Прогонени от Фейсбук и Туитър, екстремистите на Тръмп се ширят другаде

Габ вместо Туитър, МиУи на мястото на Фейсбук, Телеграм като месинджър и Дискорд за посветените – прогонени от големите социални платформи, американските конспиративни движения и тези на белите супремасисти, нескрито поддържащи Доналд Тръмп, са се пръснали из други мрежи, по-конфиденциални и по-трудни за регулиране.

„Най-екстремните привърженици на Тръмп вече се бяха здраво настанили по алтернативни платформи“, констатира Ник Баковиц, изследовател от „Лоджикали Ей Ай“, компания от сферата на дигиталната дезинформация. „Фейсбук и Туитър реагираха твърде бавно и това позволи на инфлуенсърите да преустроят каналите си почти без прекъсване в излъчването“, добавя той.

След размириците във Вашингтон на 6 януари основните социални мрежи се опълчиха срещу участвалите в тях организации като „Оут кийпърс“ („Пазители на клетвата“), „Три пърсентърс“ („Трипроцентовите“) и „Прауд бойс“ („Горди момчета“).

Фейсбук например предприе по-активни чистки срещу въоръжените движения, а Туитър окончателно спря достъпа на бившия президент и премахна 70 000 акаунта, свързани с КюАнон – мъглява структура, чиито следовници бяха или все още са убедени, че тя ще спаси света от корумпираните и педофилски елити.

„Тази стратегия действа“, смята Джим Стейър, президент на асоциацията „Комън сенс мидиа“. „Погледнете само Тръмп без Туитър – изгубил си е мегафона, праща си посланията вече без усилвател“, посочва той.

Милиони екстремисти и конспиратори обаче отказват да се примирят, смятат експерти, които се опасяват, че цензурата сближава и сплотява много различни по принцип хора.

Антиваксъри

„В КюАнон“ човек вижда въоръжени активисти, традиционни републиканци, майки на семейства, своя гуру по йога . . . Хора, стоели досега на някакво разстояние от нацистките и супремасистките групи. Тук обаче те лека-полека се сливат в едни и същи общности. Изобщо няма къде другаде да ходят“, отбелязва Алекс Голдънбърг от „Нетуърк контейджън рисърч инститют“ (НКРИ) – изследователски център, също работещ по дигиталната дезинформация.

Разочарованите адепти се събират под други знамена, по-специално в антиваксърското движение. В криптирания месинджър Телеграм например групи от десетки хиляди симпатизанти на Доналд Тръмп разпространяват лъжливи слухове за „ваксини, изтребващи населението“, редувайки ги с по някоя обида към Джо Байдън или мигрантите.

Властите биха могли с презрение да пренебрегнат тези злобни нападки в затънтени кътчета на интернет. Но при все че прогонването на екстремистките движения от големите социални мрежи ограничи възможността им мащабно да вербуват привърженици, огънят под пепелта още тлее. В края на януари група демонстранти прекъсна ваксинацията на един стадион в Лос Анджелис.

Необходимостта от регулация на алтернативните мрежи се сблъсква обаче с пречки от морално и практическо естество. Границите на свободата на словото са обект на напрегнати дебати в САЩ.

Дигитално замърсяване

Парлър – един вид Фейсбук на консерваторите, остана седмици наред извън играта, изключена от интернет с усилията на Гугъл, Епъл и Амазон, защото нарушаваше правилата им за модериране на съдържанието, подбуждащо към насилие. В средата на февруари обаче се върна онлайн.

Габ и МиУи, също наподобяващи Фейсбук, около 6 януари се изстреляха нагоре в рейтингите. Според Алекс Голдънбърг екстремистите, събрани в тях, ги използват предимно, за да споделят фрустрацията си.

„Не е имало пандемия през 2020 година. Грипът бе избран за инструмент, с който да се разруши икономиката и да бъде открадната изборната победа (на Доналд Тръмп)“, уверява потребител на Габ с ник ILoveJesusChrist123 в коментар под комюнике на бившия президент, препредадено от платформата.

Телеграм е по-подходящ за преминаване към действия – чрез частни групи, защитени с криптиране. А любителите на огнестрелните оръжия си дават срещи на форума MyMilitia.com („Моята милиция“).

Но докато основателите на Габ не крият близостта си до „КюАнон“, МиУи и Телеграм увериха, че с удоволствие ще минат без сдружаване с тези конспиратори.

„Има стотици групи на МиУи и само една част клонят към политиката“, заяви за АФП Дейвид Уестрич, директор по маркетинга на платформата: „За разлика от Фейсбук и Туитър (. . .), няма начин в МиУи авторите на обяви, политиците и който и да е друг да рекламира нещо сред нашите потребители“.

МиУи и Телеграм положиха усилия да модерират съдържанието, но ресурсите, необходими за целта, струват скъпо.

„Тези движенийца са като замърсяването на околната среда. Те се сдобиха с повече власт и влияние, защото свободно циркулираха из Фейсбук, Туитър и ЮТюб“, коментира Емърсън Брукинг, специалист по екстремизма и дезинформацията в аналитичния център Атлантически съвет.

Той препоръчва съответно един вид размяна на екипи и технологии за модериране между конкурентните социални мрежи.

Правителството също трябва да се намеси, смята Джон Фармър от НКРИ: „То трябва да третира мрежите по същия начин, както водата и тока – те са обществени блага, подлежащи на регулация“.

БТА