„Вятър на промени“ ще издуха „Единна Русия“

В Русия масово наричат партията на Путин „Партия на мошеници и крадци“. Пародия на емблемата на „Единая Россия“

„Крепост“, „Вятър на промени“ и „Изплъзващо се мнозинство“ – така експерти на фонда „Петербургска политика“ нарекоха три възможни сценария на изборите за Държавна дума през 2021 година. Ще припомним, че вотът за долна камара е насрочен на единния ден за гласуване 19 септември. Според доклад на фонда обаче изборите „де факто още не са станали главното политическо събитие“.

Слабият интерес на хората към темата за есенните избори се дължи на няколко причини, пише „РБК“. Мнозина например или не са в течение, или не придават голямо значение на вота. Сред причините вестникът сочи и общата политическа апатия, видима и преди, но станала още по-силна в контекста на борбата с коронавируса.

Шефът на фонда „Петербургска политика“ Михаил Виноградов сравнява предстоящите избори с кампанията от 2016 г., днес сякаш слабозабележима на фона на присъединяването на Крим и пенсионната реформа през 2018 г. Същевременно, смятат авторите на доклада, елитите разглеждат вота през призмата на 2011 г., когато изборите за долна парламентарна камара съвпаднаха със „сериозен изблик на обществена енергия“ под формата на мащабни протести. Трите възможни според тях сценария на скорошните избори отразяват тенденциите, откроили се към момента в руската политика.

Вариантът „Крепост“ предполага партията на властта да запази конституционното си мнозинство, както успя да направи през 2016 година. За целта „Единна Русия“ (ЕР) трябва да получи две трети от общо 450-те места в парламента. Експертите споделят съмнения, че текущите рейтинги на партията й позволяват да разчита на такъв резултат.

Сценарият „Вятър на промени“ допуска „Единна Русия“ да вземе около 260 мандата. При този вариант аналитиците не изключват в парламента да влязат не само ЕР, компартията, либералдемократите и „Справедлива Русия“. В случая „единните руснаци“ фактически не губят хегемонията си в Думата, но остават без конституционно мнозинство. Което носи съответните репутационни рискове.
Според варианта „Изплъзващо се мнозинство“ властите може да отслабят контрола си върху изборите, осигурявайки само честни правила на играта. Тогава „единните руснаци“ може да не получат дори обикновено мнозинство, доколкото рейтингите на партията далеч не стигат върхови стойности.

Политологът Марат Баширов обаче смята тази картина на политическите борби в Русия за твърде обща, недостатъчно подробна. По думите му в осмата Държавна дума може да се появи трета сила, която де факто да вземе страната на ЕР:

– Това е едно образно представяне. Днес мнозина се увличат по тези форми за поднасяне на информация. Колегите разсъждават вярно по същество. Но гледат на нещата само от позициите на „Единна Русия“, виждайки я в доминантна роля. А според мен това не е съвсем така.

Днес виждаме много мощен интерес към три фактора, които ще е много трудно да се впишат в предизборната програма на една-единствена партия. Първо, тук спада историята за социалната справедливост и нещата се подсилват от събитията по време на локдауните.

Второ – историята, свързана с околната среда. За нея говорят все по-често вече и държавните служители. Ето че и правителството приема програма за намаляване на емисиите от карбонов диоксид. Всичко това подгрява „зеления дневен ред“.

И трето, което също чуваме от правителството – това са нещата, засягащи дребния и средния бизнес. Струва ми се, че да се заложат точно тези три истории едновременно в програмата на ЕР ще е твърде трудна задача. Има огромна вероятност в Думата да влязат две, ако не и три нови партии. И тъкмо това руши конструкциите, описани от колегите.

До изборите все още има доста време. Затова властта гледа по-широко на ситуацията, не се кани просто да повтори сценария отпреди пет години. Не смятам обаче, че според тях има някакви рискове за контрола им върху Държавната дума. Нали знаем, че има два вида закони – федерални и федерални конституционни закони. И за вторите трябва да разполагаш с 2/3 от гласовете. А за обикновените закони – 50 на сто плюс един глас.

Та ето, от гледна точка на управляемост за тях съвсем не е задължително да се стремят към победа на „Единна Русия“. Те могат като нищо да се сдобият с лоялни към президента депутатски групировки в новите партии.

Не бих изключил освен това – колегите май са го пропуснали, – че може да се формира дори фракция от независими депутати, избрани в едномандатни окръзи, които да създадат отделна група. Но щом стане дума за принципни въпроси, да се консолидират с „Единна Русия“. Така ще се осигурява и квалифицирано мнозинство, и тези две трети за конституционно мнозинство. И тази вариативност е от значение за стабилността на цялото политическо поле.

Мисля, че Кремъл днес се тревожи най-вече именно за стабилността. Щом има напрежение в различни групи от електората, то трябва да бъде канализирано в някаква посока, за да не избива в мащабни протести.

Нали знаем, че хората, участвали в последните протестни прояви, са един вид „мешана салата“. Там има множество групи, които не са за Навални. Но те искат политическите им възгледи и становища за едни или други процеси да бъдат по-специално институционализирани. Така конструкцията ще е стабилна. Да речем, излизат „зелените“ да протестират, изведнъж им дават възможност да гласуват за собствена партия, тази партия става парламентарна – и те си тръгват от улицата.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.