Пентагонът мисли да как да прегрупира сили, за да се фокусира повече върху Китай

Правителството на Байдън трябва да реши сложен проблем, докато преосмисля позиционирането на американските военни сили по света: как да се фокусира повече върху Китай и Русия, без да спира да обръща внимание на заплахите в Близкия изток и как да осъществи тази промяна с потенциално по-малкия бюджет на Пентагона.

Министърът на отбраната Лойд Остин броени дни след идването си на поста нареди до няколко месеца да бъде направено преосмисляне на „глобалното позициониране“ на американските сили. Това преосмисляне трябва да даде отговор на въпроса как САЩ могат по най-добрия начин да организират и поддържат широката си мрежа от войски, оръжия, бази и съюзи, така че тя да служи за опора на външната политика на президента Джо Байдън.

Преосмислянето е част от опитите на правителството да начертае пътна карта за армията, която все още участва в продължаващите вече десетилетия конфликти в Близкия изток, която не получава допълнително финансиране или получава по-ниско финансиране и се бори с вътрешни проблеми като расизма и екстремизма.

Изходът от преосмислянето може да има дългосрочно въздействие върху приоритет номер едно на американската армия: гарантирането на готовността ѝ за война в ера на несигурен контрол върху оръжията. От преосмислянето зависят и отношенията със съюзници и партньори, част от които бяха отслабени от дипломацията на правителството на Тръмп, което се ръководеше от мотото „Америка на първо място“.

Инициираният от Остин преглед е тясно свързан с невзетото още решение на правителството дали да изпълни обещанието на предишното правителство за пълно изтегляне от Афганистан тази пролет. Отделно стоят въпросите за модернизиране на стратегическите ядрени сили, които са свързани с харченето на огромни средства.

Подобно на правителството на Тръмп екипът за национална сигурност на Байдън смята, че Китай, а не екстремистки организации като „Ал Каида“ и „Ислямска държава“, е заплаха номер едно за националната сигурност в дългосрочен план. За разлика от предшественика си обаче, Байдън високо цени съюзническите отношения на САЩ с европейските страни в рамките на НАТО.

Това може да доведе до значителни промени в американската военна стратегия в Близкия изток, Европа и Азиатско-тихоокеанския регион, въпреки че опити за подобни промени бяха правени и в миналото, но с не особено голям успех. Правителството на Тръмп например се почувства задължено да изпрати хиляди допълнителни военновъздушни и военноморски сили в региона на Персийския залив през 2019 г. в опит да възпре това, което смята за заплаха за регионалната стабилност. Байдън се натъкна на аналогичен проблем през последните дни във връзка с насилието в Ирак и Афганистан.

Това може да означава също, че Байдън ще използва опитите на военни командири да намерят иновативни начини за разполагане на сили, които да не са обвързани с постоянни бази, за които се плаща политическа цена, отделят се средства и които са свързани с предизвикателства в сферата на сигурността. Скорошен пример е посещението на американски самолетоносач във виетнамско пристанище. Командирите залагат на разполагането на по-малки групи военнослужещи по непредсказуем график, за да объркват Китай.

Основните притеснения на САЩ във връзка с Китай са свързани със засилващата му се активност в Азия и Тихия океан. Според САЩ Пекин иска да се сдобие с военна мощ, която да му позволи да сдържа или блокира евентуални опити за интервенция на САЩ в Тайван, полуавтономната демокрация, която Китай разглежда като своя провинция ренегат, която трябва, рано или късно, да се върне под контрола на комунистическия режим.

Съветът за международни отношения в свой доклад този месец нарече Тайван най-вероятната искра, от която би могла да пламне война между САЩ и Китай – перспектива, която би довела до сериозни човешки загуби и това „трябва да тревожи екипа на Байдън“.

„Милиони американци могат да умрат в първата война в човешката история между две ядрени държави“, се казва в доклада.

Вашингтон също така изразява опасенията си във връзка с опитите на Китай да модернизира и потенциално да увеличи ядрения си арсенал на фона на отказа на китайските власти да участват в каквито и да било международни преговори за контрол върху ядрените оръжия.

Засиленият фокус върху Китай пролича за първи път по времето на правителството на Обама. Правителството на Тръмп отиде още по-далеч, като официално обяви, че Китай и Русия, а не глобалният тероризъм, са първостепенните заплахи за националната сигурност на САЩ.

Някои започват да се питат дали тази промяна не е отишла твърде далеч.

Кристофър Милър, който бе изпълняващ длъжността министър на отбраната на САЩ през последните два месеца от мандата на Доналд Тръмп, заяви в интервю, че съгласен, че Китай е ключова заплаха за националната сигурност. Той каза обаче също, че американските военни командири в други части на света са споделили с него, че фокусът върху Китай ги лишава от необходимите им ресурси.

„Останах с впечатлението, че е дошло време да преосмислим това и да гарантираме, че не сме предизвикали някакви непланирани последици“, изтъкна Милър.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.