Ива Ваня – българката, която стана звезда в Германия

Ива Ваня в първите си години като актриса в Берлин.

Днес е забравена. Единствената книга за нея, която може да бъде открита в библиотеката, е “Ива Ваня или Сладоледената фея”, от журналистката Юлиана Вегенер. Авторката определя книгата си като “кинороман”.

„Когато гледах филми с нейно участие и разлиствах филмовите издания с Ива Ваня през епохата на нямото кино в Германия, а и по-късно – през 30-те години, когато тя неочаквано пропява в тонфилмите и започва нова кариера на певица, просто не можех да повярвам, че тази суверенна, обаятелна и екзотично красива немска актриса на екрана е българка, дошла в Берлин от София, едва 17-годишна, съвсем сама, с единствените дрехи на гърба си, без да знае дума немски, без никакви познанства в Германия, но с една завидна амбиция и романтична страстна мечта – да стане киноартистка в берлинските филмови студии“ – пише Вегенер в „Ива Ваня или Сладоледената фея“. Журналистката за съжаление така и не се запознава лично с Ива Ваня, но има досег със семейството й, както и достъп до архивите на артистката.

Ива Ваня e оставила своята следа като актриса в историята на европейското нямо кино, но също така е и певица, модел, сценарист, автор на оперни либрета, професионален състезател по конен спорт. Не на последно място – майка на двама сина, и съпруга на немския композитор Норберт Шулце, автор на една от най-знаменитите песни на XX век – „Лили Марлен”, изпълнявана на над 20 езика, от двете страни на бойната линия по време на Втората световна война. И точно Шулце в началото на романса им започва да я нарича с обожание “сладоледената фея” – заради реклама на сладолед, в която участва българката като модел.

При изброяване на успехите на тази жена човек се чуди откъде да започне. И трябва да внимава да не изпадне в стереотипни представи, защото в момента, в който се каже, че тя е била Мис Берлин през 1929 г., трябва да побързаме да добавим, че е била и дисциплинирана спортна натура, както и че е имала и множество други таланти, освен това да бъде красива.

Предисторията на тази бляскава съдба, белязана от пищни превратности, започва в България. Тя е родена през 1905 г. като Иванка Янакиева. Корените й произлизат от трънското село Джинчовци, откъдето е единият от дядовците й, според семейното предание, по житейски артистичен на свой ред. За Ива Ваня се разказва като легенда, че се е родила на път, между София и Карнобат, в каруца. Баща й, военен по царско време, остава крайно разочарован от факта, че за трети пореден път му се ражда дъщеря,. Една от другите му дъщери, Цветана, също има артистични наклонности и ще стане примабалерина в Бразилия, но натюрелът на дъщерите се различава рязко от темперамента на бащата, който е особено строг с третата си дъщеря Иванка. Според сведенията той дори я представя като момче, облича я с момчешки дрехи и се обръща към нея с думите: “Ела, сине”.

Ива Ваня във филм от нямото кино.

Когато Ива Ваня е на девет години, преместват гарнизона на баща й в София. Там започва нейното страстно увлечение по киното. В кино “Одеон” е първата “среща с кинематографа”, на фона на забраната за ученички да посещават кинопрожекции по това време.

“Лида Борели беше гибелно красивата съперница на романтичната Франческа Бертини, на която си въобразявах, че приличам. А пък Анри Батай – френски поет и драматург, който още не беше станал класик, защото тъкмо пишеше любовните си драми и скандализираше с тях буржоазните порядки – него го обсъждаше женският кръжец на майка ми, когато в сряда следобед приятелките й се събираха на ръкоделие с липов чай и сладко от смокини”, разказва героинята на Ваня в книгата.

Възприемчива за знания в училище, Ваня, както я наричат още като девойка, завършва гимназия по-рано, на 17 години. След което, с подкрепата на майка си, решава да предприеме рискованото и необмислено бягство към напълно имагинерния към момента блян да се превърне в киноактриса в Германия. Според легендата бащата дълго време е непримирим спрямо съзнателно избраната съдба на дъщеря си.

