За успехите с ковида у нас и как се мъчат в Китай

Информация в сайт на английски, как в град Ченду, на всички места в общината, където са открити заразените, училищата са затворени, тестват всички ученици и учители, и са установили общо 6 вирусоносители, те и контактните с тях са изолирани под карантина.

Слушам изказванията и стратегиите за справяне с вируса, коментари за локдауна и бойните призиви, подети първо от премиера и бодряшки последвани от всички отговорни, че на 21 декември се ОТВАРЯ всичко, защото са постигнати уникално добри резултати в статистиката на заразени и починали от ковид.

И ще ви разкажа какво се случва от мястото, където съм в момента. Приемете го като фантастика, защото ситуацията около вас, приятели, е съвсем различна.

В началото на седмицата, в един над 10 милионен град в Китай (Ченду), констатираха и обявиха 3 случая на заболели. Откриха ги. И се заеха да проследяват контактните с тези хора, за да ги карантинират и прегледат за евентуално заразяване. Поради въведената преди 8 месеца система с кодове, кодовете на всички контактни в рамките на 14 дни с тези хора, станаха червени или жълти. И се задължиха да бъдат тествани безплатно с PCR тест. Но са и в карантина (която е със статут на платен отпуск).

Двама от заразените са двойка пенсионери, които са водили внуците си на училище. Временно училището е затворено, докато се тестват всички деца (няма начин да не са контактни децата едно с друго).

Около мен няма болни, Ченду е на няколко стотин километра от мястото, където живея.

Както един наш социолог се изказа след посещение в Корея – те там не са друга култура, а друго човечество. Но аз не смятам, че са друго човечество, а че просто организират системите си по различен от „общопроетият“ начин и поставят акцент върху различни принципи.
Или иначе казано „кризисният“ мениджмънт им се отдава по-добре отколкото на останалата част от държавите.

За да провеждаш кризисен мениджмънт, някои от вас знаят, че се изискват знания и умения над обичайните, както технически, така и социални. Добре работещ екип. И специфична психика на мениджъра (или даване на правомощия в определени граници на хора с такива характеристики от ръководителя/ите).

И никакво копиране, особено нескопосано на решения и практики от други държави/системи, а специфични решения според ситуацията и средата.

Четете този мой пост или като приказка, или като практически управленски казус. Както ви харесва.

Пазете се и бъдете здрави.

– –
От фейсбук-страницата на авторката.