Десет години след Фукушима Япония си спомня за ядреното бедствие „произведено от човека“

Горящите реактори в АЕЦ във Фукушима. Снимка: ЕПА/БТА

Когато на 11 март 2011 г. Япония беше поразена от мощно земетресение и цунами, опустошило градове и причинило разтопяване на ядрени реактори във Фукушима, светът с изумление наблюдаваше хаотичната борба за ограничаване на най-сериозното ядрено бедствие на планетата след Чернобил.

Североизточното крайбрежие беше ударено от вълни, предизвикани от труса с магнитуд 9, при което загинаха почти 20 000 души и тежко пострада АЕЦ „Фукушима-1“. Над 160 000 жители избягаха след разпръсването на радиация във въздуха.

По онова време някои, включително министър-председателят Наото Кан, се страхуваха, че може да се наложи евакуация на Токио или нещо по-лошо.

„Фукушима е запечатана до края на историята на ядрената енергия“, каза Кийоши Курокава, ръководител на разследването, стигнало до заключението, че бедствието е било изключително „man-made“.

Правителството похарчи около 300 милиарда долара (32,1 трилиона йени), за да възстанови опустошения от цунамито регион Тохоку, но достъпът до районите около АЕЦ „Фукушима“ остава ограничен, тревогата от нивото на радиацията продължава, а мнозина, които напуснаха, са се заселили на други места. Извеждането от експлоатация на пострадалата централа ще отнеме десетилетия и милиарди долари.

В Япония отново има дебати за ролята на ядрената енергия в комплекта от различни енергии, използвани от бедната на ресурси страна в момент, когато тя си е поставила за цел да постигне чиста въглеродна неутралност до 2050 г., за да се бори с глобалното затопляне. Но проучване на японската обществена телевизия Ен Ейч Кей показа, че 85 процента от хората се тревожат от ядрени злополуки.

Енергийната политика остана неуредена, след като Шиндзо Абе отново доведе на власт своята подкрепяща ядрената енергия Либерално-демократическа партия следващата година след бедствието, измествайки новата Демократическа партия на Япония, чийто образ беше опетнен от подхода й към Фукушима.

„Те като че оставиха нещата на самотек“, каза Тобиас Харис, старши вицепрезидент на консултантската фирма „Тенео“ и автор на книга за Абе.

„РЕЗУЛТАТ ОТ СЪГЛАШАТЕЛСТВО“

Назначената от парламента комисия на Курокава стигна до заключението през 2012 г., че аварията във Фукушима е била „резултат от съглашателство между правителството, регулаторите и компанията „Токио електрик пауър“ и липса на управление.

Абе се оттегли миналата година, посочвайки като основание проблеми със здравето, а неговият приемник Йошихиде Суга обяви като цел постигането на чиста въглеродна неутралност до 2050 г.

Поддръжниците казват, че ядрената енергия е жизнено важна за декарбонизацията. Критиците казват, че цената, безопасността и предизвикателствата от съхраняването на ядрени отпадъци са все причини тя да бъде избягвана.

„Тези, които говорят за атомна енергия, са хора от „ядреното село“, които искат да защитят своите лични интереси“, заяви бившият министър-председател Кан на пресконференция миналата седмица. Масовите демонстрации срещу ядрената енергия след 11 март затихнаха, но недоверието продължава.

Проучване на в. „Асахи“ през февруари установи, че 53 процента от японците са против възобновяването на работата на реакторите, а 32 процента подкрепят това. Във Фукушима едва 16 процента са изразили подкрепа за възобновяване на работата.

„Минаха десет години и някои хора забравиха. Разпалеността изчезна“, каза преподавателят по политология в Токийския университет Ю Учияма. „Работата не се възобновява, затова хората мислят, че ако просто чакат, ядрената енергия ще изчезне.“

МРАЧНО ЯДРЕНО БЪДЕЩЕ?

Само девет от оставащите в Япония 33 търговски реактора са одобрени да възобновят работа при спазване на приети след случилото се във Фукушима стандарти за безопасност, а само четири са действащи – в сравнение с 54 преди бедствието.

Ядрената енергия е задоволявала едва 6 процента от енергийните нужди на Япония през първата половина на 2020 г., в сравнение с 23,1 процента от възобновяеми източници – доста по-малко от Германия с нейните 46,3 процента, и почти 70 процента от изкопаеми горива.

Удължаването на живота на съществуващите в Япония 33 търговски реактора до 60 години би означавало, че те ще са само 18 през 2050 г. и нито един до 2069 г., каза правителственият съветник по енергийната политика Такео Кикава.

По-новите бизнес лобита настояват за възобновяема енергия. „Япония е бедна на ресурси страна, затова не бива небрежно да изоставяме ядрения вариант“, заяви Кикава на медиен брифинг. „Но в действителност бъдещето на ядрената енергия е мрачно.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.