Нинова срещу Андролова или особености на делата срещу журналисти
Корнелия Нинова съди журналистката Калина Андролова, разбираме от самата Андролова. Тя е бивша журналистка от радио в Бургас, авторка на коментари в закритите вече вестници „Новинар“ и „Експрес“, била е главен редактор на закритите вече списания „Еуропео“ и „Аспекто“. Работила е като коментатор и в предаването на Петър Волгин в БНР – „Деконструкция“. В последните години се прояви като силен критик на ръководството на БСП и лично на Нинова, сега пише главно във Фейсбук и поддържа сайт infacto.bg в който Нинова е основен персонаж. Обслужващи властта вестници като „24 часа“, „168 часа“ и др. често препечатват статусите й, както и множество по-малко известни сайтове.
Би трябвало и друг източник да потвърди подробностите за това съдебно дело, защото Андролова говори за иск от 12 хил. евро. В български съд гражданските искове са в лева, освен ако не се съдят фирми за нанесени щети в евро.
Също така трябва да се потвърди дали Нинова е поискала от съда запор на сметките на Андролова или на някои издания, които й препечатват статусите във Фейсбук. Искането за запор на сметки при граждански иск е обичайна практика в дела срещу днешните български медии, и дали да се приложи решава съдът, не ищецът. Обикновено се прави срещу сайтове и вестници, които често прехвърлят издателствата си на други фирми, докато делото се точи и когато ги осъдят, ищецът не може да вземе нищо от присъдените му обезщетения. Има много такива случаи. Много от тези издания си сменят фирмите издатели поне по веднъж годишно.
Какви са основанията на Нинова за това дело? Тя има основания, но то е грешка е от нейна страна. Трябваше да съди Андролова за 1 лв. Сега я превръща в жертва. Андролова е крайна герберска пропагандистка. От разпространения напоследък вид, каквито са Беновска и др. – облайващи опозицията. Дело срещу Андролова само й дава козове да прави пропагандата си.
Андролова е изписала куп коментари за Нинова и президента Радев, в които ги изкарва най-черните фигури в българската политика, опасни за България и т. н. Тя има право да изразява мнението си.
Но не е само въпрос на свобода на мнение, тя използва квалификации – например „Нинова е пълна карикатура”, или „пишман председателката на БСП” – такива определения за политик може и да минат в съда. Твърдение „Нинова продаде БСП на Божков” може да е повод за съд и доказване, на също може да бъде оправдано в съда. Но „зелката Корнелия“ някак минава границата и напомня стила на друга варненска публицистка от сайта „Афера”.
Писанията на Андролова показват кой е най-големият враг на ГЕРБ. За Румен Радев тя пише – „престъпник”, „президент-дебил”, „ум като семка от грозде” и т. н. Андролова наричаше и протестиращите „100 боклука ни правят на маймуни”, „невъзпитани и прости“, но когато се правят квалификации за конкретен човек, той има право да заведе иск за клевета и обида. На Радев очевидно му е под достойнството да обръща внимание на такава „публицистика”. Нинова се е засегнала и ще си сърба попарата да съди журналист и медии да цитират нашироко подробности по делото.
В съдилищата по света вече е обичайна практика да се съдят за статуси във Фейсбук и социални мрежи. А статусите на Андролова бързо ги препечатват герберски сайтове с гръмки заглавия. Андролова е като лакмус за разпознаване на обслужващите властта сайтове. Щом се появи някъде неин коментар, това е издание, обслужващо ГЕРБ и Борисов. Сериозен сайт не си позволява да публикува заглавия от вида „Андролова: Радев е кретен”. Някои от тези сайтове пускат и после трият такива публикации, за да няма повод за съд. Така трият и статуси от Фейсбук.
За политик и публична личност европейската практика на съдилищата е да допускат по-остри коментари и обидни изрази от страна на медии и журналисти и да не ги осъждат. Но европейската практика не познава чак такива квалификации, като тези на Андролова. Ще трябва българският съд да решава тази трудна задача.
Гражданският иск за нанесени неимуществени вреди, свързани с клевета, обида и др., се доказва в съда със свидетели, а не само с копие от публикацията. Те трябва да свидетелстват пред съдията, че ищецът е понесъл щети и страдания, в резултат на писанията на някого. Не е достатъчно за пред съда да покажеш вестник, в който са те нарекли „простакеса” или „дебил”. Затова такива искове и свидетелства в съда звучат нелицеприятно за ищеца, той се обяснява, все едно се оплаква от свободното слово. Това е още една причина Нинова или който и да е политик да не се злепоставя с такова дело и да си вкарва автогол. Сега освен Андролова, всякакви сайтове ще цитират извадки от исковата й молба.