Икономическа интеграция на Западните Балкани е по-реална от бързо приемане в ЕС

Германски експерти по Западните Балкани заявиха за Демостат, че са съгласни с оценките, които неотдавна публикува „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, че не би трябвало да се очаква, че в скоро време този регион ще бъде приет в Европейския съюз.

Все пак нашите събеседници изтъкват, че въпросът е дали ще бъде позволено членството на държави като Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Албания в Европейското икономическо пространство, което въпросният германски вестник предлага като алтернатива.

В текста на „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, чийто автор е журналистът Михаел Мартенс, се оценява, че членството на страните от Балканите в ЕС в следващите десет години е нереалистично и вместо това трябва да им бъде позволено да се присъединят към Европейското икономическо пространство.

Тази концепция означава балканските страни да влязат във вътрешния пазар на ЕС с права като пълноправни членки, т.е. да имат пълно икономическо и никакво политическо участие. Като привърженик на този метод се посочва Елмар Брок, дългогодишен член на Европейския парламент и член на германския Християндемократически съюз. Брок каза, че е разбираемо, че настроенията към разширяването на ЕС са се променили. Той посочи, че френският президент Еманюел Макрон е прав, че иска вътрешни реформи в ЕС преди приемането на нови членки.

Йохана Даймел, германска анализаторка за Западните Балкани и Югоизточна Европа, заяви за Демостат, че идеята за интегриране на Западните Балкани в Европейското икономическо пространство не е нещо ново.

Сещам се например, че Европейската инициатива за стабилност отправи това предложение в края на 2019 г., скоро след като Франция каза „не“ на разширяването без нова методология.

Междувременно получихме нова методология, но сме изправени пред такива големи и всеобхватни предизвикателства на национално, европейско и глобално ниво, предизвикани от ковид пандемията, че разширяването ще е трудно години наред.

Също така, за съжаление, обещанието, че присъединяването към ЕС ще се случи, когато всички условия са изпълнени, вече не е истина, тъй като миналата година България повдигна исторически спор със Северна Македония и остави „на изчакване“ присъединителните преговори със Скопие. Постиженията в реформите и дори промяната на името не са възнаградени. Това е горчиво усещане.

Отдалечаването и неизвестните перспективи за окончателно членство в ЕС все повече влиятат на липсата на „лостове“ в съюза, които биха могли да предизвикат преобразяване на този регион. Тъжно е също, че трябва да си даваме сметка, че все по-несигурните обещания за присъединяване към ЕС означават, че нямаме стимули за промяна на авторитарното управление и провеждането на реформи и установяването на правов ред. Затова ЕС ще трябва да живее с факта, че в нейния заден двор в най-добрия случай всичко ще си остане така, както е сега. Но вероятно ситуацията ще продължи да се влошава и допълнителлната икономическа стагнация ще бъде катастрофа по много начини /изтичане на мозъци, още по-отворена врата за външни фактори като Китай и друго/, оценява нашата събеседница.

Даймел напомня: „Макар наистина да се надявам, че през 2021 година може да започне процес на присъединителни преговори със Северна Македония, споделям песимизма за разширяване на ЕС, приемането на нови пълноправни членки няма да бъде опция още дълго време и трябва да има допълнителни опции за интеграция в европейския контекст, които обаче няма да означават замяна за присъединяване към ЕС.

ЕС осигури 3,3 милиарда евро, за да помогне на западнобалканските държави да превъзмогнат последиците от кризата, предизвикана от коронавируса. Макар Ковид да има огромно влияние върху националните икономики, интеграцията в Европейското икономическо пространство би отворила европейските врати за балканските държави. Това, което е важно, е, че присъединяването към единния пазар, както посочи Европейската инициатива за стабилност, означава също, че са изпълени повечето от критериите за членство в ЕС, казва Йохана Даймел.

Говорейки на същата тема, Франц-Лотар Алтман, професор по международни отношения в Университета в Букурещ, посочва за Демостат: „Всъщност няма голяма вероятност държавите от Западните Балкани да се присъединят бързо към ЕС“.

Според сегашното състояние на преговорите Черна гора и Сърбия трябва да бъдат първите, които предстои да се присъединят към ЕС. Създава се впечатление, че Черна гора тук е по-малкият проблем, не само заради по-малкия си размер, но и поради факта, че Сърбия в момента е в състояние на почивка в отношенията с ЕС. Проблемът със Сърбия е, че от една страна не изпълнява очакваните и обещаните реформи, например правосъдието е недостатъчно независимо, ситуацията в медийния сектор не е добра и тук е постоянното „флиртуване“ с Русия и Китай вместо присъединяване към външната политика на ЕС.

От друга страна нещо, за което не се дискутира толкова отворено, но което също влияе на широко разпространеното нежелание на членките на ЕС по отношение на разширяването е мисълта, че политици като Вучич ще участват в срещите на европейските правителствени и държавни ръководители в пълен капацитет и донякъде ще определят европейската вътрешна и външна политика. Негативните примери на Полша, Унгария, а сега и на Словения влияят на охлаждането на позитивния подход в много парламенти на ЕС. Интересно е, че в обществеността се разговаря много по-малко за Черна гора, а сега и за Северна Македония, отколкото за Сърбия и Босна и Херцеговина, подчертава Алтман.

Според нашия събеседник със сигурност има известна логика в идеята за участие в Европейското икономическо пространство.

ЕС би могъл да предложи крачка напред на Западните Балкани, когато става дума за по-добра икономическа интеграция в контекста на паневропейското сътрудничество и да избегне споменатите политически импликации от пълноправното членство на държавите в ЕС. Втората идея, която може би е по-реалистична и по-лесно приложима, е подобряване и разширяване на предприсъединителната и техническа подкрепа на държавите кандидатки, но не в смисъл ускоряване на преговорите за членство и особено не в смисъл смекчаване на условията за присъединяване. „По-меките“ условия биха означавали начало на въвеждане на различни критерии за членство и биха застрашили единството на ЕС. Като резултат от това биха се развили различни клъстери и групировки, а идеята за интегриран ЕС, с единна политика и силен глас на международната сцена, би била забравена.

Да обобщя: Временният хоризонт за постигане на пълноправно членство на практика се разширява и се различава за всяка държава. Ако Сърбия не намери начин да реши косовския въпрос по начин, който е приемлив и на международно ниво, тогава и периодът от още десет години чакане ще стане илюзия. Също така бих се противопоставил ясно на предложената концепция за „конвойно решение“, вместо така наречения „принцип на регатата“, който бе прилаган досега, тъй като „конвой“ би означавало, че най-бавната и най-малко подготвена държава ще бъде забавена или блокирана в целия процес на присъединяване към ЕС. В този контекст трябва да мислим за Косово и Босна и Херцеговина.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.