In memoriam: Ако Марадона беше благословил Меси…

Марадона на Световното първенство 1986 г. в мача срещу Италия. Снимка: Уикипедия

Б.р.- Великият футболист Диего Армандо Марадона почина на 60-годишна възраст, съобщиха световните агенции. Аржентина обяви тридневен траур в страната. Преди дни Марадона беше изписан от болница след направена операция заради тромб в мозъка.

Марадона е смятан за един от най-великите футболисти, като десетилетия се водят спорове сред запалянковците кой е по-добър – той или бразилецът Пеле. ФИФА раздели между двамата наградата за най-добър играч на 20-и век.

През 1986 г. Марадона стана световен шампион с Аржентина. Тогава стана легенда за сънародниците си както заради титлата, така и заради „Божията ръка“. На 22 юни Марадона вкара двата гола за победата с 2:1 срещу Англия в четвъртфиналите на турнира. Единият от тях предизвиква огромни вълнения, тъй като е вкаран с намеса и на ръката му. По-късно аржентинецът заявява, че е отбелязал „малко с глава и малко от Божията ръка“.  Поместваме в негова памет откъс от новата книга на каталунския писател Жорди Пунти „Меси. Уроци по стил“ (Ера, превод Гриша Атанасов). Заглавието е на редакцията.

Аржентина спечели втората си световна титла на 29 юни 1986 г., а първенството в Мексико. Някой нетърпелив дикенсов романист, любител на съвпаденията, би подправил датите така, че Меси да е роден точно след девет месеца като щастлива последица от тази щастлива вечер. Но той всъщност е роден почти година по-късно: на 24 юни 1987 г. Така или иначе, знаем, че живото, слабичко хлапе израства в страна, където Диего Армандо Марадона е медийна мегазвезда, име, признавано от всички аржентинци.

Страната преживява завръщане към демокрацията и бурни политически вълнения. Военната диктатура приключва, Раул Алфонсин е избран за президент, но неговите планове да възстанови социалната хармония се натъкват на призивите воените да бъдат привлечени към отговорност. Приет е закон за амнистия в опит присъдите за престъпления по време на диктатурата да бъдат избегнати и сабите се раздрънкват от време на време. Междувременно Майките от Пласа де Майо продължават да демонстрират и да искат справедливост за безследно изчезналите – а Стинг изпява They Dance Alone и кани Майките на своите концерти, за да научат всички за тяхната неуморна борба.

По онова време Марадона играе в „Наполи“, той е далечна звезда. В годината след Световното първенство печели scudetto и Coppa Italia, което го прави още по-прочут футболист. Вече мнозина вярват, че е най-добрият в света. Докато Меси расте в Росарио, Марадона печели още една шампионска титла с „Наполи“, губи финала на Световното първенство в Италия с Аржентина през 1990 г., а няколко месеца по-късно за първи път дава положителен тест за наркотици. Отстранен е за петнайсет месеца, през които не изиграва нито един официален мач. През 1992 г. отива за един сезон в „Севиля“, примамен от мениджъра на клуба Карлос Билардо. Той е с коса до раменете и става капитан на отбора от първия мач. Вече не е толкова бърз, но подава голови пасове като бог и не се нуждае от подканяне, за да шутира. В края на сезона Марадона е почти на 33 и уменията му са в упадък, но той смята, че има още един шанс на Световно първенство – в Съединените щати през 1994 г. – затова решава, че трябва отново да играе за Аржентина.

Все още е в позиция да избира най-доброто предложение, затова се спира на „Нюелс Олд Бойс“ в Росарио. Дебютира на 7 октомври 1993 г. в приятелски мач срещу еквадорския „Емелек“ – завършил с победа 1-0 за „Нюелс“, с хубав гол на Марадона, който е подстриган и изглежда в по-добра форма. Четиресет хиляди зрители са дошли на стадиона тази вечер да го приветстват с „добре дошъл“, а когато вкарва гола, множеството се втурва на терена, за да го поздрави. Сред публиката е и шестгодишният Меси, заедно с баща си, може би му е скучно като на всички деца на неговата възраст, може би му се спи, но несъмнено е обсебен от онзи образ на терена. Можете да сте сигурни, че безскрупулният романист би се възползвал от такъв момент и би го накарал да изскочи на терена и да отиде да прегърне идола на аржентинците.

Росарио е подходящо място за Марадона да се завърне във футбола на страната си. Така избягва напрегнатата атмосфера в Буенос Айрес като в същото време играе в град със стари и забележителни футболни традиции. Главното съперничество е между двата големи градски отбора „Нюелс Олд Бойс“ и „Росарио Сентрал“. Феновете на „Нулс“ (испанското произношение на „Нюелс“) са наричани „Прокажените“, но носят това име с гордост. Този звучащ обидно прякор произлиза от 1920-те години, когато двата клуба трябвало да играят благотворителен мач в полза на Фондация за прокажените. „Росарио сентрал“ се отказват, вероятно поради някакви абсурдни представи за хигиена, и оттогава техните съперници ги обиждат на „свине“, в отговор те наричат „прокажени“ феновете на „Нюелс“.

Питам се дали Лео Меси е дошъл на този мач с червеночерната фланелка на Прокажените. Всички вкъщи подкрепят „Нулс“, с изключение на един от братята, Матиас, който е за „Росарио Сентрал“. Бащата на Лео му подарява първата клубна фланелка, когато той е само на една година. Можете да откриете подобни детайли за детството му в отличната биография на Меси от Гийем Балаге. Къщата, в която живее като дете: улица „Естадо де Исраел“, 525. Възрастта на родителите му, когато се ражда: Хорхе Меси на 29 и Селия Кучитини на 27. Имената на учителите, които са го тренирали в училище. Успехът му по математика и език на осемгодишна възраст, когато започва да играе по-активно футбол…

В крайна сметка, флиртът на Марадона с Прокажените се оказва кратък. Той изиграва само пет официални мача без да вкара нито един гол. Напуска с извинението, че е контузен и започва да се подготвя сам, без отбор, за завръщането си в националната селекция преди Световното първенство през лятото на 1994 г, но както вече знаем, там отново дава положителен тест за наркотици.

На 21 март същата година, само два месеца след последния мач на Марадона за „Нюелс“, Меси за първи път е привлечен да играе за същия клуб. Отправна точка. Неизбежно е да си представяме какво би могло да се случи, ако Марадона беше останал в Росарио. Ами ако някой ден, когато излиза от тренировка, някой му бе споменал за един необикновен дребосък, уникален играч, и El Dios бе отделил двайсет минути от времето си да отиде на тренировъчното игрище на малките и да благослови момчето. Възможните варианти са безброй, а аз предполагам, че всички бихме загубили, най-вече Лео – но няма смисъл да тръгваме по този път. Няма смисъл, защото тогава започвам да си представям най-лошото и да си мисля, че може би никога нямаше да го видим да играе за „Барса“.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.