Фашистът ген. Луков като невинна жертва на терористи-комунисти

Тока от колан с емблемата на Съюза на младежките национални легиони. На Съюза на българските национални легиони пречупеният кръст е заменен със светкавица.

Отново Луков марш и вълнения около него… Провежда се редовно от 2003 г. Защо от тогава? Просто антикомунистите не са се сетили по-рано. Закъснели и безидейни, стигнали са до това шоу с факли чак 14 години след падането на комунизма.

Отдават почит на провъзгласен от тях мъченик, генерал патриот, убит от „комунисти терористи“. Според тяхната версия.

Шествието им събира всички неонацита, скинхедс, крайни националисти, дори идват гости от чужбина. По модел на шествията в нацистка Германия, с факли, младежи с качулки, пълна символика. А умерените националисти дискретно подкрепят.

Това, че Луков е убит от комунисти, след падането на комунизма го превръща в жертва с ореол на мъченик на демокрацията. А той е обикновен фашист, твърд привърженик на Хитлер и националсоциалистите. Тъй като е против „болшевиците”, за подкрепа на нацистка Германия и изпращане на войски срещу Русия, се харесва сред днешните русофоби, това му придават също ореол на демократ и патриот.

“Жалко за хубавия, доблестния генерал. Той беше начело на легионерите-фашисти и комунистите, може би под английска заповед, са решили да го очистят. Аз съм с отсечени крака и крайно разтревожена“ – това пише в дневника си Евдокия (Кита) Филова за убийството на генерал Луков (бел. ред. – съпруга на министър-председателя Богдан Филов).

Когато убиват ген. Луков пред дома му през 1943 г., първата версия е, че е убит от заговорници, изпратени от цар Борис. Така твърдят роднини и сподвижници на генерала. Германският посланик Бекерле скърби, определя атентата като удар срещу германските интереси и допуска участието на британското разузнаване в убийството, тъй като и радио Лондон веднага съобщава за него. В онзи момент България е твърд съюзник на Хитлер, от солидарност обявява война на Великобритания и САЩ. Днешните антикомунисти тълкуват историята така, че сякаш Хитлер и Сталин са били съюзници. Те сочат като въпиющо доказателство пакта за ненападение „Молотов Рибентроп“, който е аналогичен на Мюнхенското споразумение, но не влизат в такива исторически подробности кой и как се договаря с Хитлер. Сякаш не е имало Антихитлеристка коалиция, не е съществувал съюзът между Рузвелт, Чърчил и Сталин срещу Оста.

Днес антифашистите, убили генерала, ги представят като терористи.
В чужбина почитат паметта не на генерали като Луков, а на хора, които са ги убивали.

Неотдавна канцлерката Меркел, например, почете паметта на атентаторите срещу Хитлер през 1944 година и ги нарече „истински патриоти” – „терористите”, сложили бомба, която не успява да убие фюрера. Меркел им поднесе венци като герои по повод 75-годишнината от атентата.

У нас, разбира се, никой не почита атентаторите на генерал Луков. Тук венци поднасят на генерала.

Впрочем, из цяла Европа антифашисти са извършвали такива атентати срещу нацистки командири и техни колаборационисти. И не ги наричат терористи като у нас. Дори ги почитат като герои. Да се мери с днешния аршин за тероризъм е неадекватно. В онзи момент Европа е разрушена от война, която в крайна сметка взима 55 млн. жертви. В такава война убийствата на германски командири и техните марионетки се били част от антифашистката съпротива.

Може би някои проблеми с историята ще станат ясни на по-младите, ако ги видят през един съвременен филм с Брад Пит и Марион Котияр – „Съюзени“ (Allied). През 1942 героите на Брад Пит и Марион Котияр, канадски офицер от службите и жена от френската съпротива, извършват атентат в Касабланка, като с автомати убиват на прием германския посланик и един куп хора покрай него, включително лични свои познати. Терористи отвсякъде… Филмът интерпретира действителни събития. Двамата се женят и живеят в Лондон, ражда им се дете. После се оказва, че героинята е немска шпионка, която агенти на място заплашват. Военните командири на героя на Брад Пит му нареждат да убие собствената си жена. Той не бърза, за да се убеди. Докато проверява, заради нея убива още няколко души немски агенти. Тя се самоубива да му спести усилието.

От книжка на Съюза на българските национални легиони, чийто наследник е Български демократичен форум, част от СДС и Реформаторския блок.

