и преосмисляне на лидерската роля на Америка, за да се гарантира сигурността на американците в страната и в чужбина и да се отговори на главните предизвикателства на нашето време – от инфекциозните болести до тероризма, разпространението на ядреното оръжие, киберзаплахите и климатичните промени“.

Обявявайки назначенията, Байдън даде ход на плановете си за попълване на своята администрация, въпреки че Тръмп отказва да признае поражението си в изборите на 3 ноември и води неоснователни дела в няколко ключови щати, опитвайки се да осуети процеса на прехода.

Залозите за един успешен преход тази година са особено високи, защото Байдън ще встъпи в длъжност в разгара на най-тежката пандемия от над един век, чието овладяване вероятно ще наложи най-строги мерки на правителствено равнище.

„Ако бъда утвърден, това ще бъде мисия, с която ще се заема с всички сили“, каза Блинкън, който ще поеме най-старата правителствена агенция в страната и ще бъде четвърти по ранг след президента.

Томас-Грийнфийлд е дипломат от кариерата с над 30-годишен стаж. Била е посланик в Либерия, генерален директор на външнополитическата служба – кадровия отдел на държавния департамент, и помощник-държавен секретар по африканските въпроси, преди да бъде уволнена още в началото на президентството на Тръмп.

„Майка ми ме научи да ръководя с доброта и състрадание и аз съм следвала този съвет през цялата ми дипломатическа кариера. Ако бъда утвърдена, ще правя същото и като посланик в ООН“, написа тя в Туитър.

Най-известен в този екип е Кери, който превърна борбата срещу климатичните промени в един от главните си приоритети като държавен секретар при Обама. Той договори ядрената сделка с Иран и Парижкото споразумение за климата. Тръмп изтегли САЩ и от двете, като ги нарече провал за американската дипломация. Това бе пряк изстрел срещу Кери, когото той нарече най-лошия държавен секретар в историята на САЩ.

„Америка скоро ще има правителство, което разглежда кризата с климата като спешна заплаха за националната сигурност, каквато тя е, – посочи Кери. – „Горд съм да бъда партньор с новоизбрания президент, с нашите съюзници и с младите лидери на климатичното движение, заедно с които ще се заема с тази криза като пратеник на президента за климата.“

Съливан, на 43 г., ще бъде един от най-младите съветници по националната сигурност в историята. Той беше сред главните помощници на бившия държавен секретар Хилари Клинтън, преди да стане съветник на тогавашния вицепрезидент Байдън по националната сигурност. Новоизбраният президент „ме е учил „какво означава да се охранява нашата национална сигурност на най-високото равнище в нашето правителство“, каза той.

„Сега той ме помоли да му служа като негов съветник по националната сигурност. На този пост аз ще направя всичко по силите си за безопасността на нашата страна“, добави Съливан.

Майоркас скромно каза, че за него тази номинация е голяма чест. „Когато бях много млад, Съединените щати дадоха убежище на моето семейство. Сега съм номиниран за министър на вътрешната сигурност, за да надзиравам защитата на всички американци и на онези, които бягат от преследвания в търсене на по-добър живот за себе си и за своите близки“, добави той.

Блинкън, който сега е на 58 години, бе заместник държавен секретар и заместник-съветник по националната сигурност в администрацията на Обама и има тесни връзки с Байдън. Ако бъде утвърден, той ще бъде движеща сила в усилията на бъдещата администрация за преустройство на отношенията на САЩ с останалия свят след четири години, в които Тръмп постави под въпрос отдавнашни съюзнически връзки на страната.

Блинкън ще наследи един дълбоко деморализиран и обезкръвен кариерен корпус в държавния департамент. Двамата държавни секретари по времето на Тръмп – Рекс Тилърсън и Майк Помпео, оказаха слаба съпротива на опитите на администрацията да съсипе институцията, които бяха предотвратени само благодарение на намесата на Конгреса.

Макар че департаментът успя да избегне предлаганите големи – над 30 процента – съкращения на бюджета си в три поредни години, значителен брой служители от високо и средно равнище си тръгнаха, като много от тези дипломати предпочетоха да се пенсионират или да напуснат дипломатическата служба, изправени пред мижавите перспективи за израстване в една администрация, която според тях не оценяваше опита им.

Блинкън работеше в Националния съвет за сигурност при администрацията на президента Бил Клинтън, след което стана шеф на личния състав на сенатската комисия по външните работи, когато Байдън бе председател на комисията. В ранните години на администрацията на Обама Блинкън се върна в Съвета за национална сигурност и стана съветник на Байдън (тогавашен вицепрезидент) по националната сигурност, след което премина в Държавния департамент като заместник на Кери.

Той е випускник на Харвардския университет и на правния факултет на Колумбийския университет в Ню Йорк. Заедно с много бивши висши служители от системата на националната сигурност той настоява за вливане на големи свежи ресурси в американската дипломация и за подновено активно участие на САЩ в световните дела.

„Демокрацията е в отстъпление навсякъде по света, за съжаление, също и у нас поради всекидневния двойствен подход на президента към нейните институции, към нейните ценности и към нашия народ. Нашите приятели знаят, че Джо Байдън знае кои са те. Знаят го и нашите противници. Тази разлика ще се усети още от първия ден“, каза Блинкън пред АП през септември.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.