Русия: Пандемията води до панически нагласи, домашно насилие, ръст в употребата на алкохол и наркотици

Руски лекари призовават хората да си стоят вкъщи. Снимка: от тв екрана

„Информационният дневен ред“ по време на първата коронавирусна вълна предизвика „психична паника“ в Русия и тя добива хроничен характер. След лятното затишие тревогата сред населението намалява, но зачестяват депресиите, заявява пред „Росийская газета“ проф. Георгий Костюк, главен психиатър на Москва.

Това се отнася до незаразените или до прекаралите болестта в лека форма. Но пациентите, минали през „червената зона“, стигат до психози с халюцинации, напомнящи делириум тременс. В това състояние те са способни на непредсказуеми действия с най-трагични последици, подчертава специалистът.

Ковид представлява непрестанен стрес, цитира агенция РЕГНУМ изказване на Зураб Кекелидзе, главен психиатър на руското здравно министерство, пред научния съвет на Руската академия на науките (РАН).

Пандемията трае дълго, води до панически нагласи, живот въз основа на слухове вместо реална информация, недоверие към властите, домашно насилие, ръст в употребата на алкохол и наркотици, поява на фобии, шизофрения, аутизъм, деменция, трайни личностни промени – т. нар. постковиден синдром, се казва в статията.

Независимо от страховете и „мозъчната мъгла“ – нарушенията в съня и лошото настроение, „70 на сто от хората в Русия не искат да се ваксинират“, отбелязват местните експерти.

В руското общество „постоянно звучат коронавирусни теми. Тъкмо това е главната причина за невротичните разстройства днес“ в страната, смята Борис Циганков, член-кореспондент на РАН.

Очакваната продължителност на живота в Русия намаля за пръв път от 2003 година. Причина е допълнителната смъртност, предизвикана от коронавирусната пандемия, пише руското онлайн издание „Медуза“.

Очакваната продължителност на живота през 2020 г. е намаляла на 71,1 години, а през 2019 г. тя е била 73,3 години. Това е посочено в руски правителствен план за постигане на целите за национално развитие, публикуван в „Телеграм“ канала „Майски указ“ и потвърден от източници на вестник „РБК“.

Спад в прогнозната продължителност на живота на годишна база се отбелязва в Русия за пръв път от 2013 г. – заради допълнителната смъртност в размер на 358 000 души през периода април-декември 2020 г., допълва „РБК“.

Според представения план правителството разчита очакваната продължителност на живота да се върне на нивото от 2019 г. едва към 2024 година. Миналогодишен указ на президента Владимир Путин изисква обаче до 2030 г. тя да нарасне на 78 години.

Пандемията ще коства на Русия две-три изгубени години. Промишлеността има шанс да се възстанови до декември, а петролногазовият отрасъл – едва към 2023 г., пише „Независимая газета“.

Очакванията за индустриален растеж са свързани с възстановяването на световното търсене на петрол. Според вицепремиера Александър Новак Русия предвижда през 2022 г. търсенето на суровината да се върне на предкризисните равнища. Независимо от възможната трета коронавирусна вълна в света „ситуацията в Русия все пак буди оптимизъм“, коментира икономистът Олег Каленов.

След началото на пандемията трудовите мигранти от Централна Азия започнаха масово да се връщат от Русия в страните си. Според оценки са си заминали към 1,5 милиона души, а по данни на вътрешното министерство през 2020 г. броят на регистрираните в страната мигранти е намалял двойно – от 19,5 на 9,8 милиона. И след вдигането на повечето карантинни мерки в Русия се появи недостиг на работна ръка, отбелязва „Взгляд“.

В централноазиатските страни виждаме точно обратната картина. Преди коронавируса там вече имаше проблеми с наличието на добре платена работа. Днес положението е още по-лошо, тъй като местната икономика не може да възстанови показателите си отпреди кризата. Затова рязко нарасна броят на желаещите да заминат на гурбет, най-вече в Русия. Сега обаче това не е лесно заради пандемичните рестрикции, добавя електронният вестник.

Положението с мигрантите не е само икономически фактор, но и сериозно предизвикателство за обществено-политическата стабилност в Централна Азия. В Киргизстан например към края на 2020 г. всеки пети жител се смяташе за безработен. Тази ситуация дава възможност на някои политически сили да използват безработните, за да дестабилизират обстановката, коментира пред „Взгляд“ Игор Шестаков, етнолог от Бишкек.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.