Кое им е великото на великите

Според техните биографии

„Накрая, следвайки интуицията си, Беренд решава да провери близкия Брайънт Парк, където си спомня, че Тесла често излиза на разходка. Там, в сенките, стои издокараният известен учен – отрупан с гълъби. Птиците кълват от разперените му ръце. Накацали са по главата му. Тълпят се около черните му лачени обувки. Беренд тихо и внимателно отстранява птиците и двамата мъже бавно се връщат в сградата на Обединените инженерни общества на 39-а улица”, припомня Ричард Мънсън в „Никола Тесла” (Прозорец, превод Йоана Стоянова).

„Голяма тълпа” се е събрала за връчване на медала „Едисон”, когато установяват, че лауреатът е изчезнал – вечерта на 18 май 1917 г., Ню Йорк. Бернард А. Беренд е човекът, настоявал най-силно да го получи 61-годишният Тесла.

„Той е изобретил асинхронния електродвигател, многофазната система за предаване на променлив ток, дистанционното управление, роботите, безжичните комуникации и „индивидуализацията” на съобщенията”, припомня биографът Мънсън.

И още: „Тесла е направил най-малко пет изключителни научни открития – космическите лъчи, изкуствената радиоактивност, дезинтегриращия лъч от наелектризирани частици, електронния микроскоп и рентгеновите лъчи – които други „преоткриват” до 40 години по-късно и за които след това печелят Нобелови награди”.

Електромобилите „Тесла” разшумяха името на гениалния и ексцентричен сърбин, а биографията му припомня, освен фамозните факти, – правилата на техническия прогрес, които стават видими едва след изтичане на подходяща давност… А не е ли „величието” му в опитите да направи от земното кълбо електропроводник и с това електричеството безплатно?

Колебанието около величието на Александър III Македонски е сякаш излишно, то е в името му: Александър Велики, така е и в заглавието на биографията от американския университетски историк Филип Фрийман (Прозорец, превод Венцислав Градинаров). „Исках да напиша биография, която е преди всичко разказ”, пояснява той. Успял в най-добрия смисъл.

Не е лесна ориентацията в древните летописци на героя му, но Фрийман се старае да отсее фактите от легендите и да разкаже живота на Александър едва ли не по часове, особено в завоевателния му поход. Засмукващ разказ. Кое му е великото на Александър? Ако се пресметнат изкланите от него цивилни в Близкия и Средния Изток като дял от местното население, ще са съпоставими с „постиженията” през Втората световна война. Майките в съвременен мюсюлмански Иран плашат с него децата, Данте го поставил в седмия кръг на ада… Величието на великите е в желанието да ги виждаме такива.

Да, Александър е ненадминат военен стратег и пълководец. Засмукващото пацифиста в тази биография е белетристичната релефност на детайлите и епизоди като срещата с Диоген: „Царят застанал в очакване на поздрав, но философът само го гледал с кротко презрение. Накрая с леко неудобство Александър запитал дали може да направи нещо за философа. Диоген отвърнал, че да, наистина, може да се отмести, защото му закрива слънцето. Младият цар отвърнал замислен: „Ако не бях Александър, бих искал да съм Диоген”.

От Книжен ъгъл

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.