Кой е Ангел Куюмджийски – финансист и благотворител, дипломат и разузнавач

Битието му изплува от задкулисието на първия ни капитализъм

„Куюмджийски… имал срещи с Ванче Михайлов по два повода преди войната. Впечатлението му към онзи момент било, че Михайлов страстно желаел да види Македония като независима държава. Дотогава Куюмджийски считал, че Михайлов е привърженик на федерация, обединяваща България и Македония, ала последният го убедил искрено, че Куюмджийски не е разбрал добре неговите намерения. Македонският език, вярно, бил подобен на българския. Вярно е също така, че на Ванче било дадено убежище в България. Въпреки това той никога не приел България за своя родина” – Петко Мангачев преразказва героя си в „Ангел Куюмджийски. Живот между пропасти и върхове”.

И какво, Ванчо Михайлов споделял идеите на Коминтерна? Само че: „Македония имала същата религия като руснаците, но те не споделяли едни и същи принципи и никога нямало да бъдат руснаци, както няма да бъдат и българи или сърби”. Михайлов имал свой план за Македония и според Куюмджийски: „Планът, предложен от Михайлов, бил единственият, който би накарал руснаците да напуснат Черно море и Адриатика”.

Не е въпросът до плана на Михайлов, нито до интелектуалните качества на лицето. Да се обяснява всичката лошотия с мръсните комунисти, че за сегашния „Македонски въпрос” е виновен техният Коминтерн и пр. е вече подозрително лесно и без сметка за последствия. Даже не е до вината на Коминтерна, а до криенето зад нея на неудобни обстоятелства, за чието смилане са необходими повечко мозъчни усилия и капацитет. Попържането на комунизма е вече толкова недвусмислено в жанра „чалга”, че се губи усещането някога да е било другаде. Животът в чалга има своите удобства, но този жанр не обещава кой знае какъв времеви хоризонт.

За Михайлов ясно, а кой беше този Куюмджийски? „Животът му преминава през коренно различни стадии – той е издател, благотворител, финансист, търговец, консултант, дипломат и разузнавач”, пояснява Мангачев. Прочитът на последното като „шпионин” не губи от съдържанието си. Роден през 1887 г. в Самоков, умрял през 1966 г. в Далас, щата Тексас: „Като несъмнено богат човек, той е уважаван или мразен от съвременниците си”. Няма запазена и достъпна негова снимка.

Мангачев проследява „стадиите”, а не хронографски битието му. Не документираните разговори с Михайлов, а най-интригуваща е ролята му на активния посредник между САЩ и България през 1943-44 г. – като полковник от американската армия – за отделянето на страната от Германия. В онези месеци води интензивни разговори с български фактори в Истанбул. Половината от документираното да е вярно, е безпощадна диагноза за аматьорщината и престъпното късогледство на нашенските властници.

Рядко фамозна и удивително засенчена фигура в новата ни история. „Успял не благодарение, а въпреки сложните политически условия единствено той да бъде обезщетен реално за конфискуваните му и национализирани от българската държава имущества”, подчертава Мангачев. И разказва обстойно национализацията през 1946 г. на много, много богатия евреин, роден като Челеби Нисим Куюмджийски.

За национализацията му през 1942 г. обаче научаваме единствено като споменати между другото странични факти, че „част от сребърните сервизи и бельото е била обсебена от бившите министър-председатели Богдан Филов и Д. Божилов”, че луксозните 1500 бутилки от избата му са приведени „за нуждите на Министерството на външните работи” и че Филов живеел във вилата му…

Искал или не, Мангачев разгръща задкулисието на първия нашенски капитализъм. Онзи, дето рекъл, че жителите на Балканите не са в състояние да преглътнат обема на собствената си история, не е предполагал колко удобно е това за цитиране. Но персони като Куюмджийски нямат избор – да преглъщат или не.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.