От затворник сепаратист зависи кой ще управлява Каталуня

Спонтанна демонстрация в Барселона за независимост на Каталуния. Снимка: Ла Вангуардия

Бъдещото правителство на неспокойната испанска област Каталуня е в ръцете на човек, който прекарва нощите в затворническа килия заради бунт срещу държавата.

Републиканската левица на Каталуня, водена от Ориол Жункерас, който излежава 13-годишна присъда за опита за отцепване на Каталуния през 2017 г., е в позицията да избере партньори в управлението, след като завършилите без ясен победител регионални избори в неделя засилиха мощта на сепаратистите.

Докато застъпващата оставане в Испания Социалистическа партия на испанския премиер Педро Санчес обяви победа с малка преднина, кандидатът й Салвадор Иля ще трябва да измине много труден път, за да състави правителство.

Републиканската левица на Каталуня получи еднакъв брой мандати със социалистите, като и двете партии ще изпратят по 33 депутати в регионалния парламент. Но тя има повече потенциални партньори, които да привлече в коалиция, благодарение на доброто представяне на нейните побратими в сепаратисткия лагер. Той увеличи мощта си на неделните избори, въпреки годините на попарени амбиции за създаване на нова средиземноморска държава.

В допълнение на ниската избирателна активност, трите главни партии, които искат да създадат каталунска държава, увеличиха мнозинството в базирания в Барселона парламент на 74 места в 135-членната камара, от 70 през 2017 г.

Получил отпуск от затворническите власти, за да прекара изборната нощ със съпартийците си, Жункерас каза вчера сутринта пред каталунската обществена телевизия, че Републиканската левица на Каталуния ще се стрeми да изгради „широка“ коалиция, за да направи кандидата Пере Арагонес следващия президент на Каталуня.

„Нямам съмнение, че другите политически сили ще направят каквото трябва, а то е да дадат подкрепата си на получилата най-много гласове просепаратистка партия“, каза Жункерас. „Убежденията ни са ясни, твърди и непоколебими, до степен, че пожертвахме личната си свобода за тях“.

Жункерас отхвърли потенциалната възможност да се включи в съюз със социалистите, които макар да споделят лявата социална политика, отхвърлят целта на сепаратистите за произвеждане на официален референдум за независимост.

Жункерас и други сепаратисти твърдят, че нагласите за независимост са се увеличили, след като бюлетините в подкрепа на партии, обявяващи се за независимост, за пръв път надхвърлиха 50 процента. Рекордно ниската избирателна активност обаче – 53 процента в сравнение със 79 на сто през декември 2017 г., – изглежда е в интерес на сепаратистите. Трябва да се има предвид, че активността е спаднала най-рязко в градовете, където партиите, подкрепящи оставането в състава на Испания, се представят по-добре.

„Прехвърлянето на 50-те процента е важно, така че можем да убедим онези, които не искат независимост, и да ги накараме да разсъждават какво трябва да направим“, каза той.

Празнуването на сепаратистите се усети в Мадрид.

Испанското коалиционно правителство на социалистите на Санчес и лявата „Унидас подемос“ („Обединени ние можем“) изглеждаше обосновано в стратегията си да проведе разговори със сепаратистите и сключва сделки с Републиканската левица на Каталуния, за приемане на закони, след като тя разшири влиянието си сред умерените гласоподаватели, които са за оставане в Испания.

Другият край на испанският политически спектър беше разтърсен.
Крайнодясната партия „Вокс“, със своята невъзмутима позиция срещу отделянето на Каталуня и нелегалната имиграция, потвърди своя възход в цяла Испания като влезе в каталунския парламент с впечатляващите 11 места.

„Каталунците ни поставиха в ситуация, която никога не бихме си представили“, каза националният лидер на „Вокс“ Сантяго Абаскал, след силното представяне на неговата партия.

Либералната „Сиудаданос“ („Гражданите“), която през 2006 г. започна като малка партия в Барселона, за да спре сепаратизма, се сви от 36-те места, спечелени на изборите през 2017 г. като знаменосец на единението, до едва 6 места, което поставя под съмнение бъдещето й като партия.

А традиционните консерватори – Народната партия, не бяха в състояние да се възползват от разгрома на „Гражданите“ и всъщност загубиха едно място, за да останат само с трима законодатели, независимо от агитационните усилия на опозиционния лидер Пабло Касадо да демонстрира по-приятелски тон към Каталуня.

„Вокс“ убеди част от населението, че това е най-добрата възможност да бъде спряно нещо, което е проблем, че Испания може да бъде раздробена, както и Каталуня, тъй като Каталуния е разделена на два блока“, каза за АП Монтсерат Небрера – анализаторка и бивша депутатка от Народната партия в Каталуния.

Небрера изтъква, че „не става въпрос за това, че консервативните избиратели са по-големи расисти или ксенофоби или че се отъждествяват по-тясно с крайнодесните. Става дума за това, че те мислят, че вече са изпробвали без резултат две алтернативи („Гражданите“ и Народната партия), затова защо да не опитат и трета възможност в лицето на „Вокс“.

Политически наблюдатели вярват, че властта на Касадо върху партията, на която предстои да спечели избори извън крепостта си в северозападна Галисия, откакто той пое водачеството през 2018 г., е допълнително отслабена от неспособността му да спре бунтовната „Вокс“.

„Като най-висш лидер, всички очи са вперени в него“, каза Небрера. „Със сигурност ще има раздвижване (в централата на партията). Ако то не доведе до падането му, то най-малкото ще постави под съмнение неговото лидерство“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.