Слънце и високоскоростен интернет: дистанционната работа окрилява „дигиталните номади“

Благодарение на „неочакваното щастие“, предложено им от работата от разстояние, сега те отговарят на имейлите си под палмите. Независимо дали са на щат или са самонаети, за „дигиталните номади“ се твърди, че са милиони – икономически „джакпот“, който страните се стремят да оползотворят.

„Винаги съм искала да живея в друга държава, за да видя как е“, казва 28-годишната Шарън. Тази американка, която работи в център за управлението на данни, се готви да отплава за Мексико, прелъстена от „климата“ и „свободата да се организира“.

Броят на тези авантюристи от нов вид, най-често млади и работещи пряко или непряко в области, свързани с дигиталните технологии, е труден за изчисление, но те са милиони.

Стив Кинг, анализатор в изследователската компания Emergent Research, e пресметнал, че през 2020 година само американските дигитални номади са били 10,9 милиона. Той използва широко определение на термина. Цифрата е с 33% повече спрямо предходната година.

Чрез отделянето на служителите от офисите им, пандемията насочи вниманието им към този начин на живот, отдавна запазен за самостоятелно наетите лица, макар пътуванията да са ограничени.

Клер и Мариус, френски служители в областта на маркетинга, на възраст 30 години и нещо, са успели да напуснат офиса „благодарение на карантината“, която убедила шефа на втория, първоначално несъгласен, че дистанционната работа дава резултати.

От хотел в Плая дел Кармен (Мексико) Клер „си мисли, че един ден ще бъде невъзможно да се върне в офиса си“.

Джъстин Рой, на 24 години, миналото лято започнал като независим консултант в сферата на дигиталното „влияние“ и отлетял за Бали: „Ако не беше пандемията, сигурно щях да остана във Франция“.

Добри туристи

Денис Муниля, 40-годишен служител на застрахователна компания, приема работата от разстояние като „божи дар“. Той има навика да удължава ваканциите си чрез дистанционна работа, веднъж в България, друг път – в Малта.

Икономическият потенциал не е подминал и Щатите: около 15 от тях неотдавна улесниха приемането на тези туристи от нов вид, според изследователя Клемант Маринос.

Те са „добри туристи, защото си имат работа, а не отнемат работата на местните хора и обикновено са добре платени“, коментира анализаторът Кинг.

Дигиталните номади имат свои собствени критерии: разходи за живот, климат, интернет връзка, но и епидемична обстановка.

Те се насочват към „страни, в които правилата са по-гъвкави“, обяснява Арно Уилброд, на 35 години. Той се възползва от „отворените барове и ресторанти“ в Талин (Естония), като същевременно продължава дейността си като издател на цифрово съдържание.

Миналото лято Грузия създаде виза, позволяваща на работниците, които печелят най-малко 2000 долара на месец, да живеят там една година.

Макар оттогава здравната ситуация да се е влошила, 787 цифрови номади са се установили в страната. Не е много, но програмата цели преди всичко „да привлече посетители с високи доходи“, обяснява Теа Чанчибадзе, говорител на грузинското Национално управление по туризъм.

Южноафриканката с виза Джени Прингъл, която е търсила в Google „безопасна и евтина държава“, не знаела „нищо за Грузия“. Прелъстена от „красотата“ и „чистотата“ на страната, тази 61-годишна учителка по английски, която работи онлайн, планира да се установи там завинаги.

Селище на дигитални номади

В Коста Рика подготвят закон, който да позволи на добре подсигурените работници от разстояние да останат по-дълго. „Ние сме една от най-свързаните държави в Латинска Америка“, твърди министърът на туризма Густаво Сегура.

Само че тези нови пристигания не винаги вървят гладко. През януари американска двойка, от която единият твърдял, че е „дигитален номад“, бе изгонена от Бали, след като индонезийските власти прецениха като „обезпокоителни“ туитове, възхваляващи ниските разходи за живот и описващи острова като рай за хомосексуалистите.

Местните управници възнамеряват „да направят Мадейра известна като едно от най-добрите в света места за работа от разстояние“, обяснява говорителят на регионалния министър на икономиката Маргарида Луис. Предприемачът Гонсало Хол, който стои зад проекта, е категоричен: „Няма връщане назад при дистанционната работа“.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.