Данните за броя филми, в които участва, варират– от предполагаеми над 30, или 70 (най-вероятното число, споменато също и в биографичния й роман), до 90 филма. За съжаление част от лентите на немите филми, в които е участвала, са унищожени при бомбардировките над Берлин, други са били “безвъзвратно изгубени или просто потънаха в забвение”, както пише в “Ива Ваня или сладоледената фея”.

В кариерата й има и малко от холивудския блясък. Един от филмите, в които участва, е копродукция с “Парамаунт”. Играе в комедии, приключенски и романтични филми. Ликът й е изобразен на пощенска картичка от популярната серия “Любими звезди”, редом със също така неизвестния днес актьор Ханс-Райнхард Книч, с когото си партнират в поредица филми.

Ива Ваня (на преден план) около 1935 г.

Факт е, че Ива Ваня се снима в няколко десетки филма, като според филмовия портал IMDB, описаните неми филми, в които участва, са около 22. В тях ролите й варират от главни до поддържащи роли.

Докато звездата на Ива Ваня изгрява, идеята за еманципацията на жената е “много на мода”, както казва героинята в киноромана за живота й. Успоредно с това визуалната еротика си пробива път в киното и във фотографията. Ива Ваня със сигурност не е модел на актовата фотография, но има съхранена нейна еротична снимка, на която е снимана гола до кръста. Заради тази снимка бива сравнявана с Венера Милоска.

Част от образа на еманципираната модерна жена е и спортният дух на Ива Ваня. Научава се да язди по време на подготовка за филмови снимки. Някои от конете й носят български имена – Марица. Любимият й кон от източнопруска порода е Испахан, към когото се смята, че е била особено привързана. Състезател в дисциплината конен спорт, тя участва в Олимпийските игри през 1936 г. Пристрастена е и към спортни коли, играе спортен бридж.

Ива Ваня в първите години след войната.

Ива Ваня става известна и пробива в киното много преди идването на фашизма на власт в Германия, като по-голямата част от ролите й са преди 1932 г., включително вече е факт първият й пробив в озвучен филм през 1930 г. Тя не става “мит от ранга на Марлене Дитрих”, както пише в “Ива Ваня или Сладоледената фея”. В романа художествената интерпретация на Ива Ваня казва за себе си, че “по-важно” за нея е, че се превръща в “призната актриса”, а в очите на филмовата преса е “новата берлинска знаменитост”.

“Като чужденка Ива Ваня получава лично от Гьобелс разрешението да работи в Германия, противно на всички нацистки забрани. Но името й не остава свързано с режима, който благосклонно я търпи, без да я величае или използва в своята пропаганда като гласа и красотата на Зара Леандър”, пише Юлиана Вегенер.

Заради шлагера си “Лили Марлен” обаче съпругът й Норберт Шулце отначало е набеден за хитлеристки композитор, после пък песента му става неудобна и антивоенна и към края на войната е забранено да я пускат по немското радио.

Смята се, че Ива Ваня отказва на германските власти, да смени гражданството си на немско. Същевременно обаче в пресата излизат снимки на целуващия ръката на Ива Ваня Гьобелс, който е известен с обожанието си към нежния пол.

В началото на бормбардировките над Берлин страданията за Ива Ваня и семейството й започват. Макар че не са от редиците на пронацистите, семейството търси спасение и бяга в Бразилия, където като примабалерина работи сестра й – Цветана. Впоследствие, въпреки притесненията, семейството все пак се завръща в Германия, където започва нова глава от живота им и от творчеството. Този път Ива Ваня се проявява като автор на либрето за популярен мюзикъл, както и сценарист на телевизионни сериали.

Ива Ваня, запазила докрай стила си на живот, доживява 85-годишна възраст, навлизайки в последното десетилетие на XX в. Независимо от това дали остава в паметта на съвременниците си, ярката й следа в европейския културен живот е факт.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.