САЩ: Демократите подготвят мащабна промяна на избирателния закон

Докато Конгресът на САЩ започва да обсъжда тази седмица мащабни промени в законите за изборите и етиката, демократи и републиканци са съгласни за едно: ако влязат в сила, те ще доведат до най-голямата промяна на избирателния закон на САЩ от най-малко едно поколение.

Резолюция номер 1 на Камарата на представителите, законопроектът от 791 страници, внесен от демократите, би засегнал практически всички аспекти на изборния процес, като премахне препятствията пред гласуването, поставени в името на сигурността на изборите, ограничава партийното разпределение на изборните райони и намалява влиянието на „големите пари“ в политиката.

Републиканците смятат същите тези мерки за заплаха, която би ограничила възможностите на щатите да провеждат избори и в крайна сметка биха облагодетелствали демократите, особено с по-високата избирателна активност сред гласоподавалите от малцинствата.

Залозите са огромни, като контролът над Конгреса и съдбата на законодателните планове на президента Джо Байдън също зависят от резултата. Но в основата си тук се прилага един от най-основополагащите принципи на американската демокрация: достъпът до участие в изборите.

„Това надхвърля партийните интереси. Гласуването е в основата на нашата демократична система на управление“, заяви Фред Уертхаймер, председател на неправителствената организация за добро управление „Демокрация 21“. „За това става дума. И всички го знаят“.

Препятствията пред гласуването са също толкова стари, колкото и страната, но в по-нови времена те приемаха формата на закони за идентификация на гласоподавателите и други ограничения, които подлежат на обсъждане в щатските парламенти в цялата страна.

Конгресмен Джон Сарбейнс, демократ от Мериленд, който е вносител на законопроекта, заяви пред Конгреса, че „това не са спорни реформи“. Голяма част от тях, отбеляза той, се основават на препоръките на комисия с представители и на двете партии.

Но за много републиканци това се равнява на неоправдана федерална намеса в процес, който трябва да бъде контролиран от щатските власти.

Републиканският конгресмен Родни Дейвис от Илинойс порица мярката на изслушване в Камарата миналата седмица като „800 страници изборни мандати и разпоредби за свободата на словото“, които представляват „заплаха за демокрацията“ и биха „отслабили доверието на гласоподавателите“ в изборите.

Като се позовават на конституционната власт на Конгреса над федералните избори, демократите заявяват, че са необходими национални правила, за да може процесът на гласуване да стане по-консистентен, достъпен и честен. Законът ще позволи гласуване преди датата на изборите, регистрация за гласуване в деня на изборите и други отдавна искани промени, които много републиканци отхвърлят.

Освен това той ще изисква така наречените политически групи, финансирани с „тъмни пари“ (които не са длъжни да разкриват дарителите си) да разкрият анонимните дарители, ще въведе изисквания за разкриване на произхода на средствата за онлайн политически реклами и ще отдели близо 2 милиарда долара за подобряване на инфраструктурата за гласуване. Бъдещите президенти ще бъдат длъжни да разкриват данъчните си декларации, което експрезидентът Доналд Тръмп отказа да направи.

Дебатите за закона се случват в критичен момент, особено за демократите.

Реагирайки на повтаряните фалшиви твърдения на Тръмп за откраднати избори, десетки контролирани от републиканците щатски парламенти се борят да прокарат закони, които биха затруднили гласуването. Демократите твърдят, че това би засегнало непропорционално гласоподавателите с ниски доходи, или цветнокожите, които са електорат с критично значение за тяхната партия.

Освен това САЩ са на прага на провежданото веднъж на десетилетие преразпределение на избирателните райони, силно политизиран процес, който обикновено се контролира от щатските парламенти. Предвид, че републиканците контролират повечето от щатските парламенти, само това може да е достатъчно, за да помогне на Републиканската партия да спечели достатъчно места, за да си върне Камарата на представителите.

