Германия: Твърде много крайнодесни екстремисти в полицията

Стотици случаи на предполагаем десен екстремизъм бяха разкрити в германските сили за сигурност тази година. Голяма част от тях засягаха полицейски служители, споделяли открито расистко, антисемитско и ислямофобско съдържание в частни групови чатове. Тези групи предизвикаха обществено възмущение и поставиха федералните и регионалните власти в трудно положение.

Вътрешният министър в Берлин Хорст Зеехофер многократно заяви, че става дума само за няколко „гнили ябълки“. Критиците обаче се опасяват, че полицията има по-широк расистки проблем, който може би влияе на работата на полицейските служители или води до прикриване на престъпления, мотивирани от дясноекстремистка идеология.

Според проучване на ДПА, включващо 16-те германски провинции, има най-малко 40 случая на заподозрени крайнодесни тенденции сред полицаи през първото шестмесечие на тази година.

През юли Янине Вислер, ляв политик от провинция Хесен, получи заплашителни имейли, след като личните ѝ данни са станали достъпни през полицейски компютри, което сочи, че извършителят е от полицията. И други видни активисти са получавали преди това подобни съобщения, подписани NSU 2.0 – препратка към бившата крайнодясна терористична клетка Националсоциалистически ъндърграунд“ (NSU, National Socialist Underground). Началникът на полицията на провинция Хесен Удо Мюнх подаде оставка заради аферата, която включваше 27 подобни инцидента и все още не е разкрита. Това предизвика опасения от възможно наличие на крайнодясна мрежа в полицията, засилени от разкриването на многобройни расистки групови чатове в други части на Германия.

В западната провинция Северен Рейн-Вестфалия няколко групови чатове бяха разкрити през септември, някои от които създадени още през 2012 г., като 191 от заподозрените участници бяха полицейски служители, много от които бяха уволнени. Вътрешният министър на провинцията Херберт Ройл описа съдържанието на чатовете като „крайно хомофобски и нехуманен“. То включвало безкрайно много снимки на Адолф Хитлер и антисемитски изображения, например изображение на арабин, погледнат през оптическия прицел на пушка, или слоган „Прекалено много пропуснати мишени“- препратка към стрелбата в джамиите в Крайстчърч, Нова Зеландия, през март 2019 г.

Според Рафаел Бер, който преподава в полицейската академия в Хамбург и изследва полицейската субкултура, групите като цяло съдържат „банални ежедневни разговори“. „И в този всекидневен чат се пускат и анекдоти, и сексистки коментари. И изведнъж се появява свастика. И после това ескалира“, обяснява той.

Бер, който самият е бил полицай, прави разлика между активни членове и такива, които не искат да напуснат чата от страх да не станат аутсайдери в групата. Не всички са автентични нацисти според Бер. „Има елементи на „култура на ченгето“, висока секретност и висока бариера пред напускането на този кръг“, допълва той.

Скоро след случая в Северен Рейн-Вестфалия подобни групи бяха разкрити в източната провинция Мекленбург- Предна Померания във връзка с текущото разследване на крайнодясната организация „Нордкройц“ (Nordkreuz Серевен кръст) – 17 полицейски служители бяха уволнени заради предполагаемо разпространяване на антисемитско, ксенофобско и неонацистко съдържание.

Бер прави разлика между частните групови чатове и групите, представляващи част от познати крайнодесни организиции като „Нордкройц“, които „основно се подготвят за край на демократичната конституционна държава“. „Те са наистина опасни, бих казал дори, че това вече са паралелни общества, предимно в средите на военнослужещите“, казва Бер, разграничавайки ги от ежедневните групови чатове, които като че ли се срещат по-често в редиците на полицията.

Разследване на телевизия А Ер Де разкри в началото на октомври друга група в берлинската полиция, с над 25 участници. Скоро след това друг групов чат в полицейска академия в германската столица предизвика възмущение с расистки мемета, споделяни от курсантите. Следващия месец дойде ред на южната провинция Баден-Вюртемберг, където започна дисциплинарна процедура срещу 17 полицаи заради споделяне на расистки изображения.

Политиците са на различни мнения по въпроса какво означават тези скандали за лоялността на силите за сигурност.

През октомври Зеехофер заяви, че огромното мнозинство от 30-те хиляди германски полицаи „твърдо се придържат към конституцията“ и че „няма структурен проблем с десен екстремизъм в силите за сигурност“, докато съпредседателката на социалдемократическата партия Саския Ескен заклейми „латентния расизъм в силите за сигурност“.

Според Бер германските полицейски сили не са изрично расистки и като цяло не използват открито, нито открито насърчават расистки език или символи, но десни настроения като наблюдаваните в чатовете стават по-обичайни, колкото по-дълго са служили полицаите, казва Бер.

„Няма индикации, че полицията като институция привлича специално хора с авторитарни разбирания, но след като започнат да работят, консервативните индивиди може да станат по-радикализирани“, казва Бер и добавя, че това се случва особено в градски условия, където служителите на реда се занимават с улични престъпления, които често включват чужденци. Според него расистките чатове вероятно са по-скоро механизъм за справяне (необходимостта от такъв се засилва от натиска от колеги и от факта, че полицаите не получават подходяща психологическа подкрепа), отколкото свидетелство за наличието на пълномащабна крайнодясна мрежа в германската полиция.

„Също така обаче в полицията липсва структура, която успешно да идентифицира и елиминира расистки субкултури. В тази област има дълга традиция на премълчаване и омаловажаване“, казва Бер. Той отбелязва, че почти няма възможности полицаите да докладват анонимно за случаи на расизъм, без да „предават“ колегите си. „Не е достатъчно да се отървем от отделни расисти. Трябва да има промени в структурите, които позволяват съществуването на расизма. Имаме нужда от антирасистко обучение в полицейската подготовка, от по-голям дял на политическо образование, казва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.