„Ти не си сама“: жените на Балканите разбиват табуто за сексуалните насилия

„Колективен детонатор“: след като сръбска актриса заяви публично, че е била изнасилвана от бившия си преподавател, хиляди жени на Балканите свидетелстват за сексуални насилия – масово издигане на глас, за което активистките се надяват, че ще промени нещата.

Патриархалните в голяма степен страни от района бяха обхванати през последните години от движения срещу посегателствата спрямо жени. Но вълната, която бушува от десетина дни под мотото „Ти не си сама“ („Nisi Sama“), изненадва със своя мащаб.

Катарзисът се осъществява основно онлайн, както е във Фейсбук страницата „Не съм го търсила“ („Nisam Trazila“), създадена от босненски актриси.

„От години събирам смелост да го кажа на някого, за да успокоя душата си, за да съживя детото, убито в мен“, пиша млада жена по повод сексуално насилие, което е преживяла на 14 години.

Тези жени бяха вдъхновени от Милена Радулович, 25-годишна актриса, известна в района, която проговори открито за проблема пред в .“Блиц“ на 17 януари.

Там тя обвинява 68-годишния Мирослав Алексич, известен преподавател по актьорско майсторство в Белград, за изнасилвания, когато е била непълнолетна, и за сексуални посегателства спрямо други ученички от неговата престижна школа. Тя казва, че е нарушила мълчанието, за да се избегнат други жертви.

Алексич, който е поставен в едномесечен предварителен арест, отхвърля всички обвинения.

„Спрете това“

„Трябва това да се спре“, казва актрисата, като изтъква своята „огромна отговорност към децата, обществото, но също и към самата себе си“. „Ако мълчим, позволяваме злото“.

Свидетелствата за сексуален тормоз излизат извън театралния свят, за да обхванат всички сфери на обществото.

В проучване на ОССЕ от 2019 г. процентът на жени, заявяващи, че са били жертви на сексуален тормоз в Сърбия, е бил по-нисък с около десет пункта от средния за ЕС. Според авторите това е вероятно последица от „табутата“, които пречат на жените да се оплачат и от „липсата на осъзнаване за това какво е сексуалният тормоз“.

Инициативи в Хърватия като „Правосъдие за младите момичета“ след многократните изнасилвания на тийнейджърка и „Спаси ме“, насочена срещу проявите на домашно насилие, вече подложиха на изпитание табутата през последните години.

В Сърбия съдебната победа на бившата секретарка Мария Лукич срещу бившия й работодател, кмет на малък град, осъден през 2020 г. на три месеца затвор за сексуален тормоз и посегателства, се смята за първата проява на сръбско движение #MeToo. Но насъбралото се възмущение е там отдавна.

„Необходимост от правосъдие“

„Има много енергия, разочарование и страх сред жените“, казва за АФП Маринела Матейчич, хърватска активистка от асоциацията ПаРитер.

Нейното движение „Жените в публичното пространство“, чието начало е поставено през лятото на 2020 г., събра хиляди свидетелства за уличен тормоз. Според нея зад завесата на социалните мрежи тече „задкулисна“ работа, за „се даде тласък към промяна“.

В Белград телефонът на „Автономния център на жените“, който оказва подкрепа на жертвите на насилия от 1993 г. насам, не спира да звъни. „Нормално получаваме обаждания във връзка с физически или психически насилия. Редки са случаите, когато жените ни споделят непосредствено за сексуални насилия“, обяснява за АФП Саня Павлович, една от представителките на центъра.

Думите на Милена Радулович имаха ефект на „колективен детонатор“, казва тя. „Това предизвика необходимостта не само да оцелеем с болката, но и да потърсим заедно форма на правосъдие“.

Колективна жалба до университетските власти срещу преподавател от факултета по философия в Белград се организира в Туитър. Бивша студентка разказва, че той е бил „една от причините“, заради които тя се е отказала от следването си.

Деканът на факултета по актьорско майсторство в Загреб обяви, че е получила за няколко дни около двайсет жалби за сексуален тормоз и посегателства.

Да се промени сега

Неправителствените организации се надяват, че настоящият процес ще доведе до трайни промени.

„Отвъд посланията за подкрепа и призивите за подаване на жалба, бих искала нашите политици да предприемат инициатива да променят закона“, така че да се улесни съдебното третиране на случаи на изнасилване, отбелязва Саня Павлович.

В Сърбия сексуалният тормоз е престъпно деяние от 2017 г. Но в разрез с положенията на Истанбулската конвенция срещу насилията спрямо жени, ратифицирана от Белград, „изнасилването продължава да се определя като сексуален акт, за който жертвата не е дала съгласие“, посочва ГРЕВИО, експретна група, на която е възложено да оцени нейното прилагане.

Горан Милованович, психолог по образование, лансира заедно с други петиция с искане „обучението за разпознаване и за методите на защита срещу сексуално насилие“ да бъде включено в учебните програми. Инициативата „Не значи не“ събра близо 10 000 подписа.

Според този баща на семейство „сега трябва да настъпи промяна. В противен случай се опасявам, че ще бъде само въпрос на време преди да се сблъскаме отново с подобен род разкрития“.

БТА