След атентатите от 2015 г. Франция „осиновява“ стотици деца

Полиция обсажда парижката зала “Батаклан”, в която бяха задържани заложници в нощта на 13 ноември. Снимка: от тв репортаж

Родителите им са убити, ранени или травматизирани – от „Шарли ебдо“ до убийството на Самюел Пати атентатите във Франция удариха косвено и деца. От 2015 г. насам над 500 станаха „възпитаници на нацията“ и френската държава им гарантира „доживотна“ подкрепа.

Емили и съпругът й Никола са били в „Батаклан“, парижката концертна зала, в която 90 души бяха убити от командоси джихадисти на 13 ноември 2015 година. „Тогава си казахме: оцеляхме, не сме тежко ранени, няма да искаме такъв статут за нашите деца“, спомня си тази жена на средна възраст, жителка на западния регион Нормандия.

След месеци обаче се проявило опустошителното въздействие на посттравматичния шок – пет години след трагедията Емили, бивша секретарка, не може вече да работи и е призната за пълнолетна гражданка с намалена работоспособност. Съпругът й, чиновник, бил „понижен в службата заради отпуските по болест“.

През 2019 г., след първоначален отказ, накрая била одобрена молбата на Емили държавата да поеме като възпитаници на нацията 14-годишната й дъщеря и осемгодишния й син, „страдащи вече пет години от душевните кризи на своите родители“. „Спестяваме всичко възможно за после – дъщеря ми иска да стане психолог и няма как да я издържам дълго, докато следва“, казва тя.

Учреден през 1917 г., за да закриля и да осигури бъдещето на един милион деца на войници и на цивилни жертви от Първата световна война, статутът „възпитаници на нацията“ се дава от 1990 г. на лица под 21 години, чийто родител или роднини са убити при терористични нападения.

Властите им дават рамо, за да учат и следват или да започнат активен живот, покриват част от всекидневните и медицинските им разходи, изпращат им подаръци . . . Националното бюро по въпросите на ветераните и жертвите от войните (НБВВЖВ) отпуска за тях финансови помощи (средно 3400 евро годишно), осигурява им и психологическа подкрепа.

Франсоаз Рюдецки, ранена при атентата в парижкия ресторант „Гран Вефур“ през 1983 г., успява „след четиригодишни битки“ да издейства приемането на закон, който позволява тези деца да се възползват от социалните преференции, предвидени за „цивилните жертви от войните“. „Знаеше се, че Франция ще навлезе в епоха на масови атентати, но френската политическа класа изобщо не желаеше да го приеме“, спомня си тя.

Син на Самюел Пати

След 2015 г., когато във Франция започва серия атентати, взели над 250 жертви, потомците им първи получават този закрилящ ги статут. Предоставя го съдия, който постановява лицето да бъде „осиновено от нацията“ и вписва това решение в полето на акта за раждане.

„Молби се внасят още дълги години след атентатите, но съдиите все по-често ги отхвърлят, по-специално когато родителите страдат от психични травми. Някои болни обаче се влошават, изпадат в тежко състояние години по-късно; всяко ново нападение, но също и съдебните процеси като този за атентатите от 2015 г. – приключил в сряда – ги потапя отново в страданието“, констатира Еманюел Дубл, служител от НБВВЖВ.

След вълните от 1914-1918 г. (986 000 възпитаници), 1939-1945 г. (280 000) и после войните в Индокитай (30 000) и Алжир (18 000) към края на 2000-те френската нация вече осиновява едва шепа деца на войници и полицаи, убити по време на служба.

Но след атентатите от 2015 (Париж и Сен Дени) и 2016 г. (Ница) броят на осиновените от нацията скача на 191 само за 2016 година Оттогава се е задържал на сравними равнища и все още се проучват нови случаи.

Тази седмица например съдия от Понтоаз край френската столица разгледа молба да бъде осиновен от нацията синът на Самюел Пати – учителя по история и география, убит на 16 октомври от 18-годишен чеченец, роден в Русия, защото показал в клас карикатури на пророка Мохамед.

В края на 2020 г. НБВВЖВ полага грижи за близо 900 деца и младежи под 21 години, също и за 2000 вече пълнолетни граждани.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.