Предишни дебати за правото на гласуване често бяха езотерични и сложни, и голяма част от дебатите в Конгреса се фокусираха върху това дали да бъде възстановен процесът на „предварително одобрение“, отменен от Върховния съд през 2013 година. В продължение на десетилетия той изискваше някои щати и окръзи, които имат голямо малцинствено население и история на дискриминационно отношение да получават федерално одобрение на всякакви промени в процедурите на гласуване.

Но републиканците казват, че повтарящите се нападки на Тръмп срещу изборите през 2020 г. са наелектризирали поддръжниците му, въпреки че съдилищата и последния му главен юридически съветник Уилям Бар ги определиха като неоснователни.

„Сега това е въпрос, засягащ избирателната база“, казва Кен Кучинели, бивш главен прокурор на Вирджиния и служител от администрацията на Тръмп в министерството на вътрешната сигурност, който води консервативна коалиция, противопоставяща с на законопроекта. „Демократичното ръководство е готово да пожертва собствените си членове, за да приеме радикални закони. Те са пушечно месо, за което на Нанси Пелоси не ѝ пука“.

Демократи казват, че целта им е да улеснят възможно по-голям брой хора да гласуват, независимо от партийни пристрастия. И те заявяват в отговор, че възраженията на републиканците се базират повече на опит за запазване на собственото влияние чрез възпрепятстване на малцинствата, отколкото на принципна съпротива.

„Антидемократичните сили в Републиканската партия фокусираха енергията си върху подкрепата за неоправдани и скъпи мерки за ограничаване на избирателите“, казва Стейси Ейбрамс, която загуби с малко изборите в Джорджия, на които опита да стане първата чернокожа губернаторка в историята на САЩ. „Всички ние имаме право да заемем мястото си на масата и да пуснем бюлетина в урната.“

Законът беше обект на изключително внимание на годишната Конференция за консервативно политическо действие в Орландо, щата Флорида през уикенда, среща, на която лъжите на Тръмп за масови изборни измами получиха централно място.

В реч вчера Тръмп определи закона като „катастрофа“ и „чудовище“, на което „не може да бъде позволено да бъде прието“.

В същото време организаторът на Конференцията за консервативно политическо действие Мат Шлап заяви пред присъстващите, че ако могат да запомнят едно нещо от конференцията тази година, то трябва да бъде „да направите всичко по силите си“, за да спрат влизането в сила на „този неконституционен опит за печелене на влияние“.

„Това, което видяхме на тези избори ще бъде това, което ще виждате на всички избори. И ние трябва да се борим срещу това“, предупреди той злокобно.

Тръмп и съюзниците му на правиха фалшиви твърдения, че изборите през 2020 г. са били опетнени от масови гласоподавателни измами. Но десетките заведени от тях искове бяха отхвърлени, включително от Върховния съд.

В крайна сметка най-голямата пречка пред приемането на закона, срещу която са изправени демократите, са самите те.

Въпреки твърдата съпротива на републиканската опозиция, законът почти със сигурност ще бъде приет от Камарата на насроченото гласуване в сряда. Но предстоят и предизвикателства в Сената, гласовете в който са разделени 50 на 50 между републиканци и демократи.

За приемането на някои закони са необходими само 51 гласа, като вицепрезидентката Камала Харис има решаващ глас при равенство. По предизвикващ силно разделение закон като този, според правилата на Сената те ще имат нужда от 60 гласа, за да преодолеят блокиращите тактики на републиканците – брой, който е малко вероятно да достигнат.

Някои са обсъждали варианти, като намаляване на границата за преодоляване на отлагащата тактика, или създаването на заобиколен път, който да не позволява прилагането ѝ при някои законопроекти. Помощници на конгресмени демократи казват, че разговорите текат променливо, но продължават.

Мнозина в партията продължават да се надяват и администрацията на Байдън е казвала, че законът е приоритет. Но възможността за приемането му преди изборите в средата на мандата през 2022 г. изтича.

„Може да не получим друга възможност да извършим такава промяна в продължение на много, много десетилетия“, заяви Сарбейнс, главният вносител на закона. „Срам за нас, ако не го направим“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.