Велика Албания се отлага

Албанче гледа хилядите празнуващи независимостта на Косово албанци, качено на статуята на националния герой Скандербег в Тирана. Новата държава зависи от благоразположението на Запада и едва ли скоро ще реши да предприеме стъпки към създаването на Велика Албания. Снимка: Ройтерс

Докато вървиш по улиците на македонския град Тетово може да ти бъде простена мисълта, че случайно си преминал международна граница. Магазините имат албански имена, кафенетата са отчетливо в албански стил, а червеното албанско знаме с двуглавия орел се развява по улиците.

Албанците са мнозинство в северозападната част на Македония, която граничи с Косово, обявило през тази седмица независимост от Сърбия. Такова е положението и в някои части на Южна Сърбия и Черна гора.
След стремителния порив на косовските албанци към самоопределяне, дали следващата логична стъпка не е Велика Албания, която да обедини районите с преобладаващо етническо албанско население в една държава? Не разчитайте на това.

Въпреки че с тази идея често се парадира в последните години, общественият ентусиазъм за такова нещо е малък – както в Албания, така и в отскоро независимо Косово, а и в районите в съседните държави, където живее предимно етническо албанско население. Част от причините за това са исторически. Етническите албанци не са живели в обединена държава, откакто преди Първата световна война беше сложен край на контрола на Османската империя над Балканите. В следващите десетилетия те живяха при крайно различни режими. През четиридесетгодишното си властване над Албания Енвер Ходжа остави сънародниците си изолирани от външния свят. Животът в Югославия на маршал Тито беше безспорно по-светски, въпреки потисничеството на комунистическия режим. Така че когато Албания отвори международните си граници за първи път през 1991 г., косовските албанци откриха, че имат малко общи неща с братята си на югозапад. Освен това косовските албанци няма да се решат да продължават да разтърсват регионалната дипломация, настоявайки за Велика Албания.

За Косово беше доста хитро да обяви независимост при яростната съпротива на Сърбия и ключовия й съюзник Русия. Обединението във Велика Албания би провокирало дори по-мощна съпротива, но не само от Сърбия, а и от други балкански съседи. Съединените щати и влиятелни европейски държави като Франция, Германия и Великобритания вероятно също ще се противопоставят на опит за обединение на албанците.

Албански музиканти свирят на импровизиран концерт по случай независимостта на Косово. Албанците в Албания гледат на бившата сръбска провинция като на част от тяхната нация, отрязана от отечеството след Първата световна война. Снимка: Ройтерс

А косовските албанци знаят, че тяхната нова и финансово затруднена държава зависи от благоразположението на западните държави. Косово може и да разбере, че да си независима държава е за предпочитане от това да станеш пак област на друга държава, макар и такава, където ще доминират етнически.

Сабит Бунджаку, 48-годишен икономист от Прищина, който преди подкрепяше идеята за Велика Албания, смята, че сега тя трябва да бъде изоставена. „Нашите искания се изпълняват, така че защо да искаме повече?“
Албания е фокусирала погледа си върху присъединяването към Европейския съюз и НАТО – с всички финансови ползи, които може да има – и повечето политици не желаят да рискуват това.

Теодоре Кулумбис, професор по международни отношения в Университета в Атина казва, че по-важният въпрос е не Велика Албания, а дали косовската независимост ще насърчи други претенции за отделяне на етнически малцинства по света. „В света има шест хиляди етнически общности, и 200 държави, казва той. А и в края на краищата албанците наистина могат да постигнат обединение – под чадъра на разширения Европейски съюз. Има два пътя за Балканите на този етап“, казва Кулумбис. Единият е „да се търси прекрояване на картата, да се получават наново или да се придобиват територии, продължава той. Това репродуцира много опасен исторически период. Другият – този, който се надявам повечето хора на Балканите да изберат, е европейската опция.“

Страховете обаче остават, особено в Македония, където етническите албански бунтовници се вдигнаха на оръжие през 2001 г. и шестмесечният конфликт наложи разполагането на натовски сили и намеса на Запада за постигане на мирно споразумение.

„Най-големият ми страх като македонка е, че независимостта на Косово ще доведе до разделяне на Македония, казва 44-годишната Марина Стевчевска от Скопие. Ще загубим западните и северните части на страната“.
Все още има етнически албанци националисти, които пропагандират обединяване на всички райони с преобладаващо албанско население. Но в Прищина, или в Тетово, изглежда желанието за това е малко предвид риска от нови въоръжени конфликти или дестабилизиране на отскоро независимо Косово.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.