110 години Тодор Живков: Ловната дружинка като център на властта
Неформален кръг с голямо влияние във властта по времето на Живков е неговата ловна дружинка. С нея той, освен че се забавлява, се съветва и споделя идеи с академиците Ангел Балевски и Пантелей Зарев, генерал Христо Русков (т. нар. Заешкия генерал, председател на Българския ловно-рибарски съюз, и близък с Първия от времето на партизанското движение), поетът Георги Джагаров, актьорът Стефан Гецов (когото по-късно Живков започва да кани по-рядко на лов). В дружинката редовни участници, макар и по-рядко, са и Любомир Левчев, и скулпторът Величко Минеков (виж тук по-подробно за всички височайши ловци). На лов с Първия периодично попада и по някой друг писател, поканен специално. Емилиян Станев до смъртта си през 1979 г. е канен често.
Всички те, освен ловна дружинка, са и овластени с постове в Държавен съвет, ЦК на БКП, народни представители, на различни номенклатурни длъжности в йерархията на държавата. Това разпределение на постове е една от особеностите на тогавашния режим. Не може да те изберат току-така председател на Съюза на писателите, член на ЦК на БКП, или член на Държавния съвет, или народен представител. Първо, не могат да те предложат, ако няма покана или благословия отгоре. От Тодор Живков. За председатели на най-важните творчески съюзи, както за членове и кандидат-членове на Политбюро, е въпрос на личен избор на Живков. Спускат кандидата и съответният конгрес или пленум го гласува без никакви забележки против, най-много да се чуят няколко хвалебствени изказвания за него. Например писателският съюз от 1966 до 1988 г. е оглавяван от лично предани на Живков – Джагаров, Зарев, Левчев. Така ловната дружинка се състои от приближени, но и овластени лично от Живков хора. Само по себе си те са с качества и авторитет, направили кариера в своята област. Някои не са искали да ги натоварват с отговорности и като членове на ЦК на БКП или на Държавния съвет, но са изпълнявали волята на Живков, малцина са отказвали постове. Щом отгоре те канят… Пък е и признание. Живков така е раздавал постове, с които иска да си осигури лична вярност. Но Ловната дружинка също така е и още един кръг от съветници, освен Кабинетът.
Ловните дейности на Пенчо Кубадински водят до създаването на десетки ловни стопанства и ловни резервати. Някои от тях са в горите на стари ловни лесничейства от царска България, строят там нови хижи. Когато Живков се увлича по лова през 60-те години, постепенно започват строежи на изцяло нови ловни стопанства, с оградени горски територии, край Дунав, край морето, в Стара планина, Родопите, Витоша и т. н. буквално във всички краища на България – „Кормисош”, „Воден”, „Мазалат”, „Правец”, „Витиня”, „Балчик”, „Ропотамо”, „Искър” и т. н.
Но някои от ловните спопанства заради Живков се превръщат в ловни резиденции, изцяло затворени за висшия ешелон на властта. Строени са луксозни за времето си хижи, с повече удобства и президентски апартаменти. Там не се допускат какви да е ловци, територията и дивечът са запазени за височайш лов. Персоналът е от УБО или на разпореждане на службата за охрана.
В дългосрочен план тези ловни резервати имат положителен екологичен ефект – опазват горски територии, развъжда се многократно повече дивеч.
Най-едрите елени, муфлони, глигани се пазят за Тодор Живков и му организират специални гонки, за да може да удари точно тези екземпляри. Той така става световен рекордьор, тоест еленови рога и глиги на дива свиня, на убити от него животни, са оценени с рекорден брой точки.
„Така стана, че аз съм най-много трофеи убил, а това е обяснимо… Така че, заслужава си специална книга да се напише за развитието на ловното стопанство през времето на Живков и живковистите” – казва в интервю малко преди смъртта си Тодор Живков, вече леко неадекватен и без задръжки в самохвалството.