Или друг филм – „Гадни копилета” на Куентин Тарантино – героите от този филм си имат действителни прототипи в историята. Група евреи, отрасли в Германия и избягали от хитлеристкия геноцид, са пуснати с парашути да шпионират и саботират. Е, чак такива действия като фантазиите на Тарантино с изрязване с нож на пречупен кръст на челото на германци не са правили. Но и никой не ги нарича терористи.

Подобна е съдбата и на много млади хора из Европа в онова време. Такава е съдбата и на много хора у нас, и на тези, известни като Петимата от РМС и др. Участвали в партизанското движение, и нямат чак такива зрелищни акции като героите на Брад Пит и Котияр. Режисьорът Въло Радев е заснел филма „Черните ангели“ за съдбата на такива ремсисти атентатори. Двама от тях са убили генерал Луков, когото днес превъзнасят като жертва на комунистите. А той е откровен фашист.

Така хората от френската съпротива, или югославската, или гръцката са антифашисти, а хората от българската съпротива са терористи. Комунистическият режим който идва след войната, изпра фашистите от тогавашна България като невинни жертви, а антифашистите станаха злодеи терористи.

Генерал Луков със задна дата е провъзгласен за герой от войните 1912-1918 г., през които е минал като адютант, командир на батарея, стигнал до чин майор. Разказват като легенда версията, че сам с едно отделение и 4 оръдия спрял сърбите да не превземат Кюстендил. Но за своите геройства във войните е получил един орден „За храброст” четвърта степен.

Всъщност ген. Луков израства в кариерата до генерал-майор след войните. От ноември 1935 до януари 1938 г. (в продължение на 2 години и месец) става министър на войната в правителството на Кьосеиванов. За краткия си период успява да си спечели като враг цар Борис с опити да кадрува и влияе политически. Прочува се и със скандала си с тогавашния вътрешен министър Иван Красновски, на когото Луков удря три шамара и го рита (описано в дневника на тогавашния министър на правосъдието). Генерал Луков обвинява министъра, че пращал хора да го шпионират.

Генералът е пенсиониран през 1938 г., преминава в запаса, произведен в чин генерал-лейтенант. Германия го награждава с Железен кръст 1939 г., за да подскаже, че това е неин човек. Към онзи момент ген. Луков става и шеф на дружество „Петрол”, което е най-големият търговец на горива. За периода, докато е бил министър има свидетелства, че е замесен в корупция за доставки за армията. (Пак за сравнение в днешно време – какво ще си помисли обществото, ако сегашният военен министър Каракачанов след изборите стане директор на „Петрол“?).

От 1942 г. ген. Луков е шеф на организацията Съюз на българските национални легиони – паравоенна, национал-социалистическа, антисемитска, твърдо зад фашистка Германия. Организацията към момента се е разцепила на две крила, едното ръководено от Иван Дочев. Тя е забранена през 1939 г., защото проповядва идеи за тоталитарен режим, против партиите. Генерал Луков се опитва да я консолидира и обедини. С това, и с подкрепата си от Германия, създава впечатления, че готви преврат (организацията има 75 000 членове към онзи момент, повечето ученици и младежи). Луков е един от хората, които работят България да прати войски на фронта срещу Русия.

И така, в първата събота след датата на убийството му (за да е почивен ден и да се съберат повече хора), по традиция се провежда шествието Луков марш. В началото организаторите (сред които бяха и хора на ВМРО, но дискретно се отдръпнаха), съвсем се бяха унесли и екзалтирали в риторика за невинната жертва на комунистите генерал Луков. Докато не започнаха декларации срещу Луков марш на различни еврейски организации, и становища на американското посолство и държавния департамент на САЩ. Това не смущава антикомунистите и неонацитата, а всяка година общината намира начин да не им пречи на шествието с факли.

Партията Български демократически форум се смята за  наследник на Българските национални легиони. Официално се хвалеше с това наследство, сега предпочита да не го изтъква, но използва за своя емблемата на легионите. И тази партия беше в съюз с ДСБ на Костов, влезе и в Реформаторския блок, подписвала е споразумение и с ГЕРБ на местни избори.

Български демократически форум се смята за наследник на Българските национални легиони и използва тяхната емблема. Партията беше в съюз с ДСБ и част от Реформаторския блок, слючвала е и споразумения с ГЕРБ за местни избори.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.