Защо американците свалиха своя сателит?

Ракета, изстреляна от военен кораб в Тихия океан на 20 февруари, порази повредения шпионски сателит. Според Пентагона сателитът е трябвало да бъде разрушен, тъй като резервоарът му с токсично гориво е бил опасен за хората. Снимка: Ройтерс

Показател за начина, по който миролюбивите човешки същества използват космоса през 50-те и повече години, в които пътуват из него, е това, че сме много по-добри да пускаме неща в орбита, отколкото да ги махаме от там. Това, разбира се, е функция на практиката ни. От изстрелването на „Спутник“ през 1957 г. в космоса са запратени хиляди апарати. Почти всички от тях или са паднали на Земята от само себе си, или просто са останали в орбита.

През тази седмица Пентагонът направи нещо различно. В сряда вечерта оттам обявиха, че са изстреляли успешно базирана в океана ракета и са свалили повредения сателит, който се носеше на 150 мили над Земята. Усилията да бъде изчистен от небето, преди да се сгромоляса обратно и да рани някого, са стрували 60 млн. долара. Това беше изключително постижение на военните плановици, но не означава, че казват цялата истина защо бяха толкова разтревожени.

Мишената на военните беше безименен шпионски сателит, изстрелян през 2006 г., който така и не успя да изпълни задачата си в космоса, защото се повреди почти веднага след като влезе в орбита. Устройства от този тип, със сравнително ниска орбита, падат по-бързо на Земята, отколкото летящите по-високо. Въпросният сателит имаше траектория, при която щеше да започне да пада някъде през март и триенето при снижаването щеше да го изпепели изцяло или поне по-голямата му част.

Така че, защо беше необходима подобна сложна стрелба, само за да се порази цел, която и без това щеше да падне? От Пентагона заявяват, че било въпрос на сигурност. Два тона останки от неконтролиран сателит могат да нанесат ужасни щети, ако попаднат на неподходящото място. Още повече, че точно този сателит има 200-килограмов резервоар със замразено ракетно гориво хидразин – неприятно вещество, ако имате нещастието да го вдишате. Ако резервоарът се удари в земята при падането си, газът може незабавно да се разпръсне на площ колкото две футболни игрища.

Всъщност нямаше вероятност да се случи нищо такова. От една страна, 70 процента от повърхността на Земята са вода. Дори и да приемем, че траекториите на повечето сателити са изчислени така, че да минават над колкото се може повече суша, и там има огромна необитаема площ. От НАСА признаха, че в момента около планетата обикалят 3000 сателита и 6000 отломки от различни съоръжения. Това е огромно количество потенциален стремящ се към земята боклук, за да бъде оправдано толкова много внимание към един от тях.

Аргументът с хидразина е също толкова подозрителен. За която и да е част на космическите апарати е извънредно трудно да се запази след навлизането в атмосферата, дори и да искаме. Научните експерименти, проведени на борда на лунните модули „Аполо“, бяха извършени с помощта на радиоактивно гориво, което беше затворено в подсилен керамичен резервоар, който би трябвало да запази целостта си при подобен инцидент.

Министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс се готви да отпътува с кораба USS Russel в Тихия океан, откъдето беше обстрелван повреденият сателит. Според експертите свалянето му се е наложило не от съображения за сигурност, а за да се демонстрира военна мощ. Снимка: Ройтерс

Дори тогава имаше голяма доза несигурност заради съществуващия риск неконтролираното падане в атмосферата да разбие резервоара и да се разпръсне радиация. Резервоарът с хидразин беше в такова състояние, че нямаше вероятност да успее да издържи на високите температури и аеродинамичното изпитание при спускането, което го очакваше. Това означава, че щеше да разпръсне съдържанието си високо в атмосферата, където едва ли щеше да да представлява опасност.

По-приемливото обяснение за лова на сателити е, че е било по-скоро проява на политика, отколкото на грижа за сигурността. През януари 2007 г., когато Китай свали един своите метеорологични сателити, след като той престана да е потребен, Вашингтон не беше много щастлив. Това беше технологично кръстосване на шпаги, което доказа, че с подобна лекота може да бъде взета на мушка която и да е чужда обикаляща в орбита апаратура. Пекин намекна завоалирано, че се притеснява за обществената сигурност, но Вашингтон видя в акта по-скоро политическа проява, каквато може би той беше, и реши – при това правилно – че американските шпионски сателити не са толкова сигурни, колкото преди време. Поразяването на сателита от самите САЩ беше начин да се върне жестът. Особено подозрителен е избраният момент, тъй като само няколко дни преди Пентагонът да обяви плановете си, Русия и Китай осъдиха съвместно милитаризацията на космоса. Внезапният пацифизъм на Пекин не буди много доверие, особено след китайския опит в космическата стрелба. Не може да се вярва обаче и на твърденията на Вашингтон, че между двете събития няма връзка.

Възможно е също така Пентагонът наистина да се е изнервил заради нещо на борда на сателита, но това едва ли е бил резервоарът с гориво. По дефиниция шпионските сателити са изработени от секретни материали, и нищо не блазни толкова военната сила, колкото шансът да залови и изследва чуждата технология. Ако е имало вероятност американските камери и комуникационни елементи да попаднат в неподходящи ръце, това щеше да погуби всички тактически преимущества, спечелени при разработването им.
Успешното сваляне на сателита беше обявено в сряда вечерта и едва ли Пентагонът ще промени обясненията си в последствие. Оттам твърдят, че мисията за разрушаване на сателита е изпълнена успешно, и засега това е отговорът на всички въпроси, свързани с него.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.