Ловната дружинка – състав
Допълнение към „110 години Тодор Живков: Ловната дружинка като център на властта“
Академик Ангел Балевски (1910-1997) е от водещите български учени през XX век. Бил е 20 години председател на БАН, след 1988 г. остава почетен председател. Член е на ръководствата на международни научни организации като Пъгоушката и др., има няколко награди за научен принос от Германия и Франция. Основоположник е на научна школа по металознание в България, шеф на Института по технология на металите, автор е на оригинални методи в производството, които се използват и в чужбина. Съавтор е на метод за леене с противоналягане, по какъвто се произвеждат например някои от модерните джанти за автомобили. Известен е като разказвача на вицове в компанията на Живков. Зам.-председател на Държавния съвет, народен представител.
Академик Пантелей Зарев (1911-1997) е литературен критик, бил е ректор на Софийския университет (1968-1972), председател на Съюза на българските писатели 1972-1979 г., зам.-председател на БАН и член на Държавния съвет, народен представител. За него се разказват шеги, че понякога ходел с ловната дружинка само с ловни дрехи, без пушка, и записвал в бележник какво казва Живков.
Георги Джагаров (1925-1995) е поет, автор и на няколко пиеси, сред които е известна само „Прокурорът“ (1962 г.), антисталинистка по съдържание, поставена е и в Лондон през 1967 г., и екранизирана у нас 1968 г. Бил е председател на Съюза на българските писатели (1966-1972), над 25 години е бил народен представител, член на ЦК на БКП, зам.-председател на Държавния съвет и шеф на Съвета за духовно развитие към него. Има много български литературни награди и една френска за поезия.
Стефан Гецов (1932-1996) – един от най-известните театрални актьори в България втората половина на XX век, играл е над 30 години на сцената на Народния театър. Носител на много награди, държавни отличия. Снимал се е и в 20 игрални филма и тв сериали, в два филма играе ролята на Георги Димитров, като в „Наковалня или чук“ за Лайпцигския процес има награда за мъжка роля и от кинофестивал в Италия през 1975 г., снимал се е в ролята на цар Иван Шишман в исторически филм за него и др.
Бил е народен представител. По спомени на Павел Писарев, Гецов изпаднал в немилост по повод свое изказване. Живков събрал на вечеря неколцина от ловната дружинка, на която присъствал и Писарев, за да се посъветва с тях. Предстояло международно честване на 90-годишнина от рождението на Георги Димитров, част от което е и филмът с Гецов. Живков, за да изтъкне собствената си историческа роля, развил идеята, че Димитров има и положителни и отрицателни страни в дейността си, сътрудничил на Сталин, подкрепил репресиите, предприел грешни стъпки по въпроса за Македония и др. И поискал да му се постави по-трезва историческа оценка. Стефан Гецов реагирал остро и казал, че не можем сами да рушим образа на националните си герои. Живков се опитал да го успокои, че само се съветва. Но отношенията им охладнели и Гецов не бил вече толкова често канен на лов, поне за дълъг период.
Величко Минеков (р. 1928 г.) – скулптор, професор, бил е ректор на Художествената академия в София (1976-1983). Влиза в обкръжението на Живков, който търси контакти с хора на изкуството, за да следи настроенията им и да ги подкупва с жестове на внимание. Получил пушка подарък от Живков и посветен в ловната дружинка. Живков уважавал мнението му по културни въпроси, ценил го и като скулптор, на него е поръчано да направи приживе бюст паметник на Живков, сложен 1987 г. на площада с автогарата в Правец, година по-късно махнат. На него Живков възлага надгробните паметници на съпругата си Мара Малеева и дъщеря си Людмила. Бил е народен представител, зам.-председател на Съюза на българските художници.
Любомир Левчев (1935-2019) – поет, автор на повече от 30 издания със стихове (1957-2012), два романа и четири книги с есета и мемоарна проза (1986-2011). Бил е председател на Съюза на българските писатели (1979-1988), народен представител, член на ЦК на БКП, зам.-председател на Комитета за култура (зам.-министър). Носител на множество български литературни и държавни награди, също и две награди за поезия от Франция, една от Испания, и няколко от СССР (Русия). От най-изтънчените хвалители на Живков. Често цитирано е негово изказване на партиен форум – „Другарю Живков, не можете да ми забраните да ви обичам”.
Генерал Христо Русков (1916-1996) – известен с прозвището Заешкия генерал, защото е дългогодишен шеф на Българския ловно-рибарски съюз (1964-1988). Бил е и зам.-председател на Международния съвет по лова и дивеча, на конфедерация по риболовни спортове. Като ученик в родния му град Русе станал ремсист, като студент в София минава в нелегалност и става партизанин в бригада „Чавдар” в софийско, откъдето се познава с Тодор Живков. Участва като зам.-командир на дивизия във Втората световна война и прави кариера в армията през 50-те години. Член на ЦК на БКП и народен представител.