Често ходи в ловния резерват „Воден”, а всяка година по веднъж специално на лов за мечки в резервата „Кормисош” (Родопите). Стопанството там има три големи сгради, една от които е известна като резиденция „Карамуш”. Иначе точно в този ловен резерват Живков е отстрелял глиган за световен рекорд през 1986 г., оценен на 155 точки, с които подобрил рекорд на Херман Гьоринг от 1936 г. По спомените на шефа на ловното стопанство, глиганът бил само ударен от Живков, и намерен на другия ден ранен и доубит от служителите там. За шеф на ловната резиденция „Кормисош” е назначен съселянин на Живков от Правец – Христо Христов Референта. Той по-късно издава мемоарна книга („Тодор Живков, другарите и времето, както ги видях аз”, С. 2009 г., изд. Grand ADV), в която описва с подробности един и друг лов и срещите си с височайши ловци, кога Живков и свитата му какъв дивеч са ударили.
Всяка година Живков успява да удари там каквото поиска. Тоест, каквото му осигуряват като на тепсия в ловното спопанство. За него са правени специални чакала в дърветата, с електрическо отопление, да чака там на гюме без да мръзне.
В лова Живков се съревновава с румънския диктатор Николае Чаушеску. Двамата взаимно се канят на лов по време на посещения. За Живков Чаушеску организира лов на мечки в Карпатите, а Живков го води за елени и глигани. Мечките в България са по-малки и Живков не може да надмине рекордите на Чаушеску в тази „дисциплина”. Но пък е рекордьор при глигани и елени.
Ловните резиденции са само част от общия брой новопостроени резиденции в България в епохата на Живков. Те са толкова много, че ако всяка седмица Живков е прекарвал по един уикенд в някоя от тях, за година не би могъл да посети всичките. Той най-често обаче посещава двореца Евскиноград във Варна, „Царска Бистрица” на Боровец и няколко от ловните, по-късно и в новопостроената резиденция „Перла” край устието на Ропотамо. В някои е бил само по веднъж.
Най-често Живков кани на лов тесния кръг – акад. Балевски, акад. Зарев, ген. Русков, Георги Джагаров, по-рядко Стефан Гецов, Любомир Левчев, Величко Минеков. Но понякога променя състава на ловната дружинка, за да покани конкретно някого, с когото иска да говори и да следи настроенията сред интелигенцията. Така няколко пъти на лов попада и Йордан Радичков. Във височайшия лов важна фигура често е и Пенчо Кубадински, най-запаленият ловец, развъждал дивеч из България. Понякога Живков е на лов само с други членове на Политбюро – Петър Младенов, Александър Лилов. С Кубадински се създава интрига – пускат на Живков слуха, че преди него той е минал и отстрелял най-големите екземпляри…
Има случаи лично Кубадински да организира лов за Живков с по-многобройна ловна дружина от висшия ешелон на властта. В мемоарната си книга Иван Славков разказва за един такъв лов за глигани, на който той стрелял с карабината си по излезли група елени и случайно убил два един зад друг, а в този момент ловът на елени бил забранен. Довтасал Кубадински, накарал му се с гневен тон и употребил репликата „В България има двама бракониери, ти и тъста ти, ама за ще ви оправя…”
Георги Марков преди да избяга в чужбина също е бил в кръга от писатели, които Живков е канил в неформална обстановка. Специално Марков не е ловец и е ходил с Живков на туристически походи, но и на срещи в хижа или резиденция, на които нашироко са се обсъждали ловни теми. На тези трапезни дискусии Живков е преслушвал настроенията на един или друг, пускал е по някоя тема, за да накара слушателите си да се чувстват избрани, на които се доверява нещо извън официалната информация, и се радвал на хвалебстията и слагачеството на аудиторията.
Георги Марков се чуди как Живков е намирал време да се среща с толкова широк кръг хора, писатели и хора на изкуството.
Кръговете, с които се е оградил Живков във властта си, напомнят на голяма къща с много стаи, във всяка от която работят някакви хора, но нямат досег с хората от другите стаи, взаимно се ревнуват и подозират. От стая в стая влиза само Живков. Зад някои врати има само по един човек, който контактува само с него… Такива са секретарката му Ангелина Горинова, медицинската сестра Ани Младенова, кметът на Правец Васил Златев, ген. Мирчо Спасов…
…
От подготвената за печат книга „Тодор Живков: анатомия на властта, разкази на участници и потърпевши” + непубликувани снимки
Виж още: „110 години Тодор Живков: Власт и довереници„