ЕС: Средиземноморските страни настояват за задължителни мигрантски квоти

Мигранти от Мароко слизат на плаж в Испания. Снимка: от тв екрана

Четири страни от ЕС, в които през последните пет години влязоха стотици хиляди незаконни мигранти, изразиха загриженост, че новото предложение за преустройство на системата на ЕС за предоставяне на убежище отново ще ги остави сами да се справят с предизвикателството.

Гърция, Италия, Малта и Испания заявяват в общ документ, че трябва да се продължат задължителните квоти за споделяне между 27-те страни от ЕС на хората, отговарящи на условията за предоставяне на бежански статут. Държави членки като Австрия, Чехия, Унгария, Полша и Словакия отхвърлят подобна стъпка.

Конфликтът може да забави допълнително отдавна очакваните планове за реформа на механизма за предоставяне на убежище.

Страните от първа линия не бива да се подлагат на миграционния натиск над целия ЕС, се казва в текст, изпратен от четирите държави до Европейската комисия, която е разработила плановете относно предоставянето на убежище, до Европейския съвет, представляващ страните членки, и до Германия, която е ротационен председател на съюза до края на декември.

Вълната от 2015 г., когато в ЕС влязоха над един милион мигранти, предимно хора, бягащи от войната в Сирия, удари погребалната камбана за системата на ЕС за предоставяне на убежище и разпали дълбока политическа криза, която продължава да тлее в ЕС, въпреки че приливът вече е по-скоро малко поточе.

Спорът кой трябва да поеме отговорността за хората, когато пристигат, и доколко другите страни от ЕС трябва да помагат, подхрани обществената подкрепа за крайнодесните партии в съюза. Популистките правителства в Унгария и Полша, по-конкретно, оспориха предишната система за миграционните квоти във висшия европейски съд.

Според текста, с който разполага АП, Гърция, Италия, Малта и Испания твърдят, че техните отговорности като страни, където пристигат повечето от незаконните мигранти, прекосили Средиземно море, са точно и ясно посочени в Новия пакт за миграцията и предоставянето на убежище, но задълженията на техните партньори от ЕС не са.

Солидарният механизъм си остава сложен и неясен, смятат четирите страни. Според тях идеята за задължителна релокация трябва да се запази и да се прилага като основния инструмент за солидарност.

Съгласно плановете за реформа мигрантите, пристигащи на външните граници на ЕС без разрешение за влизане, подлежат на проверка (скрининг) в срок от пет дни, след което или влизат в процедура за предоставяне на убежище или биват депортирани, и двете в срок до 12 седмици. Хората може да бъдат държани в центрове за задържане и няма да се смята, че официално са влезли в ЕС.

Страните членки на ЕС тогава ще имат две възможности – да приемат някои от бежанците или да предоставят друга материална и логистична подкрепа, или, ако не желаят да направят това, биха могли да поемат отговорността за депортирането на хората, чиито молби за предоставяне на убежище са отказани. Задължителните бежански квоти отпадат.

През последните години едва около една трета от хората, за които е разпоредено да бъдат депортирани, действително са върнати у дома.

Запитан за въпросите, поставени от Гърция, Италия, Малта и Испания, говорителят на Европейската комисия Адалберт Янц изрази задоволство от тяхното признание, че планът за реформа е конструктивен и добра база за дискусии.

По думите на Янц плановете за реформи са разработени след „пространни консултации“ и „се стремят да задоволят разнородните и искрени опасения на всички, с ясно съзнание, че никоя страна членка от ЕС не се сблъсква с миграцията еднакво“.

Германия е заявила, че иска да постигне политическо споразумение между страните членки и Европейския парламент по реформата за убежището до края на годината, с надеждата, че може да бъде официално одобрена в началото на 2021 г. Но изглежда вероятно, че графикът няма да бъде спазен.

Директорът на Европейския институт за миграционна политика Ханне Бейренс заяви, че докато страните членки на ЕС „общо взето са съгласни с идеята за солидарност с гъвкави възможности, все пак има значително разногласие как да се постигне този солидарен механизъм да заработи на практика“.

Истинският проблем, според нея е, че четирите страни ще трябва да направят „предварителна инвестиция“ и не са сигурни каква солидарност биха получили от партньорите си от ЕС, които са ги предали в миналото.

„Те ще трябва да инвестират в допълнителен персонал, в инфраструктура, да осигурят достатъчно места за настаняване на новопристигналите. Докато другата част от сделката – солидарността, под формата на релокация или спонсориране на връщането на мигрантите, ще дойде много по-късно“, каза тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.