Една съдийка отхвърли вещото лице историк и изпра генерал Луков, а медии ѝ припяват

Емблеми на Съюза на младежките национални легиони (СМНЛ), преименуван на Съюз на българските национални легиони (СБНЛ), чиито шеф е бил ген. Луков.

 

През седмицата се възпали сериозен дебат за ролята на съда при произнасяне в спор по обществено чувствителен проблем. Вълненията бяха фокусирани върху решението на СГС относно искането на главния прокурор да бъде заличен БНС “Еделвайс” и неговия Луковмарш. Аргументите на Иван Гешев са, че целите на организацията се различават от декларираните в устава, както и че БНС-Е е организатор на прояви, които противоречат на Конституцията. Конституцията забранява дейността на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда.

Какво се оказа решението на Софийски градски съд?

Съдия Венета Цветкова е поискала експертна оценка от доц. Михаил Груев за историческите факти около ген. Христо Луков и СБНЛ, чиито водач е той. Груев е отбелязал в експертизата си пронацисткия профил на генерала така:“ Луков започва все по-плътно да следва опита на националсоциалистическа Германия във възстановяването, но и в преустройството на армията по нацистки образец“. За антисемитския характер на легионерите може да се прочете пасажа:“ Макар самият Луков да не артикулира лично антисемитските заклинания на своите берлински покровители, в цялата страна започват да се разпространяват позиви, брошури, лозунги и всякакви печатни произведения в които се клейми международното еврейство, световния болшевизъм, англо-американската плутокрация, масонството и т. н. В Централния държавен архив са запазени немалка част от тях. Самата легионерска организация бързо и видимо придобива антидемократичен и антисемитски профил“.

Михаил Груев се ползва с високо обществено и държавническо уважение. Той е директор на ДА“Архиви“, преподавател, автор на книги за едни от най-тежките периоди на българската история. Въпреки това, макар и възложила оценката на утвърден историк, съдия Цветкова се отказва от нея! В писмен вид съдията пише: “Няма доказателства, че ген. Христо Луков е бил нацист и антисемит, нито че по време на Луковмарш се събират екстремисти от чужбина.“

С нейните аргументи Софийски градски съд отхвърля в четвъртък иска на прокуратурата за прекратяване на регистрацията на “Български национален съюз – Еделвайс”. Заглавията в повечето медии звучат категорично: „Няма доказателства, че ген. Христо Луков е бил нацист“ („Сега“), „Съдът отхвърли иска на прокуратурата за забрана на организаторите на Луков марш“(„Дневник“), „СГС не заличи „Български национален съюз Еделвайс, организатор на Луковмарш”(„24 часа“),“Няма доказателства, че ген. Христо Луков е бил нацист“ („fakti“).
Някои медии го премълчават. Натрапва се впечатлението, че авторите на дописките са подготвени по историческия материал. Познават контекста, следили са разследванията на прокуратурата на странното самоубийство на член на БНС-Е миналата година, информирали са за перипетиите около исканията за забраната на провеждането на Луковмарш, съдебното преследване на лидера му Звездомир Андронов за реч на омразата. Някои от тях като „Сега“ и „Дума“, са представяли адекватна интерпретация относно неонацисткия характер на Луковмарш. Други като „Дневник“, имат откровена симпатия към престарелия легионер Дянко Марков, към Цар Борис Трети, виновник за депортацията на 11 370 евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Могат да бъдат отбелязани либералните интепретации по проблема за фашисткото управление на България в сайтовете „Барикада“ и „Маргиналия“, но аудиторията им не е достатъчна, за да повлияят на мейнстрийм мнението за резултатите от това управление довели до травматични епизоди в историята ни.

Участници в Луковмарш със знамето на крайнодясната скандинавска организация Nordic Resistance. Снимка: Марин Мандил.

