Ветрове от Студената война отново се усещат в Арктика
Стратегически бомбардировачи от ВВС на САЩ скоро ще пристигнат за учения в Норвегия – нова илюстрация на обезпокоителна военна активност без прецедент в региона след края на Втората световна война.
„Северът е висок, напрежението – ниско“ – тази сентенция дълго време описваше накратко относително мирната дипломатическа и огбранителна ситуация, която преобладаваше в Арктика десетилетия наред.
Възраждането на напрежението между Запада и Русия, особено след кризата с Крим през 2014 г., разбърка картите и предизвика двата лагера отново да демонстрират силата си, включително в високите северни ширини, смятани за богати на природни ресурси, където топенето на ледовете отваря нови пътища за мореплаване.
Този месец бомбардировачи Б-1Б с далечен обсег се очаква да кацнат за пръв път във военновъздушната база Йорланд, за да тренират няколко седмици заедно с норвежките ВВС, които пазят северните граници на НАТО.
„Разполагането им се осъществява в рамките на глобалната военна активност в Далечния Север, която значително се разрасна през последните години – и от страна и на Запада, и на Русия“, отбелязва Кристиан Отланд, учен от Норвежкия институт за изследвания по отбраната.
„Става дума за стратегически бомбардировачи, което естествено буди тревоги у руснаците“, посочва той.
Москва наистина е разгневена, доколкото тези самолети могат при известни обстоятелства да носят ядрени оръжия.
„Никой в Арктика не се готви за въоръжен конфликт. Има обаче признаци на нарастваща конфронтация и военна ескалация“, смята Николай Корчунов, руски посланик за специални поръчения в Арктическия съвет.
Милитаризацията на региона „може да ни върне десетилетия назад, към времената на студената война“, заяви той в началото на февруари пред РИА Новости.
„Натовска рулетка“
Осло призовава случаят да не се драматизира. Разположена в самото сърце на Норвегия, под полярния кръг, споменатата база се намира на 1200 километра от руско-норвежката граница, изтъкват там.
„Тренировките на наши съюзници у нас е отдавна установен и естествен аспект от политиката ни за сигурност и сътрудничество в НАТО“, обяснява норвежкият министър на отбраната Франк Баке-Йенсен.
„Русия добре го знае и няма никаква причина да се чувства провокирана“, подчерта той в имейл до АФП.
Но това не е изолиран случай. Неотдавна Норвегия реши още да предостави на своите американски, британски и френски съюзници опорен пункт за техните атомни подводници близо до Тромсьо.
През 2009 г. съседната база Олафсверн, скътана в планината, бе затворена и продадена на частния бизнес не от кого да е, а от Йенс Столтенберг, тогава министър-председател, а днес генерален секретар на НАТО.
Нервозната атмосфера отново наложи нуждата от междинен пункт, подпомагащ проследяването на руските субмарини, навлизащи недалеч оттам в „Мечата пролука“ – коридора, през който задължително минават по пътя от базите си към дълбините на Атлантика.
Това е направо „игра на натовска рулетка“ с природата, населението и отношенията с Русия, отправя критики „Грийнпийс“ – отзвук след местните опасения.
Връщането на напрежението накара освен това съседна Швеция – страна извън НАТО, да обяви мащабно увеличение с 40 процента на отбранителните си разходи до 2025 г., каквото не се е случвало от 50-те, и да разположи пак военни на остров Готланд в Балтийско море.
Мнозинството в парламента на северната страна, която винаги се е държала настрана от блокове в исторически план, днес е настроено в полза на „опцията НАТО“, която би й позволила също като Финландия бързо да стане член на алианса. Правителството впрочем е против.
Русия се превъоръжава
За пръв път от 80-те години на миналия век американските военноморски сили разположиха през 2018 г. в Норвежко море самолетоносач, после – през следващата година, надводни кораби в Баренцово море, в изключителната икономическа зона на Русия.
Смяната на екипа в Белия дом не се очаква да промени това положение. „САЩ дълго време са сътрудничели с Русия в арктическия регион и се надявам, че това ще може да продължи“, заяви новият американски министър на отбраната Лойд Остин.
„Твърде ме тревожи обаче засилването на руската армия в региона и агресивното поведение на Русия в Арктика и света“, добави той в кулоарите при изслушването си в Сената.
Защото Русия също се превъоръжава. През март 2020 г. президентът Владимир Путин заповяда „да се засилят военните способности“ и „да бъдат създадени и модернизирани военни инфраструктури“ в Арктика до 2035 г.
Разполагащ с 86 плавателни съда, включително 42 подводни, мощният Северен флот първи се сдоби миналото лято с ядрена подводница от четвърто поколение клас „Борей“.
Отваряне и модернизиране на бази, тестване на нови ракети и дронове, симулативни учения с атаки срещу западни обекти, разполагане на морски и военновъздушни части все по-далеч – това демонстрира политиката на Русия, целяща отново да я открои като военна сила.
Миналата година норвежки изтребители излитаха 50 пъти по тревога и разпознаха общо 96 руски машини, летящи край границите на страната.
Далеч по-малко от 500-600-те съветски самолета, идентифицирани годишно в средата на 80-те, през студената война, но доста повече от десетината, разпознавани обикновено през първото десетилетие на века.
БТА