Световната икономика след шока от COVID-19

Избухването на пандемията от COVID-19 преди една година предизвика безпрецедентна икономическа криза и направи така, че държавите отново да играят първостепенна роля. В същото време обаче тя подсили някои тежки тенденции на глобализацията, сред които е засилването на позициите на Китай и утвърждаването на ГЕФА.

Безпрецедентна криза

Ако трябваше да запомним само една цифра, то това трябва да бъде 20,5 милиона изгубени работни места през април в САЩ. През 1929-а имаше борсов крах, през 2008-а – финансова криза… През 2020-а ударът е външен, но той е парализиращ и бърз – от днес до утре – за всички физически сектори на икономиката.

Карантинните мерки, които през април засегнаха половината човечество, са безпрецедентен удар за световната икономика, която действа по график, без запаси и с нарушени производствени вериги.

Самолетите, които обикновено превозват по 4,3 милиарда души годишно, са приковани на земята. Масовият туризъм, който представлява 10,5% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), е блокиран. Контейнеровозите са хвърлили котва и така милиони души от техните екипажи са без препитание. Транспортът и заводите работят на забавени обороти, малките магазини, ресторантите и театрите са спуснали завеса.

И точно обратното – новите технологии, телекомуникациите, онлайн търговията и фармацевтичният сектор са облагодетелствани от тази криза, която понякога бива наричана „дарвинова“ и ускорява дигиталния преход.

За разлика от 2008-а сега страните с нововъзникващи пазарни икономики са потърпевши от кризата с пълна сила и то от самото й начало. Износът им рязко се свива, а цените на суровините спадат. През 2020 година Международният валутен фонд (МВФ) предвижда световна речения от 4,4%.

Рухна надеждата за бързо V-образно възстановяване, след като през есента отново бяха въведени карантинни мерки. Те предвещават едно още по-смутно начало на 2021 година. Напредъкът на фронта на ваксините през ноември все пак ни кара да съзираме изход от кризата.

„На всяка цена“

Друга разлика, когато се прави сравнение с предишните кризи, е отговорът на правителствата. Сега той е незабавен и масов, „на всяка цена“, както сочи формулата на френския президент Емануел Макрон.

Нищо обаче нямаше да бъде възможно без Управлението за федерален резерв на САЩ, Европейската централна банка, централната банка Великобритания и на Япония, които отвориха силно кранчето чрез мащабното изкупуване на дългови книжа, основно държавни.

Правителствата махнаха юздите на дефицитите: дългът на еврозоната вероятно ще превиши 100% от БВП през 2020 година.

Близо 11 трилиона долара бяха изразходвани от държавите от Г-20 в подкрепа на компаниите и домакинствата. Това обаче не можа да спре вълните на съкращенията.

Делът на САЩ в тези разходи е една четвърт. Европейският съюз изработи план за съживяване на стойност 750 милиарда евро, финансиран от общ заем, който обаче тепърва трябва да бъде приложен на практика.

Китай е в центъра на игралното поле

Люлка на пандемията, Китай първо бе ударен от този вирус, който потопи страната в историческа рецесия (-6,8% през първото тримесечие). Обвинен, че е закъснял с информирането на Световната здравна организация, Пекин бе сочен с пръст. В същото време обаче целият свят не спря трескаво да търси маските „made in China“.

През 2020-а Китай в крайна сметка вероятно ще бъде единствената голяма икономиката, която ще отчете растеж и според МВФ той ще бъде 1,9%. Втората икономика в света дори увеличи пазарния си дял в глобалната икономика благодарение на износа на медицински продукти и оборудване за дистанционна работа, според застрахователната компания Euler Hermes.

И докато САЩ са потопени в пандемията и трудния президентски преход, „Поднебесната империя“ продължава да мести напред пионките си. В средата на ноември Пекин подписа търговско споразумение, което обединява 15 страни от Азиатско-тихооокеанския регион и е най-мащабното в света.

Китай освен това държи до голяма степен ключа за решаването на назряващия проблем с дълга на бедните страни, защото Пекин притежава над 60% от държавните облигации на тези държави.

ГЕФА с нараснали сили

Google, Apple, Facebook и Amazon, чието съкращение на български е ГЕФА, се възползваха от карантинните мерки, които умножиха потребители на социалните мрежи, както и покупките онлайн. Оборотът на Amazon скочи с 37% през третото тримесечие до 96 милиарда долара.

„Силните групи стават още по-силни“, резюмира анализаторът Даниел Ив от Wedbush Securities. И техните акции хвърчат нагоре на борсата: +31% за Google, +34% за Facebook, +36% за Microsoft, +58% за Apple и +72% за Amazon от 1 януари.

Тази хегемония не се налага без съпротива. Злоупотреба с доминиращо положение, разпространение на съдържание, което подстрекава към омраза, дезинформация, използване на лични данни, оптимизиране на данъците, несправедливо разпределение на приходите във вреда на медиите, условия на труд: увеличават се искове и съдебни процедури от двете страни на Атлантика срещу тези гиганти, които са истински „противници на държавата“, според френския министър на икономиката Брюно Льо Мер.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.