САЩ се връщат в Парижкото споразумение – какво следва за климатичните промени

Солено езеро в Калифорния. Растителността изсъхва на все по-големи територии дори в умерени климатични пояси. Снимка: ЕПА/БТА

С официалното си завръщане към Парижкото споразумение за климата САЩ влизат в синхрон с ускоряващите се национални и международни действия за предотвратяване на климатичните заплахи – и може да стимулират амбициите на други държави по света, заявиха анализатори.

Възможно е Индия да си постави за цел постигането на нулеви нетни емисии, следвайки примера на аналогични цели за средата на века, обявени от много страни, от САЩ до Китай, Япония и Южна Корея, заяви тази седмица пред медиите Рейчъл Кайт, водещ експерт по климата и енергетиката.

След като Алок Шарма, най-висшият британски представител за предстоящата 26-та Конференция на ООН по изменението на климата в Обединеното кралство, се срещна с индийския премиер тази седмица в Делхи, „сега всички погледи са насочени към Индия“, каза Кайт, декан на факултета по международни отношения в университета Тъфтс.

САЩ се присъединиха към Парижкото споразумение днес, по време на мандата на новия президент Джо Байдън, след като бяха извън споразумението само три месеца.

През 2017 г. експрезидентът Доналд Тръмп обяви, че страната му ще напусне споразумението, защото вярва, че то ще я постави в неизгодно икономическо положение – но официалният процес означаваше, че напускането се състоя едва миналия ноември, ден след победата на Байдън.

Повторното встъпване в споразумението – нещо, което Байдън започна още през първия си ден на поста, на 20 януари – е далеч по-бърз процес.

Тази стъпка поставя основите за по-единни действия към климатичните промени от страна на САЩ – където тези действия бяха водени предимно от щати, градове и компании – и в международен план, където отсъствието на втория най-голям източник на емисии забавяше постигането на напредък.

„Последните четири години бяха странни, като много щати и предприятия на САЩ продължаваха с намаляването на емисиите на въглероден двуокис и гражданите им усещаха ефекта от климатичните промени, докато Доналд Тръмп продължаваше да отрича проблема и да подкопава решенията“, заяви Ричард Блек от британската неправителствена организация „Energy and Climate Intelligence Unit“.

„Но те със сигурност приключиха, и можем вече да очакваме истинско ускоряване у дома и в чужбина“, прогнозира в изявление старшият сътрудник към консултативната група.

Сигнал към инвеститорите

В частност, бързият 180-градусов завой на Байдън по климатичната политика на САЩ, комбиниран с бързо спадащите разходи за чиста енергия, означават, че „сигналът към инвеститорите и пазарите не би могъл да бъде по-ясен: крайната цел е нетна нула до средата на века“, заяви Блек.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви вчера, че ангажиментът на Байдън към нулеви нетни емисии означава, че „страните, произвеждащи в момента две трети от глобалното въглеродно замърсяване, се стремят към целта за въглеродна неутралност до 2050 г.“, въпреки че на тази коалиция все още предстои да стане „наистина глобална и трансформираща“.

През първия месец на управлението си, Байдън сформира кабинет, целящ да отчита опасенията, свързани с климата, при определянето на всички политики в САЩ и прокара редица укази, за да отмени политиките на Тръмп, за които се смята, че вредят на климата и околната среда.

Байдън е казвал, че има намерение да използва част от 2-та трилиона долара очаквани разходи за стимулиране на засегнатата от коронавируса икономика, за да подтикне към преход към по-чиста и по-справедлива икономика, включително въвеждането на национална мрежа за зареждане на електрически превозни средства.

Рейчъл Клийтъс, директор по климатичната и енергийна политика в базирания в САЩ „Съюз на загрижените учени“ (Union of Concerned Scientists), заяви, че светът вижда как с избирането на Байдън и завръщането на САЩ в климатичното споразумение, „политиката започва да се подрежда“ в подкрепа на така необходимите по-бързи действия за климата.

Бързо влошаващите се промени на климата – от бури, наводнения и горски пожари до покачването на морското равнище – ни „принуждават да мислим като глобална общност“ за решения, заяви тя. Присъединяването на страни, които са водещи източници на замърсяване и на големите икономически сили помагат да се постигне това.

Докато учените предупреждават, че остава по-малко от десетилетие за достатъчно намаляване на емисиите, което да позволи да се избегнат най-лошите ефекти от климатичните промени, „следващите 10 години са жизненоважни и САЩ трябва да изиграят своята справедлива роля“, заяви Клийтъс.

Нарастващият брой скъпоструващи бедствия в САЩ, свързани с климата – 22 през последната година, които струваха най-малко 1 милиард долара всяко – може да помогне за осъзнаване на необходимостта от промяна, дори в „хиперполитизирания“ американски контекст, добави тя.

„Политиците и политиката трябва да се преклонят пред науката, не обратното“, заяви тя. „Не можем да преговаряме с науката“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.