САЩ и Турция на път към дипломатически и икономически сблъсък

От края на Студената война почти всеки американски президент встъпва в длъжност с обещание да се фокусира върху вътрешни въпроси, но реалностите в света объркват плановете му. За Джордж Буш-старши това бе нахлуването на Ирак в Кувейт. При Бил Клинтън дойде кризата на Балканите. Джордж Уокър Буш бе изправен пред терористичните атаки на 11 септември 2001 г., а Барак Обама тръгна от „спиране на глупавите войни“, за да намеси САЩ военно както в Либия, така и в Сирия. Това, че Доналд Тръмп бе изключение, се дължи повече на стратегическо объркване и на желание да се помири с автократите, отколкото на липса на заплахи. За съжаление, за Джо Байдън това означава, че ще се сблъска с кризи, които са се влошавали и са развивали метастази в продължение на четири години.

Американците може да посочват Китай, Русия, Северна Корея или Иран като основни за тях външни предизвикателства, но тестът, през който най-вероятно ще трябва да премине Байдън в началото на своя мандат, са засилващите се провокации, които Турция отправя към международното право, сигурността и стабилността в Източното Средиземноморие. Снизхождението към турския президент Реджеп Тайип Ердоган, проявявано както от Тръмп, така и от германския канцлер Ангела Меркел, при първия от невежество, а при втория – от страх, само насърчи Ердоган в това да възприема противниците са като слаби, да заема все по-крайни позиции и да увеличи агресията в региона.

Преди четири години Турция бе окупирала само Северен Кипър.

Ердоган и съветници като Егемен Багъш (сега посланик на Турция в Чешката република) заплашиха усилията на кипърското правителство да експлоатира залежите на природен газ в морето, но на практика направиха малко. Сега турски кораби редовно притесняват кипърски и чуждестранни плавателни съдове в кипърски води, турските кораби за сеизмични проучвания нарушават кипърските и гръцките води, а турците влязоха във Вароша – курортен град (в Кипър – б.ред.), откъдето гръцките собственици бяха прогонени преди десетилетия.

Това е само върхът на айсберга. Турски военни самолети и кораби заплашват (гръцкия остров) Кастелоризо, а Турция сега предявява претенции към кипърски води. Турски войници и подкрепяни от Турция сили също така нахлуха и прочистиха етнически сирийския район Африн и на практика анексираха други градове в Северна Сирия. В Ирак турски военни самолети бомбардират селища на язидите в района Синджар, който вече бе изтормозен от „Ислямска държава“. Турция също така изпрати сирийски наемници, включително някои свързвани с Ал Каида и „Ислямска държава“, в Либия и Азербайджан, и използва свои собственици сили, за да се бие с арменците в Нагорни Карабах.

Ердоган открито поставя под въпрос законността на Лозанския договор. Казано просто, враждебността на Ердоган към суверенитета на неговите съседи и либералния ред след Втората световна война го поставя в компанията по-скоро на Владимир Путин и Слободан Милошевич, отколкото на някой европейски демократичен лидер. В момент на икономически затруднения, Ердоган вероятно ще засили както полемиката, така и агресивността си, за да отвлече вниманието на турците от катастрофата под неговото икономическо управление.

Тази динамика най-вероятно ще принуди Байдън да се фокусира по-директно върху Източното Средиземноморие. Именно тук, извън двупартийните разногласия, които днес характеризират Вашингтон, Байдън може да надгради наследството, оставено от Тръмп и държавния секретар Майк Помпейо. Стратегическият диалог с Гърция и Кипър ще продължи при администрацията на Байдън. Частичното вдигане на оръжейното ембарго спрямо Кипър от страна на Помпейо се превърна в новина, но практически това е по-скоро символичен, отколкото значим акт. Байдън обаче може да му даде конкретно измерение и да осигури оборудване и технологии, от които Кипър се нуждае, за да се отбранява. Може да се очаква, че заливът Суда (на остров Крит – б.ред.) ще стане добре известно име в САЩ, също толкова познато на американците, колкото и военновъздушната база Рамщайн или Окинава.

Търпението на Тръмп към Ердоган позволи на турския лидер да избегне отговорността за действията си. Ердоган смяташе, че Конгресът и американското правосъдие са без значение. Той разчиташе на Тръмп да блокира санкциите или да сключва сделки по ускорени съдебни дела. Екипът на Байдън няма да прояви търпимост по отношение на такива действия. Турция или турските институции ще се изправят пред санкции заради договореностите на Ердоган с Русия и финансовите нередности на турските банки. По ирония на съдбата, докато при Тръмп за Турция щеше да бъде по-лесно да ги понесе, уязвимостта на турската икономика днес ще засили тяхното влияние. Ердоган може да се оплаква, но само малък брой конгресмени ще го чуят. Преди 20 години турското посолство беше почти толкова влиятелно, колкото германското или френското, но днес влиянието му е като на това на Малави или на Мавритания.

Един дипломатически и икономически сблъсък все повече приближава. Ердоган ще подложи Байдън на тест в Източно Средиземно море. Той може да вижда в Байдън един възрастен човек, преминал върховия си период, но не бива да подценява решимостта на новия президент и по-широкия му екип да държат здраво юздите. Ако Тръмп или Обама бяха действали по подобен начин, опасността в Източното Средиземноморие може би нямаше да стане толкова сериозна.

БТА

*Авторът е лектор в Американския предприемачески институт

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.