Пет ефективни средства, за да се възстанови Европа след пандемията

Илюстрация: Сайт на Съвета на Европа

Мащабът на социалната криза след Ковид още не е ясен. Пет катализатора за промяна ще помогнат на Европа да излезе от кризата и да постигне по-справедлив и дългосрочно ориентиран икономически растеж.

Пандемията от Ковид-19 извади на показ силите и устойчивостта на европейските икономики и общества пред една здравна криза, която продължава да се отразява на стабилността на света. Мащабът на нейното влияние върху глобалната икономика все още не е установен. McKinsey изчислява на 59 милиона работните места в ЕС, които е възможно да бъдат заплашени.

Пандемията хвърли светлина и върху важни пропуски и задачи за бъдещето. Според доклада на Световния икономически форум (СИФ) за глобалните рискове Global Risks Report 2021 ние сме далеч от края на кризата: заразните болести и рисковете за средствата за препитание са двата основни повода за безпокойство в краткосрочен план.

Въпреки трудностите, сегашните трусове са и възможност за предефиниране на приоритетите за икономическото възстановяване и за затвърждаване на положителните тенденции, които да допринесат за това европейските икономики и общества да станат по-единни и устойчиви срещу бъдещите шокове.

Пет катализатора ще помогнат на Европа да излезе от кризата и да постигне по-справедлив и дългосрочно ориентиран икономически растеж:

1. Ускоряване на дигитализацията

Пандемията от новия коронавирус предизвика стремително ускоряване на дигитализацията във всички сфери на обществото и икономиката, което повишава производителността и представлява ключов елемент за успеха и растежа в бъдеще. Над 90% от компаниите използват по-често дистанционната работа и 60% са разработили своя система за покупки или предлагане на услуги в интернет. Много лидери казаха, че са започнали да действат 20-25 пъти по-бързо, отколкото са смятали за възможно преди кризата, включително като са осигурили аварийни варианти в снабдителните вериги, подобрявайки сигурността на данните и увеличавайки употребата на нови технологии в управлението на операциите.

Не знаем в каква степен този „дигитален скок“ ще повлече повишаване на производителността в дългосрочен план, тъй като няма да разполагаме със съответните данни още няколко тримесечия. Ясно е обаче, че много компании и служители няма да се върнат към начина си на работа отпреди пандемията.

2. Повишаване на устойчивостта на световните снабдителни вериги

Пандемията направи болезнено очевидна уязвимостта на световните снабдителни вериги: 73% от онези на върха на веригите са имали проблеми със своята база доставчици, а 75% са се сблъскали с проблеми, свързани с производството и дистрибуцията.

Промишлените сектори, чиито снабдителни вериги наистина са световни, като самолетостроенето и текстилът, проучват сега възможностите за изграждане на по-устойчива структура в рамките на своите усилия за възстановяване. Водещите компании от инициативата Global Lighthouse Network на Световния икономически форум показват как дигиталните операции отиват отвъд повишаването на производителността, за да постигнат устойчив и рентабилен растеж. Те използват развиващи се технологии, които подкрепят техните бизнес цели – нещо, което вече е задължително условие, за да стане всяка от тях водеща дигитална организация в своя отрасъл. Преразглеждането на техните операции им позволява да спечелят напред във времето от своите инвестиции, тъй като се оказват в състояние да отговорят на търсенето и на предлагането в случай на продължителни шокове в системата.

3. Ролята на частния сектор в създаването на една климатично неутрална икономика

Рисковете за околната среда, включително екстремните метеорологични явления, неуспешните действия в борбата за защита на климата и щетите, причинени на природата от човека, са сред най-вероятните и могат да причинят най-тежки вреди, се посочва в доклада. Това доказва необходимостта да се действа. В Европа кризата помогна на правителствата да възприемат зеления преход като стратегия за икономическо възстановяване и растеж. Планът на ЕС за икономическо възстановяване изисква от страните членки да дават най-малко 37% от наличните фондове за зеления преход – важен принос към инвестициите, необходими за декарбонизиране на икономиката.

Анализ на McKinsey & Company лансира идеята, че парите за нужните инвестициите може да бъдат компенсирани чрез икономии и че една икономика „с нулеви нетни емисии“ би могла да генерира допълнителни 5 милиона работни места в цяла Европа. Преминаването към устойчива икономика изглежда възможна, но изисква още сериозни ангажименти и действия на всички, които имат отношение към въпроса.

При условие че големите икономики, регионите и компаниите от всички икономически отрасли си поставят цели за зелен преход и нови стратегически приоритети, частният сектор играе главна роля за промяната. С течение на времето този ангажимент ще позволи не само да бъдат намалени парниковите емисии от промишленото производство, но и, в по-дългосрочен план, да бъде променено поведението на потребителите, като им бъдат предложени нови възможности за избор.

4. Нови умения за работните места на утрешния ден

Пандемията извади на показ, но и засили социалните неравенства в области като здравеопазването и образованието, като има риск милиони хора сред най-уязвимите да останат извън борда. В отговор на икономическите последици от пандемията, правителствата в Европа и Евразия обявиха безпрецедентни фискални мерки. Те са на обща стойност над 1,35 трилиона евро – сума, много по-голяма от помощта, предоставена по време на финансовата криза.

Тези намеси позволиха значително да бъдат смекчени икономическите последици от пандемията за хората, с проактивна борба срещу тенденцията за засилване на неравенствата в Европа, а не с изчакватален подход. Тъй като държавните финанси са подложени на все по-силен натиск, е необходимо тези инвестиции да бъдат запазени.

Освен това трябва да бъдат положени огромни усилия за усъвършенстване и преквалификация на много хора, за да може поколения работници и служители да извлекат полза от растежа на сектори, свързани с устойчивата икономика и дигитализацията. Според доклад на СИФ за бъдещето на работните места Future of Jobs Report 2020 ускоряването на автоматизацията би могло да постави под заплаха 85 милиона работни места до 2025 г. и да генерира 97 милиона „работни места на утрешния ден“, с ново разпределение на труда между хората, машините и алгоритмите.

5. Партньорства и сътрудничество на световно равнище

Ковид-19 постави началото на период, който би могъл да засили или разделенията, или многостранното сътрудничество. Управлението на кризата през последните 11 месеца извади на показ предизвикателствата, които са некоординираните действия на местно и национално равнище.

Европа защити многостранното сътрудничество в отговора на Ковид-19 и, в същия ред на мисли, доказа, че световното сътрудничество е важен катализатор за промяна. Сега, когато ваксините са на път да станат достъпни в големи количества, държавните ръководители и лидерите на частния сектор в цяла Европа трябва да скочат в неизвестното, като ускорят преминаването от „управлението на кризата“ към „създаването на нова нормалност“, за да бъде постигната по-голяма устойчивост срещу бъдещи световни шокове.

БТА

* Авторът отговаря за Европа, Евразия и Близкия изток в Световния икономически форум.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.