Бай Бойко във Виена

Бай Ганьо във Виена – от колекционерското издание на „Бай Ганьо“ с илюстрации на Чавдар Николов, които удивително напомнят Бай Бойко.

Тези, които ме познават, знаят, че разполагам с дискретни връзки в канцлерството. С помощта на няколко добри думи, бутилка домашна кайсиева ракия и една подкова смядовска луканка се сдобих с автентичния запис на срещата между канцлера Себастиан Курц и премиера Борисов, състояла се вчера на четири очи. Казвам на „четири очи“ не защото Курц вече е научил български, а защото преводачката е била със завързани очи, за да не гледа сеира.

Курц: Бай Бойко, заповядай. Ще пиеш ли кафе?

Бай Бойко: Я да видим, тъй както съм седнАл, мога ли изяде един сахер. Благодарим, Басти! Отде ги взимате вий тези неща?

Курц: Купуваме ги. Как мина пътуването?

Бай Бойко: Ами как. С правителствения самолет. ВземАх с мене и колегата Янез от Словения. Той завалията си нЕма правителствен самолет. Ти имаш ли си?

Курц (плахо): Ами, не.

Бай Бойко (изненадано): Ма, вЕрно ли? А как пътуваш?

Курц: С редовните полети, икономическа класа.

Бай Бойко (покровителствено): Немой да се косиш, кат искаш да одиш някъде, звънни ми. Ше ти пратя моя. Ти сигурно и джипка си нЕмаш?

Курц (депресирано): Не.

Бай Бойко: Като ми дойдеш на гости в България, ше те повозя на мойта. Да видиш, Басти, ква красота е: кеф ти магистрали, кеф ти хъбове, кеф ти газопроводи, кеф ти нови заводи.

Курц (опитва се дискретно да смени темата): Успя ли да разгледаш Виена?

Бай Бойко (пренебрежително): Какво да й гледам на Вената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат.

Курц кима разбиращо.

Бай Ганьо в банята – от колекционерското издание на „Бай Ганьо“ с илюстрации на Чавдар Николов, които удивително напомнят Бай Бойко.

Бай Бойко: Абе, Басти, я ми кажи твоя милост либерал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра… Знайш, алъш-вериш е то, не е шега.

Курц: Австрийската народна партия е дясно-консервативна, но сега управляваме в коалиция със Зелените.

Бай Бойко: Уф, и аз съм принуден да управлявам в коалиция с едни УлигУфрени, така че напълно те разбирам. Ти как ги търпиш твойте?

Курц: Нашата партия има големи традиции в коалиционната култура.

Бай Бойко: Ха-ха. Коалиционна култура. Да ти кажа, Басти, цялата коалиционна култура се върти около фамилното ти име без последната буква.
При тази шегичка Бай Бойко свойски потупва Курц по рамото, при което последният едва не пада от стола.

Курц (опитва се да мине на същината на срещата): Какво ще правим с ваксините на „Астра Зенека? Ние тук може би ще бъдем принудени да се откажем от тях под натиска на общественото мнение, а вече сме ги поръчали и платили.

Бай Бойко (лежерно): НЕмаш грижа. Аз ше ги взема на половин цена. Ние в България си аресваме „Астра Зенека“. Евчето мойта евродепутатка, нали я знайш, на вашия човек Никлас Майдел булката.

Курц кима разбиращо.

Бай Бойко: Та майка ѝ на Евчето е шеф на „Астра Зенека“ за България и си връткаме с нея едни далаверки. Ше ги пробутаме и ваште ваксини.

Курц (учудено): Българите не ги ли страх от усложненията от ваксината?

Бай Бойко (високомерно): Българите никой не ги е**ва за слива. У нас става това, което аз кажа. Ако се наложи и с кучешки ваксини ще ги ваксинирам.

Курц (шокирано-обнадеждено): Наистина ли? Питам, защото имаме залежали няколко милиона противобесни ваксини за кучета.

Бай Бойко: Давай ги насам. Без това поданиците ми под мойто управление живеят като кучета. Освен това са почнАли да побесняват. Моеш ли си представиш, вече не ги е страх от мене и си позволяват да протестират.

Курц: Благодаря, бай Бойко! Да ти завия ли няколко сахера за из път?

Бай Бойко (снизходително): Благодаря, Басти! А и още нещо. Десет процента от цялата сделка е комисионната за мен. Знайш по коя сметка да ми ги преведеш. Очаквам също така от тебе и партията ти категорична позиция в моя подкрепа на предстоящите избори.

Курц (леко смутено): Разбира се, бай Бойко. Беше ми приятно.

Бай Бойко го прегръща мечешки на сбогуване, при което няколко ребра от нежното тяло на Курц изпукват застрашително.

Бай Бойко: Чао, Басти. Ше те чакам да ми дойдеш на гости в България. НЕма да съжаляваш.
На въпросителния поглед на чакащата го отвън Севда, бай Бойко промърморва: И тоя го нае–ах с двеста.

 

 

От фейсбук-страницата на автора

 

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.