В решението на съдия Венета Цветкова се прави фактически пълна реабилитация на феномена на възраждането на нацистките нагласи в България. Нейното определение е чисто ревизионистично: „СБНЛ също се свързват и като носители на родолюбиви идеи за единение на нацията и държавната територия. Следователно, не може автоматично да се приеме, че организираните шествия и чествания са проводник на забранени идеологии и разпалват към етническа, расова или верска омраза“, се казва там. За да пресече вълни от неодобрение на действията си, магистратката прави уговорката: „Съдът не винаги се съгласява с вещото лице“.

Знае ли Цветкова повече от Михаил Груев? В това именно се крие парадоксът и скандала. Възможно ли е квафилицираният юрист да разсъждава по проблеми на историята? Възможно ли е съдебната зала да се превръща в университет, където авторитети в зависимост от ерудицията си постановяват една или друга научна истина, легитимират едни или други научни интерпретации? Отговорът е прост. Не, не е възможно. В съдебната зала се прилага закона. Когато спорът е от високо експертно ниво, се кани вещо лице. Отхвърлянето на преценката на вещото лице, какъвто е случаят с преценката на Михаил Груев, е произвол от страна на съдия Венета Цветкова. Иначе казано, тя счита за самодостатъчна своята интерпретация на фактологията. Ето защо и приема, че „прокуратурата не е доказала твърденията си” и отхвърля иска й. Нарежда още „държавата да плати 700 лв. на БНС “Еделвайс”, за да покрие направените от тях разноски.

Из призив на легионерите срещу евреите, чиито лидер ген. Луков е героизиран днес.

И още един въпрос, чиито отговор би трябвало да има образователен смисъл за съдиите. В конкретния случай, той е: има ли право на своя преценка относно личностите и събитията в царство България съдия Цветкова? Очевидно не. Историкът Михаил Груев също няма право на преценка относно ГПК и НПК. Той остава на юристите да тълкуват и прилагат законите. Тогава защо Венета Цветкова се опитва да демонстрира знание за генерал Луков, ръководил легионерите, чиито вандалщини, антисемитските брошури и отявлен флирт с Адолф Хитлер могат да бъдат прочетени от всеки добронамерен българин на страниците на буржоазния и левия печат от онези години?

Единият възможен отговор е, защото и тя е човек. Чете вестници, преглежда онлайн издания, надзърта в социалните мрежи. Формира дилетанското си мнение кое как е, патриоти или неонацисти са момчетата от Луковмарш, кои са добрите, кои – лошите в онази далечна довоенна и военна история. Можем да допуснем хипотезата, че чете преимуществено един мейнстрийм вестник, и една либерална медия, слуша „История.бг”. Там често се чуват филипики за цар Борис, за легионера Дянко Марков, за родолюбиви българи като Димитър Списаревски, за кмета Иван Иванов.

Може ли да формира устойчиви убеждения за личностите и събитията въз основа на такива конюнктурни писания и послания, често почиващи само на гол патриотизъм? Да, може. Но за тесен приятелски кръг. В професията си на съдия, това е недопустимо. Ако в своите мисли и преценки тя се доверява на медийната среда, която в голямата си част от десети ноември насам гледа с възхита 1939-а година, златната младеж, конвертируемия български лев, възхода на икономиката, това е разбираемо, макар и проблематично. Защото вероятно отговаря и на семейна среда, околни националистически нагласи, политически зависимости, тоест, остава частно занимание, домашна микрокултура. Четенето на вестници най-много да деформира мисленето на внуците. С други думи, доверието на съдийката към масовите медии може и да е разбираемо, но употребата на манипулативната им информация не е оправдано. Когато влезе в съдебната зала, дилетантщината облечена в тога може да насърчи старите демони.

И още по-зле. Некомпетентното лично мнение на съдия Венета Цветкова, обрасло с медийни предразсъдъци, рециклиращи националистически стереотипи може да изнасили правото и да обслужи крайнодесни тенденции и опасни до необратимост процеси.

От „Маргиналия„. Заглавието е на редакцията.
За ген. Луков виж повече тук.

Членове на БНС в униформи. Снимка: Маргиналия
България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.