Изборите не са демокрация

Давид ван Рейбрук настоява за възраждане на атинския идеал

„Професията на фризьор или майстор на свещи не осигурява чест на никого – да не говорим пък за други, още по-покорни активности. Този вид хора не трябва да търпят потисничеството на държавата, но пък държавата със сигурност ще бъде потисната, ако допусне хората от народа да управляват, индивидуално или колективно… Всички функции трябва да са отворени, но не еднакво за всички. Без ротационен принцип, без назначаване чрез жребий, защото нито един метод за набиране на хора, наподобяващ на жребий или ротация, не би бил добър или полезен за правителство, което се занимава с важни въпроси” – Едмънд Бърк, цитиран от Давид ван Рейбрук в „Против изборите. В защита на демокрацията“ (Сиела, превод Ивелина Дундакова). Ето следващото изречение на нидерландския политолог: „Свършено е с атинския идеал!”.

Цитатът е от „Размисли за революцията във Франция” (1790) на силно зауважавания напоследък у нас британски философ и политик. Защо „атинския идеал”? Защото се коментира демокрацията, измислена от древните атиняни. Рейбрук припомня: „Трите най-важни органа в древна Атина са били Народното събрание, Съветът на 500-те и Народният съд. Всеки гражданин е имал право да участва там и то пряко. В днешно време единствено журито на съдебните заседатели може да се състои от обикновени граждани.

В Атина важни решения са били взимани само от големи групи от народа. В Народното събрание са се събирали хиляди, Народният съд наброявал 6000 души… Повечето от длъжностите са били заемани чрез теглене на жребий, дори тези на магистратите. С едногодишен мандат и по правило – без право на преизбиране”. Аристотел го обяснява: „Смята се за демократично да се определят длъжностните лица чрез теглене на жребий, а да се разпределят чрез избори – за олигархически принцип”.

В Рим изкривили практиката и рукнали скандалите с подкупи. Но ключът към днешните проблеми е в революциите в края на XVIII век – във Франция и в Америка. Които днес наричаме „демократични”: „Само няколко години по-късно въстанието, в което народът участва (включително надутото да митични измерения щурмуване на бастилията), ще доведе до конституция, според която активното гражданско участие се ограничава до правото на глас, а правото на глас е предоставяно на един от всеки шестима французи”. Ван Рейбрук припомня Марат: „Какво бихме постигнали, ако първо унищожим аристокрацията на благородниците, за да я заменим с аристокрацията на богатите?”.

За резултатите от Американската демократична революция тези думи важат с двойна сила, според аргументите на автора. Олигархизация на управлението, ако се вслушаме в Аристотел. Ван Рейбрук има основания за историческия преглед, защото четивото му е със заглавие „Против изборите”: „Изборите никога не са били замислени като демократичен инструмент, а като процедура за установяването на власт на нова, не-наследствена аристокрация”.

„Синдромът на демократичната умора, подаващ се отвсякъде в днешно време, е всъщност напълно нормална последица от канонизирането на електорално-представителната система”, заключава Ван Рейбрук. И предлага връщане към оригиналната демокрация или собствено към демокрацията. Като начало очертава смесена система за формиране на законодателни органи – част от участниците да се избират чрез жребий. Опасенията, че те ще са некомпетентни са преодолими.

Той изрежда сегашни примери на такива инициативи в европейски страни, особено на градско равнище в родината си, в Мадрид и Барселона, в Швейцария. Пророкува пълноценното възраждане един ден на атинския идеал. Колкото до характера на „демократичните революции” в края на XVIII век, нужно е само едно изречение всичко да си дойде на мястото, но политическата некоректност ще ни дойде в повече.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.