Годината на вируса, на „крайния” хуманизъм, и на българския подход

Рисунка за големите епидемии в Европа – чумата от XVII век, Испанския грип от началото на XX век и сегашната епидемия от коронавирус. Илюстрация: Стрейтс тайм

„Всички смятаме, че животът и здравето на децата, учителите родителите е най-важно, но дори и да сме крайни хуманисти, ще признаем, че пък имаме другия морален проблем – да прехвърлим загуби върху бъдещето, ако затворим всичко, ще трябва да изтеглим 50 или 100 млрд. заеми, ако затворим училищата, също ще прехвърлим загуби на бъдещето.“

Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев при Хекимян по Би Ти Ви. Той изглежда изповядва някакъв „умерен хуманизъм“.

Доколко е прав за заемите и размера им, и какви ще са евентуалните загуби при пълното отваряне, може да се спори. Впрочем, България затвори заведения и училища напролет веднага, още когато имаше само 20-ина случаи на положителни тестове на ден. А сега ги затвори отново два месеца след повечето западноевропейски страни, когато смъртните случаи у нас надминаха 150 на ден, а заразените – над 3000 на ден.

Но в тази министерска мисъл се съдържа специфичната философия на хората

 

противници на маски и предпазни мерки

 

Няма да се пазим от вируса, не трябва да нарушаваме нормалния живот, защото ще има големи загуби, те ще са по-лоши от жертвите. Ще изгорят само сухи съчки, вирусът ще отшуми, маските са безсмислени, стаден имунитет, допълва философията медикът Мангъров. Той се яви като проповедник на свободата, след пълното затваряне в началото на годината. Първо пуснаха генерал с униформа да плаши всеки ден, после пуснаха доц. Мангъров по всички телевизии да успокоява, че няма страшно.

Този оригинален подход надделяваше в България. Отначало властта Борисов се показа като спасител с железен локдаун. После, като усети недоволството, всичко беше отворено от май до 1 декември, когато случаите с коронавирус у нас стигнаха дотам, че България излезе начело в Европа и в света по дневна смъртност на милион жители.

Но философията на отварянето по принцип, а не съобразено със ситуацията, още се изповядва от властта. И основно от премиера Борисов, който се беше разпоредил да отворят всичко от 21 декември, да си спести изплащане на помощи и компенсации. Но после не посмя да се наложи. Сега привържениците му си викат – „Ето, не му разрешиха, връзват му ръцете световните конспиратори“. Впрочем, сега по празниците училищата така или иначе не работят, зорът у нас беше за заведения и ресторанти. Да хапнем, да пийнем за празниците.

България още е начело по дневна смъртност на жител в Европа и света през декември. И философите на отварянето малко се поуплашиха – абе, може пък да е вярно, че умират много хора.

Всъщност за предпазните мерки в България какво толкова има да умуваме – просто трябва

 

да следваме европейските медицински практики

 

с режим на работа, затворени училища, заведения и др., предпазни средства, маски и т. н. В края на краищата нали ни управлява партия с името Граждани за европейско развитие на България?

Нали средният български интелектуалец, полуинтелектуалец, консерватор, социалист, либерал и прочее, се кълне в Западна Европа, как трябва да следваме нейните политики, да не се излагаме пред чужденците и да сме примерен член на ЕС? А по въпроса за епидимията някак проявяваме национална оригиналност – ама дайте да не сме „крайни хуманисти“.

И особено впечатлява тази философия за епидемията, изповядвана от хора, заявили се като лявомислещи и либерали, които искат обществото да помага на слабите, болните, бедните. Оказва се, че те са против „крайния хуманизъм“, както се изразява министърът. Десни управляващи и някои леви интелектуалци са на едно мнение за неизбежния процент жертви – сухи съчки. Те били пренебрежимо малко, не може заради тях да затваряме държавата.

 

Разбира се, и ваксината се оказва зло

 

Никакви мерки нямат смисъл. Пийте чай и аспирин, както съветва водещият медик, вдъхновител на философите на отварянето.

Европа е преодоляла епидемии от чума и холера без лекарства и ваксини, само с предпазни мерки и изолация. Засипвали са кладенци, избивали са плъхове, затваряли са градове, слагали са стражи на пътищата да не пускат придвижване, прогонвали са болните надалеч, други са бягали да се крият от чумата в планините. Сигурно и тогава е имало прехвърляне на „загуби върху бъдещето“, за да се ограничат жертвите.

Сега не щем маски, не щем карантина, не щем ваксина…

Сега медицината е на по-високо ниво, познанието – също, но освен вируса, шества и епидемия от образована простотия. За нея няма лек.

БългарияЗдраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.