Ще се съгласи ли Армения на независимост за Нагорни Карабах?
Замразеният азерско-арменски конфликт за Нагорни Карабах беше една от най-ожесточено дискутираните теми в кампанията за президентските избори в Армения
В арменско военно гробище, на заснежен хълм високо над столицата, Гаджик стои мълчалив. Току-що е поставил свежи цветя върху гроба на своя племенник. Шейсет и четири годишният пенсионер разказва, че тук са погребани осем негови роднини. Гробището се е превърнало в символ на войната на Армения със съседен Азербайджан за спорния планински район Нагорни Карабах.
„Разбира се, че не е хубаво, когато умират хора, но понякога хората трябва да умрат, за да защитят своя народ, твърди Гаджик. Ние сме извоювали тази земя с кръвта си, а земя, завоювана с кръв, никога не бива да се отстъпва.“ Наблизо 47-годишната Тамара с любящ жест почиства надгробния камък на своя съпруг, с неговия трогателен портрет, гравиран върху камъка – мъж, облечен във военна униформа и окичен с медали. Тя също отказва дори и да мисли за евентуален компромис с Азербайджан, който да сложи край на отдавна тлеещия конфликт за Нагорни Карабах. „Чувствам се горда всеки път, когато дойда тук, чувствам се свободна в това гробище, защото тук мога да усетя свободата на Карабах“, казва тя.
Войната в Нагорни Карабах приключи през 1994 г., когато арменските сили установиха контрол над областта, въпреки че тя все още официално се смята за част от територията на Азербайджан. Мирен договор не е подписан и двете бивши съветски републики официално все още са в състояние на война. Както етническите албанци в Косово, така и арменските власти в Нагорни Карабах искат анклавът да получи международно признание като независима държава.
Този конфликт беше един от най-яростно дискутираните въпроси по време на кандидат-президентската кампания в Армения. Разменяха се гневни подмятания и обвинения в предателство по повод предложенията Армения да направи по-големи отстъпки пред Азербайджан, за да се подпише мирно споразумение.
Подкрепеният от правителството кандидат-президент и настоящ премиер Серж Саркисян е роден в спорния район и е служил като военен командир по време на войната. Саркисян смята, че ако Косово получи международно признание на независимостта си, а Нагорни Карабах – не, това трябва да се смята за двоен стандарт, въпреки факта, че Армения също не е признала територията за независима държава.
Въпреки че сегашното арменско правителство е оглавено от хора от Нагорни Карабах, Саркисян отхвърля обвиненията, че нареченият от опозицията „Карабахски клан“ се е провалил в задачата да постигне мирно споразумение заради хардлайнерския си подход. „Ние не искаме проблемите да продължават, тъй като това би било основа за подновяване на конфликта“, коментира той като подчертава, че подкрепя едно мирно разрешение. „Ако Съветският съюз не беше дал Карабах на Азербайджан, откъсвайки го от Армения, от родината, конфликт нямаше да има. Така че ние искаме да постигнем окончателно решение на проблема“, допълни той.
Докато Саркисян се е сражавал във войната в Нагорни Карабах, Левон Тер-Петросян беше президент на Армения. Той обаче беше принуден да се оттегли от поста през 1998 г., тъй като защитаваше позицията за отстъпки, за да се прекрати конфликтът. След почти десетилетие мълчание, Тер-Петросян се завърна драматично на политическата сцена като болезнено прям опозиционен лидер. Той обвинява правителството, че бави преговорите, за да запази статуквото в спорния регион. „Необходима е политическа воля, за да се разреши този конфликт възможно най-бързо. Сегашната власт няма тази политическа воля и няма да я има и в бъдеще, ако Серж Саркисян бъде избран за президент, твърди Тер-Петросян. Политическо решение на проблема може да бъде постигнато единствено на базата на компромис“, аргументира се той.
Сблъсъкът между тези два силни характера, бившият президент и бившият му съюзник, оживи предизборната кампания. Правителството в Азербайджан обаче е загрижено най-вече за това, по какъв начин следващият арменски президент ще продължи преговорите за мир в Нагорни Карабах. Властите в Баку настояват, че районът е техен и не бива да се допусне да бъде откъснат. „Който и да бъде избран, най-важното е да предприеме политика за разрешаване на конфликта, която да съответства на принципите и нормите на международното право, да не поддържа политиката на окупация и да не предявява претенции към азербайджански територии“, заяви говорителят на външното министерство на Азербайджан Хазар Ибрахим.
Азербайджан, както и неговият съюзник Турция, затвори границата си с Армения заради войната. В резултат пострада икономиката на страната, която се опитва да се възстанови от постсъветския колапс. Съществуват и други нерешени проблеми с Турция, като масовото избиване на арменци от турските войски през Първата световна война, което Армения иска да бъде международно признато като геноцид.
В село Ахурик, близо до турската граница, на цял ден път с кола от Нагорни Карабах, група мъже се разхождат, разговарят и пушат цигари. Пътят, който минава през селото, едно време е бил търговска артерия. Сега обаче стига до ограда от бодлива тел и военен контролно-пропускателен пункт, блокиращ пътя за Турция. „Тук няма живот, мястото е мъртво“, казва Ховик, един от мъжете, които убиват времето на леденостудената улица. Заради политическите спорове граничните села като Ахурик са изпаднали в икономическа изолация. Доскоро Ховик и приятелите му са въртели търговия с турците, но и те казват, че арменският контрол над Нагорни Карабах е по-важен от техните трудности. „Не бива да правим компромиси за Нагорни Карабах, дори ако в замяна на това се отвори тази граница“, настоява той.
По БТА