Дискретна, но реална заплаха – джихадизъм в Испания

Бунт в център за задържане в Мадрид. Снимка: от тв екрана

Въпреки че последните джихадистки атентати в Европа поразиха Франция и Австрия, Испания, както и останалата част от континента, остава на прицела на радикалния ислямизъм и заплахата е „сериозна“, предупреждават властите и експертите.

Темата отново е в новините от откливането миналия месец на процеса за джихадистките атаки от август 2017 г. в Каталуния, при които загинаха 16 души в Барселона и в съседния град Камбрилс. Предвидено е този процес да приключи на 16 декември.

Освен това през последните седмици станахме свидетели на няколко ареста, последният – на марокански имам, който според полицията е предоставил през 2018 г. „логистична подкрепа“ на боец от групировката „Ислямска държава“ в Сирия, за да се установи в Испания.

От 2015 г. Испания е на четвърта степен на терористична тревога по петстепенна скала, което означава повишен риск от атентат.

Джихадизмът представлява „главната терористична заплаха за страната ни и за международната общност като цяло“, заяви испанският държавен секретар по сигурността Рафаел Перес Руис по време на неотдавнашен семинар, организиран от мадридския мозъчен тръст „Реал Институто Елкано“ (Кралски институт за международни и стратегически изследвания Елкано).

За да посрещнем тази заплаха, предупрежди той, трябва да действаме на два фронта – в Испания, но и в Сахел, особено в Мали, превърнала се в „център на терористичната заплаха“, където Мадрид следва политика на обучение на военен персонал, дипломатическа подкрепа и участие в икономическото развитие.

Постоянна пропаганда

Дори ако усещането в обществото е, че интензивността на заплахата е намаляла, по-специално поради изчезването на „Халифата“ на „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия, „заплахата остава на ниво „сериозна“, заяви Мануел Р. Торес, преподавател по политически науки в университета „Пабло де Олавиде“ в Севиля.

Ситуацията, продължава експертът, изисква „съществени антитерористични действия“ в Испания, където през 2020 г. са задържани повече от 30 души за престъпления от такъв характер, по данни на министерството на вътрешните работи.

Сред тях двама души, които прехвърляли пари на „Ислямска държава“ в Сирия, както и една млада испанка, която се радикализирала и изпратила близо 5000 евро на същата групировка. Когато я арестували, тя планирала за замине за Сирия, за да се омъжи за джихадистки боец, с когото се запознала в социалните мрежи.

„Мотивите (за преминаване към насилствени действия) са същите като преди 5 или 10 години“, а именно „постоянна консумация на пропаганда“ и лични отношения в джихадисткото движение, подчертава Торес.

Същите тези лични отношения са в центъра на съдебния процес за атентатите в Каталуния, тъй като клетката, съставена от млади мароканци, живеещи в Испания, включва четири двойки братя, радикализирани от един имам.

Процесът за момента не дава отговор на всички въпроси, тъй като тримата обвиняеми, заподозрени в помагачество на извършителите на атентатите, всичките вече мъртви, не говорят много..

Отвъд редките им изказвания и линията, избрана от съдията, решил да остави настрана въпросите за процеса на радикализация, „този съдебен процес предизвиква много разочарования“, смята журналистката Анна Тейшидор, автор на обширно проучване за атентатите, озаглавено „Мълчанието от 17 А“ (за 17 август).

„Как да се дерадикализират?“

От атентатите на Ал Каида от 11 март 2004 г. в Мадрид, отнели живота на 191 души, оставайки най-смъртоносното джихадистко убийство в Европа, досега в Испания са арестувани близо 870 души по официални данни.

„Големият брой на радикализирани лица, агитатори, вербовчици и освободени затворници“, изтърпели наказанието, „прави невъзможно ефективното им наблюдение“ и изисква по-добра оценка на рисковете, смята Роман Ечанис от Международния център за наблюдение и изследвания на тероризма.

От 2004 г. Испания прилага програма за наблюдение на намиращите се в затвора джихадисти, които в момента са 119, включително задържаните в предварителен арест.

Програмата гарантира, че осъдените по гражданското право не се се занимават с вербуване или че уязвими лица не са обект на вербуване. През 2018 г. бе разбита мрежа за вербуване на привърженици, включваща 25 затворници.

От 2016 г. съществуват и програми за доброволна дерадикализация в затворите. Ефикасността й обаче е ограничена, тъй като „е много трудно осъдените да бъдат подтикнати да признаят престъплението“, за което са наказани, защото са го извършили заради си вярата си“, сподели за АФП източник от администрацията на затворите.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.